„Социалните помощи са твърде щедри, обезкуражават хората да работят, създават паразити“ – манипулацията вече е необорима. Тя се е превърнала в нещо като аксиома – твърдение, което не подлежи на доказване, но изглежда очевидно. Съзнателно поддържаните митове се прехвърлиха в медиите, намериха добър обществен прием и започнаха да придобиват законови измерения, чиято цел е да премахнат „злоупотребите“.
Дял на разходите за социални помощи от националния бюджет (текущи разходи) за 2014 г.
Получателите на социални помощи намаляват драстично за разглеждания период (2007-2015). За последните 9 години броят на подпомаганите крайно бедни е редуциран със 77%.
Обхващат ли социалните системи бедните граждани или, подобно на сивата икономика, съществува „сива бедност“? Какъв дял от бюджета са разходите за подпомагане и могат ли да доведат до разклащане на публичните финанси? Изгодно ли е да си беден, болен и безработен?
Отговор на тези и други въпроси дава изследването „Бедни срещу бедни. Употреба и злоупотреба с мита за „щедрото“ социално подпомагане“. Вижте пълния му текст.
