Mitev_Vladimir_TemaMagazineBulgariaБосненските протести започнаха от третия по големина град и индустриален център на северната част на страната Тузла. Още от времето на Югославия там действат предприятия, които са били знакови за промишлеността на цялата съюзна федеративна република. Фирми като Polihem, DITA, Konjuh и Resod-Guming десетилетия са имали славата на „фабрики за пари“. Тяхната провалила се  приватизация сега извежда стотици бивши служители в тях на протести. Работниците не са получавали заплати от повече от година и не са здравно осигурени. Проблемът с предприятията не е в икономическата неефктивност или в липсата на пазари, а във връзкарско-клиентелсткият начин на управлението им, довел до тяхното затриване.

Преди войната Polihem има над 1 200 работника, сочи Deutsche Welle. Компанията произвежда киселини и основи за топлоелектрическата централа в града и това я прави важна част от икономиката на града. След войната обаче новите босненски власти поемат курс към приватизация на държавните компании. Първоначално назначават в тях нови директори, които са политически лоялни, но некомпетентни. Това става и в Polihem, която започва да натрупва огромни дългове към електроснабдяването. Лидерът на местния синдикат Сакиб Копич пояснява, че по това време компанията е купувала киловатчас за над 4 пъти по-висока цена, отколкото други фирми.

След като Polihem натрупва дългове, държавната агенция за приватизация намира купувач – полската фирма Organic Trade. Покупката става за едва 11 милиона босненски марки при положение, че преди войната годишният оборот на компанията е бил над 60 млн. евро. Поляците създават дъщерна фирма и обещават нови работни места и инвестиции от 70 млн. евро. Скоро обаче започват масови уволнения, като обяснението е, че продукцията не е търсена достатъчно на световните пазари. Дъщерната компания получава големи банкови кредити, а Polihem е техен гарант. После банките си искат своето и разпродават машините на завода за старо желязо. „Polihem бе превърната в перачница за пари. И над всичко това стои мафията в Тузла, която си изпра парите от съмнителни сделки. Предполагаемият собственик от Полша не е стъпвал в Тузла нито веднъж. Имаме свидетелски показания за всички безобразия и сме ги предали на прокуратурата“, обяснява Копич. Действия във връзка със схемата обаче не са предприети. Подобна история на политическо вмешателство и тласкане към провал има и в другите приватизирани предприятия в региона.

В своята декларация от 7 февруари т. г. работниците и гражданите от кантона Тузла искат скоростно разрешаване на всички въпроси, свързани с приватизацията на Dita Polihem Poliohem, Gumara и Konjuh. “Правителството би трябвало да признае работния стаж и да гарантира здравните осигуровки на работниците, да разгледа случаите на икономически престъпления и да разследва всички хора, участвали в тях, да конфискува нелегално придобитото имущество, да анулира приватизационните споразумения на тези дружества, да подготви ревизия на приватизацията, да върне фабриките на работниците и да постави всичко под контрола на публичните власти, за да се защити обществения интерес и да се започне производство в тези от фабриките, където това е възможно“, се казва още в декларацията. Тя призовава също да се изравнят заплатите в държавния и частния сектор, да се премахнат плащанията за правителствените служители, след като напуснат службите си и управлението да се поеме от експертен, некомпрометиран и партийно не обвързан кабинет.

Репортаж от Босна

Коментари

коментара