Цялата власт на гражданските съвети, другарки и другари! Свидетели сме на исторически прелом в развитието на българската реформаторска десница – нейната болшевизация! Неизбежното се случи. Дясната матрица на прехода отдавна превърна следовниците си в необолшевики, дамгосващи всяко инакомислие и критически разум с етикета „комунист“.

Тия дни обаче получихме ново доказателство за тайното влечение на реформаторската десница към някои болшевишки практики. Блокът с претенции да ни управлява поновому най-сетне намери успешната формула на борбата за власт – гражданският съвет. Значи, събират се 25-ма „десни“ интелектуалци (да ме прощавате за оксиморона, защото свободомислещ човек не се закотвя ни вляво ни вдясно), изповядващи ортодоксалния костовизъм, и започват централизирано да определят политиката, включително коалиционна, на общо 7 партии, сгушили се под стряхата на Реформаторския блок (РБ).

Та доживяхме в редиците на „сините арийци от градския център“ да протича класическа съветизация от болшевишки тип! За по-младите, които не познават тази част от историята, ще цитираме определението на вожда и учителя на болшевишката революция В.И. Ленин: „Тези органи (съветите) се създаваха изключително от революционните слоеве на населението (разбирай, умните, красивите и …пр.), извън всякакви закони и норми, изцяло по революционен път, като продукт на самобитното народно творчество, като проява на народна самодейност /разбирай ФБ, ПР, ивенти…/. Но това бяха властови органи, въпреки своята стихийност, зачатъчност, недооформеност и неяснота в състава и функционирането“. ( из „Победата на кадетите и задачите на работническата партия“, 1906 г.) Струва си да се отбележи също, че тези съвети, създадени още по време на първата руска революция /1905г./ като заместители на законната власт, имат класов характер. Уточнението е важно, тъй като подчертава допълнително сходството между болшевишките съвети и днешните граждански съвети, родени уж в отговор на уличната революция.

Гражданското „фригийско боне“, което десните си нахлупиха, за да прикрият политическите си биографии, също издава класово разделение – на „българското качество“ срещу „българското количество“ по определението на един от десните доктринери, подвизаващ се в съвета на РБ с визитката на гражданин. А сега да се вгледаме по-взискателно в гражданския ЦК на Реформаторския блок, който се заявява като върховен орган за изработване на политики.

С какво „гражданинът“-икономист Георги Ганев е по-легитимен да определя бъдещата политика на РБ от обикновения партиен член на ДСБ, например? И не се ли създава преднамерено двувластие с цел да се ликвидира автономията на отделните политически формации в РБ, точно както костовото СДС навремето смачка идентичността на разните там радикали, демократи и социал-демократи, за да се превърне в хомогенен политически субект, годен да щурмува властта? Ако гражданският съвет иска нов реактор в Козлодуй, а зелените са против, кой е арбитърът? Не е ли странно, че както БСП побърза да върне корупционните схеми от времето на тройната коалиция с връщането си на власт, така и десните изпробват повторна седесаризация? Изглежда партиите, подобно на хората, често замръзват в онези свои пози, които считат за победни.

Мимикрията с гражданския съвет към РБ съдържа няколко пласта на лицемерие. Най-напред се извършва перфидна спекула с етикета „граждански“ като е видно, че вътре влизат ноторно „десни“ граждани, някои дори партийно обвързани. Нещо повече – някои негови представители вече лансираха елитаристки, дори откровено фашизоидни тези, несъвместими с егалитаризма на „гражданството“. Този граждански съвет е углавна злоупотреба с енергията на протеста. Стана пределно ясно, че справедливият бунт срещу олигархията бе употребен за реанимиране на стари бесове. С този маньовър на практика се погазват фундаментални демократични права като например правото на разните партии в РБ да провеждат самостоятелна политика в съответствие с колективните решения на техните членове /Питал ли ги е някой?/. Зачеркнати са всякакви партийни правила, устави и прочее демократична плява, която би навредила на „единството“. Плурализмът е принесен в жертва на желанието за власт. Удивително е, че хора с интелектуални занимания, каквито са повечето му членове, отказват да забележат очевидната опасност.

Освен, че не е точно граждански, а още по-малко демократичен, този съвет може да предложи само и единствено продължение на досегашната икономическа и социална политика предвид публично известните възгледи на неговите членове, които и досега формираха възгледите и защитаваха тезите на всеки от досегашните кабинети. И в това всъщност е най-голямата измама. Технологията на властта – всичките там съвети, пародии и пърформанси, прегръдки с ГЕРБ и пр., би имала оправдание, само ако се явява предмостие към изцяло нова политика. На практика обаче РБ ни предлага още повече от същото. Точно същата политика, която роди големите приватизатори, монополите, комерсиализация на образованието и здравеопазването, с една дума – олигархията, срещу която е насочен гневът на улицата. Да припомняме ли, че монополът в горивата, този на „Софийска вода” и прочее, се родиха тъкмо по седесарско време? Парадоксално, нали? Ако целта е просто да заменим Цветан Василев с някой нов Славчо Христов, какво бихме спечелили?

Брой прегледи: 1 517

Коментари

коментара