Ваня ГригороваЗнаменитият филм „Господин за един ден“ пресъздава 30-те години на XX век в българското село. Главният герой Пурко прави невъзможното, за да изхрани съпругата и осемте си деца. Деветото е на път. Радост озарява семейството, когато успее за пореден път да надхитри бирника. Живот на заем. Ден за ден. Надеждата за приличен живот се мярва, колкото да потопи домочадието в още по-дълбока безпътица, след като отшуми.

И днес, почти век по-късно, пурковците не са рядкост. Днешното българско правителство ще ги прави господа. С еднодневни дози надежда. В поредната порция „реформи“ в Кодекса на труда се имплантира възможността работодателите да подписват трудов договор за ден със сезонните селскостопански работници. Сред промените в осигуряването неусетно се промъкна зачеркване на приетия от десетилетия статут на служителите. Тази иновация остана малко встрани от погледа на медиите.

В спешен порядък се решават въпроси за увеличаване на пенсионната възраст и нужния осигурителен стаж, от изчисленията отпадат отработените години преди 1997 г., правят се редица реверанси към частните пенсионни дружества. Министерство на труда не може да остави г-н Москов сам да обере реформаторската слава. Кипи усилен министерски труд. „Изсветляване“ и „гъвкавост на труда“ са най-често срещаните думи в приложените към законопроекта мотиви. Намаляване на сивата икономика искаме всички. Гъвкав труд обаче означава облекчаване на работодателя за сметка на максимална несигурност за работника и тук един социален министър следва да каже: „Баста!“ Защото това означава само едно – прехвърляне на риска от неблагоприятни природни условия, пазарните промени и недалновидното бизнес планиране от работодателя на плещите на работника.

Подложеният на обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество текст гласи: „Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж.“ Трудов договор без трудов стаж? Може да звучи като анекдот, но министър Калфин никак не се шегува. Бори сивата икономиката, дори с цената на лишени от смисъл комбинации от думи.

 

Идеята

Siva_ikonomikaЗемеделските стопани често работят в сивия сектор, не подписват никакви договори със служителите си, от което страда осигурителната система и самият служител. Разбира се, държавните институции контролират недобросъвестни работодатели, които наемат нерегламентирано работници кампанийно, за събиране на реколта например. Понякога успешно. Стъпка към дисциплинирането им е и приетото от тази година криминализиране на укриването на осигурителни вноски. Сериозни санкции заплашват работодателите, които не декларират и не внасят осигуровки. Практиката до момента показва, че наближат ли инспектори, наетите служители, най-често роми, биват гонени от собственика през подвижна мрежа в задната част на нивата. Ако бъдат забелязани (стотина бягащи хора не могат да се укрият лесно), няма по-лесно обяснение от това, че пак крадат от нивата на честния частник. Все някой трябва да подхранва убедеността на нацията за престъпните малцинства.

И тук в ролята на спасител влиза министър Калфин и настоява да има възможност да се подписва трудов договор, но без трудов стаж. Хем Пурко нахранен, хем работодателят без задължения. Последният не се затормозява с работно облекло, обучение и инструктаж,  транспорт от и до обекта. Вярно, остава задължението да осигурява работника. На минимални нива, за един ден. Но… няма пълно щастие.

 

Изсветляване? Плува ли корабче?

Работодателите обещават ръст на осигурените със 100 хиляди в резултат на приемането на новите текстове. Как са ги изчислили, никой не разбра. Ванга я няма, лека й пръст, а заместничките й имат по-мащабен поглед над вселенските събития, та спиритични сеанси на тема Кодекс на труда едва ли са им приоритет.

За оповестените прогнози няма друго обяснение освен това, че посоченото число отразява точния брой на работниците, с които същите работодатели ежегодно не подписват трудови договори и за които не внасят социални осигуровки. Впрочем в неофициални разговори растениевъди споделят плановете си да закупят половината от нужните за деня договори. Когато дойде служител на Инспекцията по труда, земеделският стопанин ще покаже договори с част от работниците. За останалите ще важи системата с подвижната мрежа. С две думи законодателят осигурява параван на закононарушителите да продължават със злоупотребите.

Всъщност растениевъдите, които укриват осигуровки, са присъствали в правителствени работни групи, за да изработят съвместно със социалните партньори промени, които да ги освободят от отговорност! След явното самопризнание за дългогодишно ощетяване на осигурителните системи и интересите на работниците, вместо да ги санкционират, държавните органи търсят начин да легализират масовите нарушения. Напълно в духа на днешното разбиране за „реформа“.

 

zaplatata

 

Работодателски съображения

Вероятно под давление на работодателите проектът допуска подписването на еднодневен трудов договор да не пречи на служителите да получават обезщетение за безработица. Такова обаче се получава в рамките на няколко месеца, само ако лицето скоро е останало без постоянна работа. Селскостопанските работници често са хора, които попадат в групата на трайно безработните, т. е. те така или иначе обезщетение за безработица не получават. Невежеството на бизнеса по отношение на условията за достъп и размерите социалните помощи и тези за безработица не учудва. Все пак изследване на БСК показа, че 80% от тях са със средно и по-ниско образование. Съображенията на работодателите са, че социално слабите отказват да подписват официални контракти, за да не изпуснат различни социални плащания. Значи не земеделските стопани не предлагат трудови договори, а служителите не ги щат. Прехвърлят  проблема от болната глава на здравата.

Още по-смущаващо е отношението на бизнеса към служителите, пострадали на работното си място. Предложението предвижда при трудова злополука служителят да получава обезщетение, но максимум 90 дни. Работодателите искат ограничаване на този срок, тъй като допускат, че работникът може си счупи крайник самоволно, за да се домогне до обезщетението. Нормалната човешка мисъл не би допуснала, че това са сериозни разговори, които се водят на високо ниво между социалните партньори. Бизнесмените не случайно смятат, че имат право да се държат като феодали. Намират, че работят с примитиви, които не ценят собствения си живот. И го показват недвусмислено.

 

Практиката

Вносителят на предложението не представя оценка на ефектите върху работещите при въвеждане на еднодневен трудов договор. Липсват и описани примери, въведени в други държави, за да можем да проследим очакваното въздействие. Остава сами да се ориентираме, като потърсим подобни примери другаде.

 

bnp_zero_hour_0По отношение на увеличаването на несигурността близък аналог на това предложение е т.нар. zero-hours contracts (договор с нулеви часове) във Великобритания. В последните месеци това е една от най-критикуваните политики на английското правителство и е основна тема в обществения дебат там. Това е договор, който не гарантира никаква заетост и никакви доходи. Дава възможност, и често се случва, работодателят да се обади среднощ на служителя, за да го „поръча“ за следващата сутрин. Това увеличава и легализира несигурността, подкопава и семейния живот. Според британски експерти, zero-hours contracts са символ на неработещата икономика.

За да ги представят като по-приемливи, защитници на договорите настояват те просто да се ребрандират и да се наричат „гъвкави договори“. „По-голяма гъвкавост на работното време за работника или служителя“ е и заявената цел на българските вносители на еднодневния трудов договор. Аналогията е очевидна.

В интерес на истината трябва да се признае, че има случаи, в които самите служители имат интерес от плаващо работно време. Когато то дава възможност да се комбинира с обучение или грижи за децата. Но тези опции са достъпни за ограничен кръг професионалисти, които поради естеството на работата си могат да променят работното си време.

Един от примерите на компании, които масово работят с гъвкави трудови договори, е Макдоналдс. Работата там носи ниски доходи, понякога сериозно натоварване, но пък е подходяща за студенти. Този тип работа не дава никаква финансова стабилност, за сметка на свободното планиране на времето. Приемлива опция, когато не се налага да се издържаш сам.

Подобни трудови отношения са неизгодни за служители със семейство и деца, които са крайно зависими от всеки лев в бюджета. За тях този тип договори не дават никаква гаранция, че ще могат да покрият дори базовите си жизнени нужди.

Първоначалният замисъл, при въвеждането на договорите с нулеви часове във Великобритания, е те да се отнасят за студенти и сезонни селскостопански работници. След кризата от 2008 година обаче действието им се разширява във всички области на икономиката и за всички служители. Само за последната година броят на хората, които нямат никаква сигурност за работното си място и доходи, са се увеличили със 100 хиляди. Дебатът се пренася и във Франция, където местни граждани споделят горчивия си трудов опит от пребиваването си във Великобритания. Наистина ли българските „иноватори“ нямат достъп до тази информация? Или нямат интерес да я споделят?

Няма никакво съмнение, че тези договори ще разширят действието си и в другите сектори и в България. Работодателите вече твърдят, че прилагането им само в сектор „Растениевъдство“ е дискриминация по отношение на останалите сектори. Много е забавно, когато бизнеса ползва категории, привични за човешките права, за да защити интересите си. Няма как да не се сетим за българските шивачки. Чистата експлоатация в сектора ще стигне нови висини, когато работодателят вече няма да има задължение да плаща и мизерното заплащане по договор, ако не е осигурил поръчки за фирмата. Когато има работа, ще стоят денонощно над шевните машини. Когато няма, отпада задължението за осигуряване дори на минимален доход. Предприемаческият риск се трансформира в работнически. Преко всички пазарни правила.

 

Ах, тази статистика

Мотивите на правителството към законопроекта звучат като цитати от учебник по икономикс. Не е изработена оценка на ефектите от тези договори върху служителите, които ще бъдат страна по тях. Законопроектът обаче започна пътешествието си по чиновническите бюра. Не го спира дори категоричното несъгласие на КТ „Подкрепа“, изразено на Тристранния съвет. Становището на синдиката беше посрещнато напълно равнодушно от министъра, който невъзмутимо оповести, че вече се изработва наредба за еднодневните договори. „Като ми пееш Пенке, ле…“

 

Stat_Kalfin

 

През 2013 г. у нас излезе „Прекариатът – новата опасна класа“ на Гай Стендинг. Икономист, експерт, заемал и ръководни позиции в редица международни организации като Световната банка, Международната организация на труда и много други. Въз основа на богатия опит, споделен в книгата, г-н Стендинг прави един от основните си изводи за подбудите на правителствата да увеличават гъвкавостта, да либерализират все повече пазара на труда:
Ръстът на работни места на почасова заетост служи за прикриване на фактическия размер на безработицата.

Еднодневните договори може да не гарантират доходи, но фризират статистиката. Пурко все така няма да може да изхранва многолюдното си семейство, но формално ще има работа и договор. Тази година за един ден, догодина за един час. Но няма да бъде основна грижа на правителството. Какво повече му трябва на един министър на труда?

 

 

Коментари

коментара