Откъс от лекция на проф. Ричард Улф
Краткото изложение на проф. Ричард Улф показва, че кризата на американската политическа система е лесно обяснима, но сериозна.
Предупреждението в края звучи логично. Тръмпшизмът (или нещо подобно, обгърнато със звездно-полосатото знаме) не може да се изключи.
След видеозаписа резюмираме основните тезиси на автора.
Част от тезисите на проф. Ричард Улф
Капитализмът винаги е имал следния проблем: броят на капиталистите е твърде малък. Така той винаги ще изпитва затруднения там, където има всеобщо избирателно право. Въпрос на време е хората да стигнат до следното гениално откритие: ние сме мнозинство в политическа система, в която мнозинството печели. Трябва да използваме политическата система, за да обърнем резултатите от икономическата система.
Как капиталистите се задържат на власт, след като са в такова ужасно уязвимо положение? Отговорът е: сключват сделка с институция, наречена „политическа партия“. Работата, която политическите партии вършат за капиталистите е да създадат маса от хора, които да подкрепят системата.
Как го прави Републиканската партия? Нейна работа е да приобщи към „1-я процент“ преди всичко малкия и среден бизнес. Но тъй като той също не е достатъчно многоброен, още и групи като социалните консерватори, религиозните фундаменталисти, движението на любителите на оръжието. В замяна на поддръжката им се обещава намаление на данъците и лихвите, реставрация на въобразена патриархална идилия, забрана на гей-браковете и арсенали от все по-скорострелно оръжие. Неща, които все не се случват.
Демократите имат друг контингент: работническата класа, малцинствата, жените, учените, преподавателите, интелигенцията. На всяка от тези групи се дават неща, които не струват много на елита: държавни университети, възможност малцинствата да обядват в закусвалнята без дискриминация…
Ако едните се издънят, биват заменяни от другите. Но след време мнозинството хора осъзнават, че тази игра е абсурдна и спират да гласуват. Защото за тях въпроси като горните са периферни.
„Обичате да стреляте по живи неща и да ги умъртвявате? Няма проблем. Ето каква е сделката: вие подкрепяте „свободното предприемачество“, а ние ще подкрепим вас.“
Днес системата е хвърлила твърде много хора в твърде тежко положение. Затова и републиканците, и демократите не се справят. Гневът, особено на белите мъже, белите работници между 25 и 50 години, ги кара масово да гласуват за г-н Тръмп. Същото е и от другата страна. Масово младите, имащи право на глас, натоварени с дългове и скапани перспективи за работа и доходи… отказват да играят тази игра. Като обявява себе си за демократичен социалист, Бърни Сандърс също нарушава американско политическо табу и това им доставя удоволствие. „Как така да не мога да гласувам за социалист? А, той социалист ли бил? Чудесно!“
Това е изумително рухване на една от носещите колони на оцеляващата капиталистическа сграда. Съветският съюз не се разпадна, защото бе нападнат отвън. Той се разпадна отвътре. Днес със САЩ се случва същото.
Елитът е много изплашен и усилено търси изход. „Хората са все по-гневни… При това положение трябва да ги принудите насила, държавата трябва да се превърне в партньор в налагането на контрол, в заглушаването на гласовете. „Няма да има несъгласие, демонстрации – никакви такива. Иначе ще ви причиним болка.“
(Прецедентът с Германия 1933 г.): В онзи момент мнозинството хора са били много лошо ударени от депресията. Германските капиталисти не са знаели какво да сторят. Традиционните им партии се разпадат. Тогава те вземат решение: обръщат се към единствената останала политическа сила, която може да им предостави масова база – тази на Хитлер. „Капиталистите не го харесват, подиграват му се, смятат го за груб, за клоун, гръмогласен, недодялан – все епитети, които използваме сега за г-н Тръмп.“
Но този човек им казва: Искате ли да се споразумеем? Не се тревожете, не ви трябва масова база. Дайте ни властта, ние ще се погрижим за опозицията. Ще ги избием. Ще ги тероризираме, ще ги прогоним от страната, ще ги арестуваме, или ще ги вкараме в газови камери. Няма да има профсъюзи, комунисти, социалисти, никой няма да ви тревожи.“
“Фашизмът винаги дебне, в случай, че другите инструменти не сработят. Смятахме го за интересен исторически въпрос, но днес той все повече навлиза в нашата действителност.“
