Всеки знае кои са Икономистите в тази държава – едни хора, които настояват държава да няма. И така вече 26 години. Когато се обсъжда нов заем, развитието на страната, бедността и неравенствата, те са хората, чието мнение залива страниците на вестниците и окупира телевизионните предавания. По правило не поемат отговорност за своите препоръки. И не би трябвало – не те са отговорни за това, че управляващите се вслушват в тях.
Проблемът е в това, че международните финансови институции провеждаха тази политика в последните десетилетия в целия свят. И макар да започват да променят посоката, у нас вече е създаден кръг от неолиберални икономисти, на които им е гарантирана трибуна, докато старата школа беше маргинализирана. Кръгът се затваря и вече е неоспоримо, че изходът е само един – приватизации, концесии, минимум държава. Всеки, който твърди обратното, е лаик, неособено интелигентен тип, дори „племе“ (и това сме чували). В случай, че позата на говорител на истината от последна инстанция не е достатъчна, героите от неолибералните тинк-танковете стават агресивни и разчитат да надвикат опонентите. Публиката не успява да чуе никакви аргументи и се отказва да слуша въобще. Търсен ефект.
Бюджет 2016
Темата на предаването „Референдум“ от 10 ноември 2015 г. беше оценка и анализ на бюджета на България за следващата година. Накратко за бюджета: той като цяло е безперспективен. Следва наложения модел на ниски приходи от преки данъци (данък върху доходите, корпоративен данък) и високи от косвени данъци (ДДС). Очакваме да доближим западноевропейските държави, но там ситуацията е тъкмо противоположната, поради което значимо развитие у нас никога няма бъде постигнато.
Недофинансирането е във всички обществени сфери. За покриване на дефицита взимаме все повече заеми, като оправдаваме увеличените разходи с разточителните социални помощи – лъжа, която след години повтаряне се приема за безпрекословна истина. Както стана ясно и от късометражния филм „Невидимите хора“, за най-бедните се отделя по-малко от половин процент от бюджета.
Увеличена с 53% задлъжнялост през 2014 г., която се оправдава с по-високи социални разходи. Напомня ли ви нещо? Гърция, разбира се! Гръцките пенсионери и чистачки се оказаха виновни за тежката икономическа ситуация при съседите. България е далеч от нивата на задлъжнялост на Гърция. Но посоката и реториката са тези.
За да не остане грешно впечатление – една държава трябва да взима дълг, ако с получените средства спомага за икономическото развитие. Ако има дългосрочни планове за инвестиции в производство, разкриване на работни места, увеличаване на доходите. При нас такива планове просто няма. След взимането и на последния, заложен в бюджет 2016 заем, ще разполагаме с около 7,5 млрд. лв. свободни средства. За какво? За да покриваме дупки от несъбрани приходи от концесионни такси и контрабанда? Може би да спасим още някоя и друга банка? Каквото и да е, не е за развитие на държавните инвестиции в полза на цялото общество.
Държавата е лош стопанин, само когато е в ръцете на лоши стопани
Дали поради динамичния формат на предаването или поради доктринерството на опонентите, разговорът не успя да се задълбочи в анализ на отделните части на бюджета. Но пък Икономистите не пропуснаха да кажат, че държавата е лоша, данъците също, а тези които твърдят обратното не познават основите на Икономиката. А това, което те имат за икономика, очевидно е отвъд фактите.
Както подчерта г-н Боян Захариев, преразпределителната роля на държавата у нас е значително под средната за Европейския съюз, а се предвижда да се редуцира още повече. Данъците не могат да се представят като „пари, взети от обществото“. С тях се поддържат важни обществени услуги. Ако днес ти е неприятно да отделиш 1 000 лв. за държавния бюджет, то утре, когато ти се наложи да платиш 100 000 лв. за животоспасяваща операция, „нещата приключват“, защото никой не може да намери толкова пари безпроблемно. Данъците се намаляват лесно – това е чист популизъм, след това трудно се вдигат. А ако не ги вдигнем, сме обречени на продължително спускане по дълговата спирала.
Това е графиката, която показва промяната на реалния доход на глава от населението в България за периода 1965-2013 г. и която предизвика бурната реакция на г-н Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Защото опровергава тезата му, че по-малко държава означава повече благоденствие. Илюстрира тъкмо обратното – когато след 89-та година държавата се сви в ъгъла, за да изчисти терена за „невидимата ръка на пазара“, доходите и покупателната способност на българите спаднаха значително. Още по-конфузно е, че графиката е изработена от самия г-н Ганев.
Среден реален доход на човек от населението в България в проценти разлика спрямо средния в света (в константни 2013 EKS долари), 1965-1989-2013
Господинът настоя, че това няма отношение към степента на развитие, тъй като представя дял на българския от световния доход, пък световния се е повишил през тези години. Разбира се, че се е повишил, но сравнението е между България и света в един и същ период. С други думи сравнява се пишеща машина с пишеща машина и компютър с компютър. Спадът след 89-та година показва, че не само не се развиваме със същите темпове, но и бележим рязък срив на доходите. Точка.
Тези, подчертавам изнесени от него, данни се потвърждават и от извод на Националния статистически институт публикуван през месец юли 2015 г.: „все още доходът на домакинствата е недостатъчен, за да поддържа нивото на потребление от 1989 година“.
Сръдните, крясъците и опитите на автора на графиката да хули опонентите си не променят фактите. Единственото, което постигат, е това зрителите да се откажат да слушат, за да не разберат какво показва собствения му труд – че говори не експерт по икономика, а по пропаганда и агитация. Не казвам, че г-н Ганев е неук, той много добре знае какво говори. Това мое убеждение обаче не го оневинява, напротив – ролята му е още по-позорна, тъй като заблуждава умишлено.
Последната графика, която въпросният икономист разкритикува, е тази за равнищата на раждаемост и смъртност у нас. Отново негова. Тя показва, че след 1989 г. нивата на раждаемост спадат под нивата на смъртност.
Данните от НСИ сочат, че за 2014 г. на хиляда човека са се родили 9, но 15 други са починали. Умират повече хора, отколкото се раждат. Добросъвестният коментатор тук би трябвало да замълчи. Случаят обаче не е такъв.
Г-н Ганев в стремежа си да окарикатури отсрещната страна дори стигна до следното твърдение: „Разбира се никакви 2 млн. души няма извън България, това са смешни твърдения. Абсолютно незащитими по никакъв начин.“ По данни на Министерство на външните работи към 2011 г. българските граждани, които живеят в чужбина са 2 018 792. Ако му е смешно, да се смее.
АгитПропа е осъден да се гърчи като настъпен червей
Относно горните графики – те са част от цикъл под наименование „25 години от ноември 1989: преди и след“. Изводите от тях са крайно неизгодни за неолибералите, а са тяхно творение. За въпросния цикъл г-н Красен Станчев преди няколко месеца заяви: „сметките са верни, но методологията е грешна“.
Цялото това шикалкавене показва само едно – проповедниците на невидимата ръка на пазара нямат аргументи. Но за съжаление те са тези, които наставляват и чиито размисли се трансформират в държавни бюджети, дефицити, нови безплодни дългове, бедност и неравенства.
За американската мечта вече забравиха и американците, нас още ни прилъгват, че ще станем милионери. Още малко, само да концесионираме и летище София. Време е да се откажем от хипнозата, която прилага отдел „Агитация и пропаганда“. Отърсването вече започна. Но, за да не изпаднем в тежък конспирационизъм, който ще ни доведе до същата задънена улица, трябва да се опитваме да осмисляме тезите, които ни се поднасят.
Да не мерим експертизата по броя и размера на хонорарите, а по аргументацията и добросъвестността. Морала, ако щете, че е по-модерно. А телевизионните герои нека крещят. Паниката им е разбираема – скоро ще имат въздействие само върху лумпенажа, с който са се обградили.
