Преговорите по ТТИП започнаха през 2013 г. и до момента са преминали през 10 кръга. В тази статия ще ви представим неофициалната информация, която имаме за хода на последният кръг преговори от юли тази година. Официална няма, макар според представители на ЕК съответните документи да са предоставени на българското правителство.
ТТИП е договор, който би трябвало да бъде сключен между ЕС и САЩ с цел да облекчи търговията между двете страни на Атлантика. Този обявен като търговски договор обаче може да има значителни последици върху европейските общества. Критиката към пакта е насочена основно към факта, че пречките пред търговията между ЕС и САЩ и сега са ниски, т.е. един нов договор няма да реши никакви кардинални проблеми. За сметка на това бъдещият договор може да създаде множество нови такива и да нанесе големи щети на нормалното функциониране на европейските държави. Например чрез механизма за разрешаване на спорове между инвеститори и държави ISDS и предвиденото „регулаторно сътрудничество“. При първото корпорации ще могат да съдят държавите за печалби, които според тях е трябвало да получат. Второто би трябвало да представлява съвет от чиновници от САЩ и ЕС, които да съобразяват законодателството с желанията на корпорациите, преди то дори да бъде внесено за гласуване в съответните парламенти. Повече за тези и другите потенциални опасности от ТТИП можете да прочетете тук.
В периода до публикуване на настоящата статия, на 16.09.2015 г. ЕК оповести предложение за замяна на ISDS с нова система, наречена Investment Court System, в която „съдиите ще бъдат напълно квалифицирани, заседанията ще бъдат открити и делата ще се решават според ясни правила“. Но в действителност то не решава нито един от проблемите, заради които беше критикуван и ISDS, или предлага някакво частично решение. Някои от тези проблеми например са: няма нужда от такъв механизъм, тъй като и ЕС, и САЩ са правови държави; привилегироват се чуждестранните инвеститори и могат да заобикалят националните съдилища; дефиницията за „инвестиция“ е изключително широка и неясна; възможност за оспорване на публичната политика на местни и национални власти, което води най-малко до затруднения и разходи, и др.
Първото, което трябва да се отбележи за преговорите, е, че въпреки шумните прокламации на ЕК, че това са „най-прозрачните търговски преговори на всички времена“, подобно твърдение стои абсолютно нелепо на фона на последните развития по въпроса. Всъщност става въпрос за абсолютна тайнственост и непрозрачност, което също е сред основните проблеми пред ТТИП. След последния кръг представителите на страните членки имат възможност само да прочетат писмения доклад на Комисията в защитена стая за четене в Брюксел, но не могат да копират или да си водят бележки. Дори германският министър на икономиката и енергетиката Зигмар Габриел няма достъп до документите. Т.е. ЕК води преговори, които биха могли да променят живота ни из основи, като не само не дава информация за действията си, тя дори активно възпрепятства тези, които искат да получат информация. Твърде далеч от заявената цел за прозрачност и демократичност. В този контекст отново трябва да зададем въпроса – на какво точно основание отговорните фактори в българското правителство Даниел Митов, Меглена Кунева и Божидар Лукарски подкрепят ТТИП, при положение, че очевидно дори не са го чели и не са запознати какво се договаря зад тези закрити врати?
Поводи за оптимизъм дават множеството проблеми при преговорите, за които се съобщава. ЕК се стреми да завърши преговорите възможно най-бързо, особено предвид нарастващата съпротива, но това едва ли ще стане факт към средата на 2016 г., каквото е нейното желание. Опитните дипломати, които вече са участвали при други такива преговори, твърдят, че всеки такъв преговорен процес отнема поне 4
години, а може би и повече. Реалистичният срок за приключване на преговорите е 2017 г., което се потвърждава и от състоянието на преговорите по отделните точки и въпроси.
Една от целите на ТТИП е подобрен достъп до пазарите от двете страни на Атлантика. Митническите тарифи и такси и в момента са достатъчно ниски, така че това не е чак такъв проблем, освен в области като земеделието. По този въпрос разговорите между ЕС и САЩ дори още не са започнали. Една от причините е, че САЩ не искат да отворят пазара си за хранителни продукти като вина и спиртни напитки, консервирана риба и др. Друга причина е, че САЩ искат ЕС да промени своите санитарни и фитосанитарни стандарти по отношение на месото (т.е. да свали защитата на потребителите и да даде достъп до европейските пазари на американските меса, които изобилстват от хлор, антибиотици и други полезни вещества), преди да се започнат преговори. Според американците, те не искат да занижават европейските стандарти, но голяма част от тях, конкретно за безопасност на храните (ГМО, третирано с хормони месо, месо от клонирани животни и т.н.) не са „научно базирани“ и следователно са неприемливи. Благосъстоянието на животните според тях е „морален въпрос“, а не научен. ЕС от своя страна иска САЩ да признаят защитените географски наименования на специфични стоки от Европа. Кон за кокошка, бихме казали ние, и нямаме съмнение, че ЕС е готов да свали стандартите. Така както българското правителство е готово да подкрепи ТТИП и да допусне да бъдем съдени заради мораториумите върху фракинга и ГМО само срещу обещание, че САЩ ще махне визите.
В Германия съпротивата срещу TTIP е най-силна
Секторът на обществените услуги и обществените поръчки е една от най-важните части на ТТИП. Тук влизат основни сектори за всяка държава като образование и здравеопазване, към които американските компании имат големи апетити. В много страни в Европа тези две дейности се радват на значителни държавни субсидии, което ги прави достъпни за широк кръг от потребители. Натискът е да бъдат либерализирани и приватизирани, не и без помощта на гореспоменатите ISDS и „регулаторно сътрудничество“. Резултатът от това е предвидим още сега – оскъпяване на услугата и изключване на всички, които не могат да заплатят за нея, от достъп. Това би трябвало да бъде особено стряскащо в бедна страна като България. По отношение на обществените поръчки има голям проблем за европейските страни – преговарящите могат да договарят закони само на федерално ниво, но на щатско и областно ниво действащите закони за „купувай американско“ не позволяват на чужди компании да участват в търговете. Нали не си представяте, че в Америка някой щат ще отмени протекционисткото си законодателство за кефа на българския бизнесмен? Така че и тук ползите за Европа, и в частност за България, са повече от съмнителни. За този сектор обаче по-важно ще е споразумението TISA, което ще обхване в детайли дейността в областта.
Друга проблемна област са химикалите, които се използват в индустрията. Засега и там няма разбирателство, като ЕК дори публикува през февруари 2015 г. публичен документ, в който казва, че „настоящите регулации на ЕС и САЩ са толкова различни, че нито хармонизация, нито взаимно признаване са възможни към момента“.
Една област, която разкрива лицемерието на американската страна в преговорите за „свободна“ търговия, са финансовите услуги и финансовите пазари. САЩ категорично отхвърлят регулаторното сътрудничество в тази област и отказват дори да водят преговори по нея. ЕК дори е изпратила делегация, която да лобира за това, но без успех. На практика САЩ иска да се меси във вътрешните работи на Европа, но не иска Европа да се меси в нейните вътрешни работи. Този случай, както и цялостната позиция на САЩ в преговорите, говорят, че договорът преследва не търговски, а (гео)политически цели. Един инструмент, който има за цел не толкова търговия, колкото установяването на механизми за запазване на контрола над Европа, перлата в короната на американската империя.
ТТИП беше критикуван много и заради трудовите стандарти и права, които на практика не съществуват от другата страна на океана. За Щатите идеята за приемане на оставащите 6 от 8-те основни трудови стандарта на Международната организация на труда (МОТ) е абсолютно немислима. ЕС явно осъзнава това и дори не го изисква! При заявеното желание за изравняване на стандартите това може да означава само едно – отпадане на защитите и правата на европейските работници и поставянето им в ситуацията на американските такива, където работодателят не е длъжен да сключва трудов договор със служителя и съответно може да го уволни, когато си пожелае без никакви последици от това си действие.
В заключение може да се каже, че на масата на преговори за ТТИП все още има значими различия. По много въпроси позициите на ЕС и САЩ са твърде далеч една от друга и движение не се забелязва от никоя от страните. Това всъщност е коз в ръцете на американците, тъй като ЕК е поставена под засилващ се натиск за постигане на резултати, предвид нарастващата съпротива в страните членки. В това положение САЩ могат да изискват отстъпки от ЕК просто като не помръдват от своята позиция. А те несъмнено ще са отстъпки от европейските права и стандарти. Отстъпки от качеството на живот. В името на свободния пазар, свободната търговия и благосъстоянието на наднационалните корпорации.