Позиция на сдружение „Солидарна България“ относно предприетите и непредприети от българската държава мерки за справяне с епидемиите по домашните животни
Снимка: fermer.bg
Сдружение „Солидарна България“ многократно се е опитвало да привлече вниманието на българското общество и на управляващите към сериозните рискове, които крият т.нар. „всеобхватни търговски споразумения“ от нов тип. Такива са Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между Европейския съюз и САЩ – ТПТИ (в момента преговорите са замразени) и Всеобхватното икономическо споразумение между ЕС и Канада – СЕТА (влязло в сила, но още не ратифирано от парламентите на повечето страни-членки).
През годините сме предупреждавали за едни от най-тревожните клаузи в полза на чуждите инвеститори – механизмите за съдене на държави от корпорации в специални трибунали извън официалните правосъдни системи при претенции за пропуснати ползи, вследствие от въвеждане на регулации и стандарти.
Подчертавали сме, че новите правила на световната търговия неприкрито се пишат от силните държави и мощните корпорации в ущърб на по-слабите икономики и отделни стопански субекти.
Това наше опасение получи поредното нагледно потвърждение. Примерът е от България и е от последните дни – избухналата епидемия от чума по дребния рогат добитък в Странджа, довела до унищожаване на хиляди животни и вероятност от разоряване на стотици фермери, при това в район, изтощен в икономическо, социално и демографско отношение.
Фермерите получиха уверения от официални лица, че загубеният добитък ще им бъде платен по пазарни цени и дори малко по-скъпо. Дори да бъдат изпълнени, подобни обещания не решават генерално проблема на хората.
За всички е ясно, че дори да получат тези пари, животновъдите не могат да възстановят веднага стадата си, тъй като в района ще бъде наложена поне половингодишна забрана за отглеждане на животни, докато ветеринарните власти не гарантират, че заразата е напълно ликвидирана. Обичайният срок за възстановяване на едно животновъдно стопанство е около три години. През това време някои от стопаните ще трябва да продължат да изплащат кредити и други задължения, както и да издържат семействата си в условията на загубен основен приходоизточник. Очевидно е, че пропуснатите от тях ползи ще са огромни.
След като българските и европейски власти считат принципа за обезщетяване за пропуснати ползи за справедлив, „Солидарна България“ ги призовава незабавно да го приложат и по отношение на засегнатите дребни стопани. При това в случая става дума за възникнали форсмажорни обстоятелства, а не за каприз на чуждестранен инвеститор, който е счел, че търпи щети и пропуска ползи, вследствие на закон или правилник, приет легитимно от демократично избрани институции.
В кръга на шегата ще попитаме – трябва ли разоряващите се фермери в Странджа да се регистрират като „канадски“ инвеститори, опериращи в България, за да могат да предявят претенции към държавата за пропуснати ползи? По примера на бивш концесионер на сметопочистването в София, който се възползва от международни търговски договори, за да се маскира като „холандски“ инвеститор и да заведе арбитражно дело срещу българската държава.
В тази връзка „Солидарна България“ призовава управляващите да отговорят ясно на въпросите – монополизирана ли е дейността по разчистване и неутрализиране на животински трупни отпадъци в цялата страна? Ако е така, дали не става дума за същия дългогодишен частен монополист по почистването на столицата, който съдеше България за пропуснати ползи като „чужд“ инвеститор? Защо тази изключително важна за обществото дейност, засягаща и сигурността на страната, беше изцяло приватизирана и колко ще струва днес това на данъкоплатците? Нямаше ли да е по-евтино и по-ефикасно приходите от печалбите за тези частни „услуги“ сега да се пренасочат към бедстващите стопани?
Ние питаме още:
Договаряни ли са по-специални и по-благоприятни условия за българското животновъдство и за България като външна граница на ЕС и по отношение на ветеринарната сигурност? Ако не, кой ни е лишил от такива потенциални ползи? Предприемани ли са действия за превенция на заразните заболявания по добитъка в граничните райони, на каква стойност и какъв е ефектът от тях?
Припомняме, че само допреди 25-30 години България разполагаше с респектиращ научен потенциал в сектора и развита почти до съвършенство система за ветеринарна защита, включително чрез разработване и използване на собствени ваксини.
Считаме, че национална и европейска политика в отрасъла трябва да подпомага не толкова интензивното отглеждане на животни в стерилни условия, колкото развитието на животновъдство в естествени условия, максимално близки до околната среда.
НАСТОЯВАМЕ ВСИЧКИ ЗАСЕГНАТИ ОТ ЕПИДЕМИЯТА ЖИВОТНОВЪДИ ДА БЪДАТ ОБЕЗЩЕТЕНИ И ЗА ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ за периода до възстановяване на стопанствата им. При това ползите ще бъдат не само за тях, но и за цялото общество, като мярка срещу допълнителното обезлюдяване на един чувствителен за цялата страна район. Подобна политика ще покаже действителна грижа на държавата и ще бъде най-убедителният отговор срещу тревогите (включително и срещу често абсурдните слухове), които се разпространяват в засегнатите региони.
