Стотици хиляди протестираха, след като правителството предложи промени в Кодекса на труда. Основният трудов закон е универсалния виновник за икономическите неудачи, според неолибералите в цял свят. Защо социалистите им пригласят?
„Погледнете Ролекса си внимателно, време е за бунт!“
Георги Христов, Ваня Григорова
Дори в българските медии се промъкна информация за мащабните протести във Франция срещу промените в Кодекса на труда. В общия случай – еднотипни, сякаш преписани под индиго кратки информации за безредици, и няколко снимки на размирници и на полицията, която се опитва да ги спре. Защо протестират – кой да ти каже? За световния новинарски шаблон няколко счупени витрини са далеч по-важни от един разпердушинен Кодекс на труда.
Протестите във Франция не са дело на вилнеещи хулигани, които от скука искат да изпотрошат няколко коли и магазини. В основата им са седем синдикати и различни студентски организации. Броят на демонстрациите на 31 март 2016 г. в цялата страна е 266. Според организаторите в последния ден на март на улицата са излезли 1,2 млн. френски граждани. По оценки на полицията, протестиращите са били 400 хиляди.
Студенти? Несериозно!
В много от градовете се стигна до сблъсъци с полицията, а демонстрациите на много места бяха разпръснати с насилие и употреба на сълзотворен газ. Правителството отговаря на критиките по обичайния начин – обвинявайки протестиращите, че не разбират предложенията му. Политиците и медиите повтарят безспир общопознати клишета за младежите, които „не разбират нищо“, „манипулирани са“ или просто „протестират за забавление“.
На тези обвинения обаче трудно може да се повярва, тъй като редом със студентите стоят и множество профсъюзи. Историкът от Университета в Руан Людивин Бантини, изследовател на студентските движения, твърди, че студентите имат сериозни познания за трудовия пазар. „Думите са изгубили значението си, реформите вече не са синоним на социален прогрес“, допълва тя. А френската младеж осъзнава залога: „Те не искат несигурни работни места, по-дълго работно време и по-ниско заплащане. Не искат да бъдат изнудвани с приказки за „конкурентоспособност“. Не искат ефективността да бъде единствения критерий за социална стойност. С други думи, те все още мислят за обществото.“
Ябълката на раздора
Френският кодекс на труда се описва като раздут и нечетивен. След години неуспешни опити правата на работниците да бъдат торпилирани, критиците прибягват до националната чест като твърдят, че Кодексът е причина за „подигравки с Франция“. Но докато правителството умува над реформи за по-голяма гъвкавост на пазара на труда (познато, нали?), експертите предупреждават да не се подценява ролята му като гаранция за честни трудови отношения.
Да изливат презрението си към трудовото законодателство на Франция отдавна е любимо занимание на политици, журналисти и бизнес лидери. В статия, озаглавена „Кодексът на труда и неговите смехотворни членове“, консервативният ежедневник „Фигаро“ се подиграва на клаузите, които забраняват консумацията на алкохол на работното място (освен бира и вино), яденето на сандвичи на компютъра (вместо нормална обедна почивка) и изпращането на служебни мейли през празниците.
Кодексът редовно се обявява за основен виновник за все така високия процент безработица, тъй като давал много привилегии на тези, които имат работа за сметка на неработещите. Неговите критици казват също така, че някои от ключовите му разпоредби, ограничаващи работното време и затрудняващи уволнението на служители вредяли на имиджа на страната в чужбина като отблъсквали чуждите инвеститори.
Франсоа Бейру, известен политик-центрист, обича да се присмива на Кодекса на труда в различни телевизионни програми. Вече два пъти той показва книга с 3000 страници, представена от него като „Кодекса на труда“, и я сравнява с тънка брошурка, която според него е швейцарския му еквивалент. Без значение, че Швейцария няма нито един закон в тази област и че следователно Бейру не сравнява еднакви неща – номерът предизвиква шумен смях и аплодисменти сред публиката.
В „Льо Монд“ Ален Супио – професор в елитния „Колеж дьо Франс“, описва действията на Бейру като „долнокачествена политика, която измерва качеството на текста според неговото тегло“. И в допълнение мами публиката.
Бедствено икономическо положение
Въпреки многото си предполагаеми недостатъци, Кодексът на труда във Франция се разглежда като недосегаем. Последователни правителства опитваха да променят някои от 10-те хиляди негови члена – най-вече облекчавайки ограниченията за освобождаване и работно време – но без някога да имат смелостта за пълна промяна.
Сега президентът Франсоа Оланд смята, че има шанс да направи генерални промени във философията на закона. Тъй като пренаписване на целия кодекс вероятно ще отнеме години, правителството се е ангажирало да действа бързо по главата, която се отнася до работното време. За да подчертае неотложността на реформата, Оланд я описва като решаваща за справяне с „бедствената икономическа ситуация“ във Франция.
Промените
С познатите аргументи за намаляване на административната тежест върху бизнеса и повече гъвкавост на пазара на труда, присъщи повече на партиите от десния спектър, Социалистическата партия на президента Оланд и премиера Валс направи реформаторска крачка, която други не са се осмелявали да направят. Реформаторството се изразява в премахване на трудови защити, извоювани с много усилия. Правителството прави реверанс към бизнеса за сметка на хората на наемния труд. В това число и студентите – над четвърт от следващите във висши училища във Франция са едновременно и наемни работници.
Промените запазват 35-часовата работна седмица като „норма“, но позволяват на компаниите да правят собствени графици на работа, до 48 часа седмично и до 12 часа на ден. В „изключителни случаи“ е позволена дори 60-часова работна седмица. Условието е да плащат по-високи ставки за допълнителното работно време. Но минимален праг на допълнителното заплащане не е определен, а никой не плаща повече, отколкото му се налага. Облекчават се и правилата за назначаване и освобождаване на служители.
Критиците, стоящи вляво от правителството казват, че именно дерегулацията е целта на амбициозния министър на икономиката Еманюел Макрон. Бившият инвестиционен банкер изтъкна сложността на кодекса като „една от трите болежки“ на френската икономика. Затова трябва „да се вдигнат всички блокади“. По време на форума в Давос Макрон заяви, че предстоящите реформи де факто ще сложат край на 35-часовата седмица, като позволят на компаниите да фиксират работното време както преценят за добре. Той заяви пред „France 24“, че правителството има за цел да „увеличи преговорите на корпоративно ниво“ – ръководството и служителите да се договарят в рамките на компанията.
Френски професори отбелязват, че Кодексът на труда вече позволява множество изключения, особено в областта на работното време. Те поставят под съмнение оптимизма на Макрон относно колективните споразумения между работодатели и синдикати, които, както сочи историята, са рядко постижими. Затова най-добрата защита е кодексът.
Опростяване, не – дерегулация
Франция, където нивата на безработица бележат рекордните 10%, е обещала да ускори структурните реформи, изисквани от Европейската комисия. С наближаващите президентски избори през май 2017-та, Оланд има малко време да прокара законодателство, което да доведе до видим ефект върху растежа и работните места, което от своя страна би повишило шансовете му за повторно избиране. Но никак не е сигурно, че промяната на трудовия закон ще доведе до промяна в нивата на безработица, казва Жил Аузеро, професор по трудово право в Университет на Бордо. „Няма научно изследване, доказващо, че настоящият кодекс пречи на заетостта. Ако някой твърди подобно нещо, той просто заявява личните си идеологически убеждения“, заявява той пред телевизионния канал „France 24“.
Проф. Аузеро казва, че опростяването на кодекса по принцип е добра идея – но само ако не служи като претекст за отслабване на текстовете. „Има възможност за цялостно пренаписване на кодекса, за да бъде по-четивен и достъпен“, казва той, отбелязвайки, че малкият бизнес не винаги има юридическите познания да се съобрази с всяка разпоредба. „Но опростяване не трябва да означава дерегулация“.
Кому са нужни 10 000 члена в един-единствен закон?
Ан Ейду, икономист в базирания в Париж Център за изследване на заетостта, твърди, че френският кодекс на труда не пречи, напротив – предоставя защитна рамка както на служителите, така и на техните работодатели, която е благоприятна за създаване на работни места. „Тази рамка управлява трудовите взаимоотношения, позволявайки на всеки участник да знае какво е законно и какво не е“, казва тя пред „France 24“, допълвайки, че прецизността на кодекса „намалява несигурността и споровете, като по този начин улеснява наемането“.
Според икономиста, масовата безработица през 80-те години на ХХ в. засилва позицията на работодателите. Това позволява на бизнеса да договори множество изключения в кодекса на труда и именно те увеличават обема и сложността му. Резултатът е плавно, но постоянно нарастване на несигурната работа на непълен работен ден, особено сред жените, „докато безработицата остава все така висока“. А това налага възстановяване на защитата на работниците, не поредната порция редуциране на права. Част от примерите, които го налагат са т.нар. „икономика на споделянето“ и компании като „Юбер“. Трудовото законодателство трябва да „интегрира новите форми на прекариатна заетост, които комбинират независима работа и подчинение“.
Подобно на Аузеро, Ан Ейду предупреждава за опитите да се замести съществуващата законова рамка с несигурното колективно договаряне. Според Ейду залогът е фундаменталната мисия на трудовия кодекс за изравняване на вродения дисбаланс между работодатели и техните служители. „Законът защитава работниците, като им дава определени права за ограничаване на силата на работодателите. При колективното договаряне работниците винаги са в слабата позиция.“
[slideshow_deploy id=’5422′]
Когато „левицата“ върши мръсната работа на десницата
„Шокиращо е, че социалистическо правителство предложи тези промени“, казва Зое Фар, 23-годишна безработна студентка от Париж. „Ще стане като във Великобритания, където имат трудови договори с нулеви часове (zero-hour contracts) или като в САЩ, където те карат да държиш табела на улицата и наричат това работа.“
И наистина – според новото законодателство бизнесът лесно ще може да назначава хора на нископлатени позиции, когато са му необходими и след това още по-лесно ще може да ги уволнява. Технически това може би ще намали безработицата, което е и една от заявените цели на реформата, но на практика ще има повече хора, работещи за по-малко пари и в пълна несигурност за бъдещето си. Хора, които през няколко месеца ще трябва да търсят нова работа. Или да работят на две, три и повече места. Такива мерки освен това водят и до трудов дъмпинг – хората опитващи се да намерят работа, са готови да работят за все по-малко пари и при все по-лоши условия.
България не прави изключение по отношение на опитите за пренаписване на правилата в посока намаляване на трудовите права. По ирония на съдбата (или пък не?) те отново са инициирани от хората, които се представят за леви, защитници на работниците. Социалният министър Ивайло Калфин, излъчен от декларативно лявата формация АБВ, предложи и въведе миналата година еднодневни трудови договори, които експериментално бяха въведени в земеделието. Предупрежденията, че това е само началото, бяха пренебрегнати. Но тази година работодателите ще се опитат да ги прокарат и в други сектори на икономиката.
Подобни на френските промени пък бяха внесени преди около година от депутати от БСП, начело с Корнелия Нинова. Част от планираните изменения бяха спрени. Други – които противоречаха дори на европейски разпоредби, скоростно бяха отменени. Благодарение на приетите обаче, скоро ще сме свидетели на масово, насилствено пенсиониране на хиляди учители. А кандидати за техните места няма. Бяха пенсионирани и много професионалисти от АЕЦ „Козлодуй“ – предприятие от изключителна значимост не само по отношение на гарантиране на доставките на електрическа енергия, но и от гледна точка на националната сигурност.
Ако някой ви говори по телевизора, че Кодексът на труда е отживелица, че трябва да се пренапише, защото е комунистически и не отразява съвременните икономически отношения, по-добре превключете на чалга канала. Той е по-безопасен.
Източници: „Is a ‘bloated’ labour code to blame for French economic woes?“, „France: Tens of Thousands Protest Against Labor Reforms“, „Revolutionary youths: why French students protest like no other“, „Thousands Take to Streets in France to Protest Labor Reform“
