Представете си една пазарна икономика в период на инфлация и със замразени доходи. Неминуемият ефект е покупателната способност на населението да падне и да започнат да се купуват по-малко продукти. Това води до ограничаване на продажбите на всички производители, до залежаване на продукцията и оттук – дори до фалити на фирми, неспособни да продадат достатъчно стоки, за да оцелеят.

Всеки един производител в подобна ситуация се опитва да оцелее, като начинът е само един –да задържи сравнително ниски цени спрямо своите конкуренти. За целта е необходимо да намали производствените си разходи, за да успее да продължи да продава на някаква печалба, дори и тя да е минимална. Производствените разходи могат да се намалят по само два начина – или чрез намаляване на персонала, или чрез намаляване на цените на суровините. При положение, че фирмата се стреми да задържи обема на продаваните стоки, намаляването на персонала не е възможно – работата би трябвало да остане същата, следователно са нужни и същия брой служители. Затова и всяка частна компания като първа цел си поставя да намери доставчици на суровини с по-ниски цени. Трябва да отбележим, че подобно търсене на добри цени на доставките фирмите извършват постоянно – не само в период на кризи, но и в период на икономически растеж. Никой никога не би си и помислил да критикува частните фирми, че търсят по-добри доставчици като качество и като цени. Всъщност това им поведение е пазарно определено и невъзможно да се избегне.

Случаят с държавната млекопреработвателна компания Ел Би Булгарикум е абсурден. Директорът ѝ Николай Маринов, назначен през декември 2022 г., следва очевидните пазарни принципи – предвид огромната инфлационна криза, задвижвана от необоснованото покачване на цените в търговските вериги, започва да търси доставчици на суровините (мляко) за производството на своите продукти (сирене, кашкавал, кисели и пресни млека и др.). И открива, че досегашните доставчици не само продават на завишени цени спрямо другите доставчици на пазара, но и качеството на тяхното мляко е съмнително. След като подписва договори с други доставчици, предоставящи качествено мляко на цени с 30 стотинки на литър по-ниски от досегашните, управляваната от Маринов Ел Би Булгарикум може да си позволи да намали крайните цени на продуктите си с 30% за сиренето и кашкавала и с 5-10% за млеката.

След като обяви намаляването на цените във фирмените магазини, директорът на Ел Би беше уволнен от  служебния министър на икономиката Никола Стоянов, в чието сиви е записано, че е бил „ръководител или експерт в над 1000 проекта, като стратегически партньор на чужди компании при навлизането им на пазари в Източна Европа“ (каквито са обвинените в спекула търговски вериги), и от изпълнителния директор на ДКК Венцислав Димитров.

Накратко, ставаме свидетели на уволнението на директор на държавна компания заради неговото логично ПАЗАРНО ПОВЕДЕНИЕ, каквото би трябвало да поздравяваме и очакваме от всяка една фирма.

Чии ли приятели са били досегашните доставчици? Чии интереси е нарушила държавната млекопреработвателна компания, предлагайки на пазара продукция с 30% по-евтина от продаваната от търговските вериги? Защо държавните контролиращи органи не са направили нищо за борба срещу спекулата в последните 2 години на невиждана инфлация? Пазарно поведение ли е търговските вериги да искат такси от производителите, за да продават продуктите им? Колко малки и средни предприятия не могат да се доредят до рафтовете на веригите, защото не могат да си позволят да заплащат подобни такси? Такси, които нямат никакво пазарно оправдание и се равняват на рекет. Докога това поведение на веригите ще бъде толерирано от контролиращите органи и колко струват „таксите“, заплащани от производителите и прибирани от веригите, на обикновения потребител? Уволнението на Николай Маринов повдигна тези и редица други въпроси, които трябва да бъдат зададени и разрешени незабавно.

Брой прегледи: 9 291

Коментари

коментара