На 13 март 2020 г. в България беше наложено извънредно положение, чиято цел бе да се ограничи разпространението на заразата от коронавирус в страната. Със заповед на министъра на здравеопазването[1] бяха затворени обществени заведения, в които има струпване на граждани като увеселителни зали, дискотеки, барове, ресторанти, училища, университети, детски ясли и градини и др. Заетите в тези обекти, както и техните работодатели, нямаха яснота дали и кога ще могат да започнат работа отново. При наличие на непознат вирус, за който няма лекарства и ваксина, никой в света не би могъл да знае как ще се развие ситуацията. Негативните ефекти се усещаха в туристическия бранш месец-два преди това, тъй като болестта бързо се разпространи в други държави в началото на годината (особено осезаемо в Италия, която е една от ключовите туристически дестинации в Европейския съюз) и към този момент част от служителите на компаниите от туристическия сектор вече бяха освободени.
Социално-икономическите мерки в такава ситуация са не по-малко важни от здравните и ограничителните такива. Останалите без работа и съответно без доходи български граждани са в невъзможност да се затворят вкъщи, тъй като не разполагат със средства за покриване на базови жизнени потребности като храна, светлина, топлина. При такава ситуация те се стремят да намерят някакъв начин за препитание като търсят заместващи доходи, което води и до повишен риск от разпространение на заразата от коронавирус. Най-уязвими по тази линия са работещите в недекларирана заетост. В допълнение кампанията #останивкъщи може да повлияе на гражданите, които работят с компютър, в офис, но не и за трудещите се в цехове.
В изключително кратки срокове – на 16.03.2020 г., група депутати от управляващата коалиция внесоха за обсъждане в парламента Законопроект за мерките по време на извънредното положение[2]. Макар вътре да се засягат множество трудови, социални и икономически въпроси, текстовете не бяха съгласувани в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Обективната причина това да не се случи е необходимостта в спешен порядък да се приемат правила за действие в новата ситуация, а формалната причина – законопроектите се обсъждат в Тристранката, само ако са внесени от Министерския съвет, но не и когато това се прави от отделни народни представители, дори когато те са от управляващото мнозинство.
Основни изводи
- Мярката е в подкрепа на фирми в стабилно финансово състояние.
- Работещите без трудови договори останаха без доходи, не са част и от статистиката за безработните лица.
- Няма изсветляване на икономиката.
- Максимум 8976 фирми са получили компенсации за не повече от 172 хил. работници и служители.
- Държавният бюджет си е спестил между 207 и 600 млн. лв. от обезщетения за безработица.
- Пикът на новорегистрираните безработни е след въвеждане на мярката „60 на 40“.
- Изчерпани бяха голяма част от платените отпуски.
- Най-висок е ръстът на безработицата в сектор „Хуманитарно здравеопазване и социална работа“ – 1450% или 14 пъти.
- Жизненоважна е подкрепата за публичния сектор.
- Необходими са мерки за ограничаване на финансовото подпомагане към компании, които нямат нужда от компенсации и нови възможности за по-уязвимите.
- Подпомогнатите компании не бива да си разпределят бонуси и дивиденти.
- Именно сега трябва да се европеизира данъчната система, за да поемат всички част от тежестта на кризата. В противен случай загубите се понасят основно от най-уязвимите.
