Социалният взрив срещу подмолната приватизация и безработицата загърбва етническите дрязги от миналото с общи искания за преконструиране на дейтънския бюрократичен модел и за по-добър живот
„Национализмът не ни интересува, искаме да обърнем тази страница. Сега не става дума за това, а за друго – че нямаме нито работа, нито надежда. Нямаме и какво да губим. Изхвърлиха ни от работа, но заедно с това изхвърлиха и страха ни”. Това ми казва Адмир Джобмич, с когото разговарям пред сградата на прокуратурата в Сараево. Той е 25-годишен икономист, има и магистратура по маркетинг, но е безработен. Според него с 500 марки (местната валута е босненската марка и курсът й е 1:1 с българския лев), колкото е заплатата за хора с неговия ценз и на неговата възраст, може да се поддържа само едно мизерно съществуване. И не си и струва да се работи за толкова. Адмир тези дни е на улицата – заедно с още хиляди и хиляди хора в главните градове на Босна и Херцеговина. Те дават израз на натрупаното социално недоволство от икономическата ситуация в страната и от разрасналата се корупция.
Вървя заедно с шествието от над 1000 души по улица „Маршал Тито”, поело от парламента към прокуратурата. Целта е да се настоява за освобождаването на няколко непълнолетни младежи, които са сред задържаните от полицията при бурните сблъсъци на 7 февруари, прераснали и в подпалване на обществени сгради. Изминали са само два дни оттогава, наоколо още стоят скелетите на изгорелите коли и автобуси, под краката ни скърцат строшени стъкла. Пълно е с полиция. Питам един от униформените:
– Според вас каква е причината за всичко това?
– Хората кипнаха заради лошите условия на живот. Писнало им е и от политическата класа. Но повечето от протестиращите са хулигани, искат само да създават хаос. Не знам докъде ще стигнем така.
Снимка авторът
Следват няколко момента на сериозно напрежение и дори на физическо насилие между част от демонстрантите и около 30-те униформени служители на реда, които пазят входа на прокуратурата. Вътре са затворени младежите, заради които е шествието. Семействата им молят протестиращите да се оттеглят, защото полицаите са обещали да освободят момчетата до един час, ако тълпата се разпръсне. Но мнозинството от насъбралите се не са съгласни – приемат го като уловка за печелене на време и за предотвратяване на нова конфронтация. След час-два игра на нерви все пак голяма част от демонстрантите решават да се върнат там, откъдето са дошли, но блокират трафика в района с контейнери за смет и с всичко друго, каквото им попадне по пътя. Късно през нощта задържаните за безредиците на 7 февруари в крайна сметка са освободени.
Тази протестна вълна е най-силното сътресение, преживявано от Босна и Херцеговина след началото на войната през 1992 г. Епицентърът на сегашния взрив от недоволство бе в северния град Тузла, където на 4 февруари се разбунтуваха хиляди работници, уволнени от местни приватизирани заводи. Те излязоха да настояват за разследване на съмнителната приватизация, довела до закриването на хиляди работни места. Много бързо подобни искания се разпространиха и из другите големи градове на страната. Така дойде и кулминацията от 7 февруари – нападенията срещу много обществени сгради, както и атаката с последвалото опожаряване на босненското Президентство и на други административни служби в столицата Сараево. Резултатът бе над 100 ранени полицаи и демонстранти.
Снимка авторът
По официални данни безработицата в Босна е 27%, но много източници говорят за над 40%. Средната заплата – пак според официалните източници, е 420 евро. Всеки пети босненец живее под прага на бедността. На този фон изглежда голяма част от гражданите на републиката са решили да загърбят етническите кавги и да се вдигнат срещу политическия пашкул, в който се е превърнала страната след сложилите край на войната Дейтънски споразумения от 1995 г. Републиката е съставена от две автономни формирования – Федерацията Босна и Херцеговина, която включва населените с босненски мюсюлмани и хървати зони и обхваща 51% от територията, и разположената на останалите 49% Република Сръбска, където живеят сърби. Самостоятелна единица е и окръгът Бръчко, който се води едновременно част и от Федерацията и от Република Сръбска. Общо населението на страната е под 4 милиона души, но изобилието от местни администрации е довело до наличието на 150 министри и 14 ръководители на правителства с различен ранг. 7-8 партии участват във властта, но като цяло в страната са регистрирани около 180 политически организации.
„Напрежението тук се трупа от години и накрая избухна. Сами сме си виновни,” заяви миналата седмица Желко Комшич, представляващ хърватската част в странното триглаво президентство на Босна и Херцеговина. Сега младите мюсюлмани, сърби и хървати решиха да се обединят, за да изискат фундаментални промени в институциите. Етническите елити са във фокуса на гражданското недоволство, обвиняват ги, че служат на икономически интереси. Многозначителен надпис се появи върху правителствената сграда в Тузла: „Обявяваме война на национализма и на политическата каста”.
На 11 февруари към протестиращите в Сараево се присъединиха и обявилите стачка служители на обществената транспортна фирма ГРАС, която се занимава с трамвайния превоз. Разговарям с един от тях – механика Мохамед Саламович, който от 37 години е служител на ГРАС.
– Защо протестирате?
– Нямаме достатъчно мотриси, нито необходимата инфраструктура. Не само служителите сме недоволни, но и хората, които се возят на трамвай. Правителството е длъжно да реши проблемите с условията на труд и с мотрисите. Висок е рискът от аварии, от катастрофи. Освен това от 7 години работим без социални осигуровки – не ни внасят пари нито за медицински грижи, нито за пенсии. Ако се налага да отидем на лекар, трябва да си плащаме. На повечето от нас заплатите не са изплащани от 4 месеца.
– Защо не сте надигнали глас по-рано, щом сте така от 7 години?
– Излизали сме да протестираме, но тук солидарността не е силна, не ни обърнаха внимание. Затова сега искаме да се присъединим към тези протести, за да се чуе и за нашия случай и да се направи нещо за разрешаването му, а не само да ни залъгват с празни обещания. Ако продължават така, ще разрушат една фирма, която е на 135 години. Нашият трамваен транспорт е най-старият в Европа и втори в света…
Някои от по-възрастните жители на Сараево, с които разговарях, изразиха страхове да не би цялото плиснало сега по улиците напрежение да прелее отново в насилие, както през 90-те. Споменът за войната е най-големият им кошмар.
Навсякъде ме уверяват, че в протестите участват представители на всички босненски етноси. Дошло им е до гуша от националистически дрязги, искат промени, осезаемо подобряване в условията на живот, разкарване на политическата върхушка, облагодетелствала се от дейтънския модел. Много пъти чух: „Босненците сме обединени от проблемите, от икономическата криза, от зависимостта ни от чужбина, от голямото количество политици и администрация. Всичко това ни накара да загърбим проблемите от миналото”. Все пак ми прави впечатление, че в Република Сръбска сякаш е съвсем спокойно, в Баня Лука никой не протестира.
Снимка авторът
Мнозинството от демонстрантите в Сараево са млади хора. Те са от поколението, родило се или по време на войната, или след нея. Иска им се да забравят миналото и „когато хората мислят за Босна, да мислят за нещо повече от войната”.
По време на протеста пред прокуратурата едно момиче от демонстрантите ми даде снимка и видеоматериал, на които личи как полицията малтретира протестиращи. Подобни снимки се въртят и в социалните мрежи.
Фахрудин Радончич – босненският Пеевски
25-годишният Адмир, с когото вече сме се сприятелили, ми разказва как след упражненото от полицията насилие специален призив за въздържане от други подобни прояви и за строго придържане към закона отправил министърът на сигурността Фахрудин Радончич. Мнозина от протестиращите смятат това за лицемерие и гледат критично на личността на Радончич. Той може да бъде наречен „босненският Делян Пеевски”. Собственик е на най-фамозната сграда в Сараево – 176-метровата кула Avaz Twist Tower, където са и офисите на издавания пак от Радончич влятелен вестник Dnevni Avaz. Министърът е и лидер на дясноцентристката партия „Съюз за по-добро бъдеще” (SSB). Адмир и приятелите му го смятат за един от най-циничните представители на местния елит, използващ за лична изгода преплитането на политическа, икономическа и медийна власт. Разказват ми също, как при арестите на участници в безредиците на 7 февруари полицията разгласила, че в една от окупираните сгради били открити 12 кг екстази – за да създадат впечатление, че протестиращите са наркомани и престъпници.
„Всъщност повечето от демонстрантите са деца на работници, израсли в оскъдица и изгубили търпение. И наистина си падат хулигани, свикнали да решават проблемите силово. Няма как да са други при такъв живот,” смята 21-годишният Елдин Булджубазич, който следва политически науки. Говори отличен английски и не вярва, че исканата от всички смяна на правителството е в състояние да подобри живота на хората. Според Елдин е необходимо преконструиране на целия държавен модел, модернизиране на институциите и включване на гражданите в управлението наравно с икономически силните фактори.
Разказва ми епизод от Мостар, който смята за позитивен. Негов приятел хърватин оттам му споделил след началото на протестите, че отначало се засилил да пали местната администрация, но после решил, че първо е по-добре да подпали офиса на собствената си партия, която също е виновна за ситуацията. „Горд съм от такова ниво на съзнание” усмихва се Елдин. Той добавя: „За момента напрежението виси във въздуха, нещо е започнало, в очакване сме. Ако времето се проточи и не настъпят промени, хората ще се отчаят, могат да започнат нови безредици”.
Засягайки етническите проблеми, ми разказва за друг свой приятел – босненски хърватин, който е католик, но сега се чуди защо, когато се каже „босненец”, вече се има предвид само „мюсюлманин”. Елдин добавя и още нещо много лично: „Никога няма да кажа нищо лошо за никой сърбин. Моята съседка – сръбкиня, ме е гледала, когато съм се родил насред войната. Извеждала ме е на разходка с риск за живота си, докато в същото време нейният собствен син е бил в армията на Република Сръбска и е стрелял срещу нашите…”
Що се отнася до перспективата Босна да кандидатства за членство в ЕС, Елдин не е против, давайки си сметка за възможностите за пътувания и за стипендии в чужбина. Но добавя: „Обзет съм от съмнения, че това ще подобри живота у нас и ще намали социалните различия, както в момента иска мнозинството от хората”.
Снимка авторът
Протестите засега нямат очертан лидер. Само в Тузла чрез социалните мрежи се е сформирала една по-организирана група, която е решила да се нарече УДАР – по модела на партията на Кличко в Украйна. Те са снимали и видеоматериал, който са качили в интернет. В него обявяват, че за тях най-важното е „босненци, сърби и хървати да се борят заедно и да отхвърлят национализма, който се използва, за да се разделят хората и за да се запазва статуквото”.
Сред протестиращите тече бурна ферментация. Събират се на групи по около 500 души уж за да водят дискусии, но всички се надвикват едновременно и никой никого не слуша. Пълно е с „ентусиасти”, които искат нещата да стават на момента и нямат търпение за нищо. Има и такива, на които им харесва да са център на вниманието, да ги снимат. У никого не се долавя организационен опит.
В края на третия ден от престоя ми ме стряска мнението на групичка 16-годишни младежи, които заявяват: „Всичко това намирисва на гражданска война”.
Иска ми се да съм оптимист и да се надявам, че започналият процес ще продължи с избистряне на конкретни идеи и предложения за по-добро развитие на страната.
