Споразумението за партньорство с ЕС е основен документ определящ начина на работа на управляващите в България и секторите, в които ще бъдат вложени най-големи усилия и средства през следващия програмен период. Споразумението очертава насоките в административната, икономическата и социалната политика на държавата.
Този документ освен договор с Европейския съюз изпълнява и ролята на национален обществен договор – което и правителство да управлява България в следващите 7 години, ще се наложи да изпълнява заложените в него цели и пътища за постигането им. А гражданите ще усетят ефекта от планираните мерки след години.
Това е причината сдружение „Солидарна България“ да вземе отношение и да изкаже несъгласието си с някои от предвидените мерки.
1) В Споразумението се предвижда приватизация на „БДЖ – Товарни превози” ЕООД и редуциране на жп мрежата. Това е печелившата дейност на държавните железници, с помощта на която може да се поддържа социалната дейност – достъпност на жп превоза за пътници. Железопътният превоз има множество предимства пред всеки друг – в пъти по-нисък риск от ПТП, най-екологичен, най-устойчив и пр. Въпреки многобройните протести, предизборни обещания на правителството в дебати по темата, заявени и в първите месеци на управлението намерения, документът предвижда държавата да се отърве от печалбите, които товарните превози гарантират.
Същевременно в Споразумението се предвижда разширяване на дейността на предприятието: развитие на интермодални превози, превоз на товарни автомобили на специализирани вагони и превози на контейнери с железопътен транспорт. Очакват се транзитни товаропотоци от страните на азиатския регион Казахстан, Туркменистан, Задкавказието и Русия, чрез пристанищата Варна и Бургас /стр.43 от Проекта на Споразумение/. В този смисъл абсолютно неразбираеми са усилията на няколко поредни правителства да се откажат от приходите, които секторът носи, а очевидно тези приходи ще се увеличават. Тук не можем да не се запитаме – кой се очаква да приватизира тези печалби и защо за пореден път държавната администрация предава националния интерес.
От друга страна се предвижда намаляване на жп линиите, защото са нерентабилни. Това допълнително ще допринесе за обезлюдяването на регионите. Без достъпен превоз гражданите няма как да продължават да обитават икономически неразвити райони и да работят в други населени места. Намеренията за редуциране на жп мрежата противоречат на заявените цели за подобряване на свързаността и достъпността регионите и свързаната с тях базова инфраструктура /стр.91/. Противоречат и на предвиденото в политиката за развитие на селските райони подобряване на достъпа на основни услуги и инфраструктура /стр.106/.
2) Втората мярка, която буди безпокойство, е аутсорсинга на административни дейности към бизнес структури. Без никаква обосновка работните групи, подготвили проекта, заключават, че така е в „съвременната пазарна икономика“ /стр.55/. Очаква се и „намаляване на средствата за тяхното осъществяване и повишаване на качеството им“ /стр.101/. „Солидарна България“ смята, че е време да се откажем от мерки, доказали неефективността си. Примерите с обратната тенденция, а именно повишаване на цената и влошаване на качеството на стоките и услугите предоставяни от бизнеса, са неизброими. Ще напомним за „Софийска вода“ и печално известните частни електроразпределителни дружества.
Преходът започна с разграждане и разпродаване на безценица, а често само срещу компенсаторни бонове, на печеливши държавни икономически предприятия и цели сектори. Постепенно се отказваме от държавно управление и предоставяне на социални услуги. В последните години вече дори законопроекти се изготвят от частни и неправителствени организации. Остава да отдадем на концесия Народното събрание и Министерския съвет. „Съвременна“, „модерен“ и „западен“ загубиха чара си, вече консумираме последствията от прекомерната им употреба.
Останалите коментари ще отбележим накратко:
- Твърди се, че домакинствата имат „високата склонност към спестяване“ /стр.10/. Макар статистиката да ги причислява към „Домакинства“, увеличените депозити са в размер над 1 млн. лв. Според отчета на БНБ за първото тримесечие на 2013 година тези под 1000 лева бележат спад.
- Предвижда се разходите за здравеопазване в България да продължат да се понижават. При положение, че дори към момента те са най-ниските спрямо средноевропейските. Същевременно анализът на сектора в Споразумението показва, че за 2011 г. България е на предпоследно място в Европа по качество на здравеопазване; делът на публичното финансиране у нас е 50%, а в ЕС – 80%; детската смъртност е 2 пъти по-висока от тази в ЕС, поради ограничения достъп до здравни услуги; критичен здравен статус на бедните слоеве от населението.
- Социалните разходи са значително по-ниски от средните за ЕС. В тази връзка да се акцентира върху неефективността на социалните трансфери /стр.23/ е цинично. При гарантиран минимален доход от 65 лева на човек, плащанията не могат да бъдат разположени по оста „ефективни-неефективни“. От една страна те не могат да създадат работни места, за да бъдат ефективни. От друга държат ползвателите в мизерия.
- Образованието също е недофинансирано. Отново планираме по-добро прогнозиране на потребностите на бизнеса от работна сила с определени знания и умения. А бизнесът /с някои изключения/ отказва да инвестира в повишаване на квалификацията на служителите си.
- Като част от причините за високата безработица се сочи липсата на трудови навици сред младежите. Не става ясно как и къде човек в началото на трудовия си живот може да има вече изградени трудови навици.
- Отново се акцентира върху нуждата от „трудова мобилност, алтернативни, дистанционни и иновативни форми на заетост“, но не и върху неспособността на бизнеса да създава работни места. Реалният сектор, съставен основно от частни компании, не успява да съживи националната икономика, усилията да бъде подпомогнат, всички данъчни и законови реверанси към него, не дадоха така чаканите резултати. Може би по-ефективна мярка би била държавата да си върне овакантеното място в икономическия живот. А от там и да създаде работни места.
- В SWOT анализа, частта „Заплахи“ е отбелязана енергийната зависимост, но не са споменати енергийния дисбаланс, дългосрочните неизгодни договори, пропускане на конкурентни предимства, увеличена енергийна бедност при прилагане на либерализация на енергийния сектор.
- В SWOT анализа, частта „Слаби страни“ е посочен проблемът с „неквалифицираната или неподходящо квалифицирана работна сила за нуждите на бизнеса“. Смятаме, че недостатък е също ниското образование на самия бизнес – според изследване на Българската стопанска камара 80% от работодателите са със средно и по-ниско образование.
- Таблица 8, която обобщава анализа твърди, че производителността на труда е ниска – 43.5% спрямо ЕС27 = 100 – 2011, но такива данни не са цитирани в анализа преди обобщението.
Не намерихме повече за нуждата от допълнителни занимания на учениците, подготовка и извънкласни дейности. Неглижиран е и проблемът с липсата на жилищна политика в България.
Надяваме се, че нашите коментари ще помогнат за избистряне на националните приоритети и нужните мерки за следващия програмен период.
Коментарите са изпратени до министър Зинаида Златанова, г-жа Добринка Кръстева – директор дирекция „Програмиране на средствата от ЕС“, Министерски съвет в обявения срок за обществено обсъждане на проекта.
