От войните на САЩ и НАТО в Югославия, Судан, Афганистан, Ирак и т.н. се роди удивителният термин „съпътстващи” (или „колатерални”, както предпочитат телевизиите ни) щети. Всъщност става дума за мирни жители, жертва на „демократични” бомби. С хиляди.
Украинската драма, на която всички сме свидетели, също роди езиково нововъведение – „хибридна война”. В „демократичните” медии очаквано обвиняват в нея Русия. Визира се съчетание на информационна война, подкрепа, въоръжаване и финансиране на сепаратистки формации в Източна Украйна, включване на добре подготвени бойци на тяхна страна и т.н. Понеже липсват доказателства за пряка военна намеса на руската армия, „хибридната война” е любимото обвинение на всички влюбени в лайтмотива за „руската агресия” в Украйна.
Новият термин обаче е напълно приложим и към начина, по който САЩ са действали, а и продължават да действат спрямо много държави с неугодни правителства. Списъкът е прекалено дълъг, така че нека напомним само Никарагуа от 80-те. Същата технология, естествено, се употребява и сега в разделена Украйна. Киевският режим с крайно спорна легетимност изцяло се подкрепя от САЩ и съюзниците им, американски „експерти” напътстват силовите му структури, чужди наемници се бият в батальоните, хвърлени срещу „сепаратистите” в Източна Украйна. А информационната война се води с гьобелсов размах. Лъжата, изопачаването на фактите, премълчаването им, манипулирането на поднасяните „новини” са на всяка крачка. Естествено, мишената им е главно публика, която няма достъп или няма хъс да потърси информация поне от два алтернативни източника.
Ето само един малък рикошет от тази „хибридна война”, водена дори без особено старание за „обективно” алиби от западните медии. На 4 септември коментаторът на Би Би Си Томас Спароу пуска в испаноезичната версия на британския информационен гигант обзор под впечатляващото заглавие „Украйна: кое прави тъй опасно противопоставянето между Путин и Обама”.
Авторът обяснява на далечните от украинския конфликт испаноезични читатели (много от които са в Латинска Америка) защо Путин вижда събитията в Украйна по един начин, а Обама по друг. Манипулациите тук са вплетени в подбора на фактите. Например, в частта, съпоставяща с каква власт разполагат съответно Обама и Путин, за американския президент се подчертава, че с него са ЕС и НАТО, а за руския – че контролира енергийните потоци за Европа и че след „войната с Грузия през 2008 г.” е форсирал укрепването на армията си. Под „войната с Грузия” всъщност се крие фактът, че на 8 август 2008 г. Грузия бомбардира спящата столица на Южна Осетия – град Цхинвали, изби така стотици мирни жители, прати танкове срещу обявилите независимост южноосетинци, обстрелва с артилерия руския миротворчески батальон, в отговор на което Русия изтласка грузинците обратно до Тбилиси. Тези подробности драгият испаноезичен читател на Би Би Си няма защо да ги знае, на него просто трябва да му се забие в главата, че през 2008 г. Русия е воювала с Грузия…
Обзорът е придружен от една още по-впечатляваща „справка”, озаглавена „Някои ключови факти в Украйна през 2014-а”. „Фактите” са 12 на брой. В тях липсва датата 21 февруари, когато бе сключено споразумение между майдановците и тогавашния украински президент Виктор Янукович, който на практика прие всички искания на протестиращите. Но радикални групировки щурмуваха парламента, стигна се до ново кръвопролитие, депутатите така и не можаха да ратифицират споразумението и де факто в Киев бе извършен държавен преврат. В списъка на Би Би Си обаче фигурира следващият ден – 22 февруари, за който е отбелязано: „Президентът Виктор Янукович бяга от Киев. Бившата министър-председателка Юлия Тимошенко е освободена”. Красиво!
По-нататък. За началото на месец май в списъка няма нищо. От 7 април, когато е посочено, че „конфликтът се разпространява в източната част на страната и бунтовници контролират сгради в Луганск, Донецк и Харков”, се скача направо на 25 май – „Украйна избира за президент Петро Порошенко”. На испаноезичните читатели не се полага да знаят какво е станало на 2 май в Одеса – над 50 загинали, някои от тях изгорели живи в Профсъюзния дом, приютил противници на „Евромайдана” и щурмуван от „Десния сектор”. Няма го и 9 май, когато бойци на украинската армия стрелят и убиват пред камерите мирни граждани в Мариупол, излезли да отбележат Деня на победата над фашизма. Интересно присъства денят 22 август в списъка на Би Би Си: „Руски конвой влиза в Украйна без разрешение”. Че конвоят е бил хуманитарен, че седмица е чакал на границата разрешение от украинските власти да премине, за да раздаде вода, храна, и лекарства на бомбардираните от украинската армия и останали без ток и вода жители на Луганск и Донецк, че е бил подложен на всевъзможни инспекции, включително от ОССЕ и Червения кръст – не, няма място за такива „подробности”. Има само еднозначното „руски конвой влиза в Украйна без разрешение”. Може да е бил и военен конвой, нали така, драги зашеметен от „хибридната война” читателю и зрителю?…
Не е нужно да си голям анализатор за да пресметнеш колко войни са водили САЩ и Русия през последните сто години. Пет пъти е повече за САЩ. Също така може да се пресметне колко пъти Русия е нападала първа и колко пъти САЩ са нападали други държави. Дори си спомням че нападнаха и Гренада която има население колкото град. Сливен. За последен път Русия е започвала първа война във връзка с нашата свобода. А САЩ всяка година атакуват по една държава. И всичките и войни са безмислени. Вижте само какво става в Ирак Афганистан и Либия след тяхната намеса. Месното население ще се избива по между си години наред и след време ще мечтае за Кадафи и Садам.