Предизборно и следизборно четиво за избиратели, кандидати за техния глас, администратори, настоящи и бъдещи управляващи
По Конституция България е демократична, правова и социална държава, но повече от 30 години след приемането на основния закон много от заложените в него текстове остават с пожелателен характер.
В неделя, 2 октомври, българските граждани ще отидат да пуснат своя вот на четвъртите парламентарни избори в рамките на 2 години. Уви, в условията на безпрецедентно преплетени кризи и стремглаво обедняване, социалните теми отново остават на заден план.
България е трайно на дъното на ЕС по доходи, трудови възнаграждения и неравенство в обществото. Емиграцията, особено трудовата, остава на високи нива и подкопава бъдещето на страната. Въпреки всичко това повечето политици и партии продължават да не виждат слона в стаята.
При това положение, надали трябва да ни изненадват критично ниската избирателна активност, разпадът на социалната тъкан, ежедневните прояви на противообществено мислене и поведение.
Време е да направим нещо, преди тези тенденции да са станали необратими. Съживяването на социалната държава е абсолютно наложително.
Тук посочваме 11-те безспорни стъпки, за които никое управляващо мнозинство досега няма време, желание, воля. Като граждани трябва да имаме смелостта да ги изискаме.
- Увеличаване на минималната заплата до поне 850 лв.
При пазарна икономика МРЗ е един от малкото инструменти на държавата да влияе върху трудовите възнаграждения. Вдигането на МРЗ косвено оказва натиск върху работодателите за увеличаване и на останалите възнаграждения.
- Необлагаем минимум в размер на МРЗ
След реформите от 2007-08 г. данъчната тежест за най-богатите е намаляла с 32%, докато за хората със средни доходи се е покачила с 463%. Това трябва да спре.
- Премахване на максималния осигурителен доход
За да плащат всички своя солидарен принос към здравната и пенсионна осигурителна система. Край на регресивното осигуряване.
- Частните пенсионни фондове – само на доброволен принцип
Край на гарантираните печалби за фондовете за сметка на негарантираните пенсии на гражданите.
- Платеното майчинство – във всички случаи поне в размер на минималната работна заплата!
Според Конституцията „Жената майка се ползва от особената закрила на държавата“: държавата е длъжна да ѝ осигури достойни условия на живот.
- Детски надбавки за всички деца!
Ако родителите на всички деца получават адекватни детски надбавки, без да е нужно да покриват доходни критерии и да преминават през тежки проверки, България отново ще има една демографска мярка по подобие на развитите европейски държави.
- Достъпът до социално подпомагане да се определя спрямо чистите, не спрямо брутните доходи
Това е допълнителна бариера до ключови приходи за децата и най-уязвимите социално граждани, която трябва да отпадне.
- Данъчното облекчение за деца да стане постоянна мярка
Пазарлъците с тази ключова мярка за подкрепа на семействата трябва да спрат, като сумата за приспадане от данъчната основа в увеличения ѝ размер от 6000 лв. на дете следва да се заложи в закона и да се прилага всяка година.
- Гарантираният минимален доход да се изравни с линията на бедност
Това остава безсмислена мярка, ако не може да осигури поне сносен живот за хората. Дори Европейската комисия го разбира и препоръчва на управниците ни.
- Когато срещу социалната помощ се полага труд, тя да е поне в размер на МРЗ
Четири пъти по-евтин е трудът на бедните, които имат нужда от социално подпомагане дори в настоящите нищожни размери, отколкото на работника, който получава минимална работна заплата.
- Енергийни помощи поне за 300 kWh, колкото е средномесечното потребление на едно домакинство
Либерализацията на пазара ще доведе до ценови скок и за битовите потребители. Належащо е спешното приемане на определение за енергийна бедност. Държавата трябва да се погрижи не само за бизнеса, на който щедро раздава помощи, а на първо място – за гражданите, от които в крайна сметка произтича властта ѝ.
Очаквайте пълния текст на 11-те насъщни стъпки към възстановяването на социалната държава в България, с автори Ваня Григорова и Калин Първанов.
По идея на Колектив за обществени интервенции.
Безплатно здравеопазване и лечение – безплатни лекарства, приватизация на здравните каси – те обслужват само работното място чрез вноски от работодателят и чрез частните болници. 15% от БВП за социална пенсия. Социална помощ 60% от минималната заплата за всеки безработен дори живущ в милионерско домакинство. Предплатена квартира и купони за храна и дрехи, транспорт за всеки безработен подписал договор за работа. Всеки безработен да има право да работи 90% на месец въпреки социалната помощ, но не повече от 0 часа на един работодател. За да се срещат безработните с работодатели и да се харесат и подпишат договор- В ЕС минималната заплата да е 35% от БВП на зает, но при изоставащите държави да е 45% до достигане 60% от най високите минимални заплати. Напълно безплатно образование до 15 годишна възраст после 2 години безплатен колеж професионален или подготвителен за висши училища. Всеки да учи навсякъде по светът безплатно. Всяка нова двойка младоженци да получи едностаен апартамент, за всяко дете ги прехвърлят в по-голям, едно дете – двустаен, две деца – тристаен, …, …, пет деца 6-стайно жилище. 100% от работещите да имат профсъюз и синдикат. Раздържавяване на НОИ, лични сметки за пенсия – чрез влагане в предприятия хранителни, облекло, магазини, ферми, енергетика и водоснабдяване, строителство, управлявани от работнически синдикати и общините, работниците акции там.
Всеки безработен да има право да работи 90 часа на месец въпреки социалната помощ която взима, но не повече от 30 часа на един работодател.(купони за транспорт и храна за безработен който се обучава безплатно в общински център за квалификация, във всяко село да има такъв център)
Да кажем, че правителствен проект на стойност 100 милиона долара – независимо дали за изграждане на язовир или за изкопаване и запълване на огромна дупка – може да плати 50 милиона долара чисти разходи за труд . След това работниците вземат тези 50 милиона долара и, минус средната норма на спестяване, ги харчат в различни бизнеси. Тези фирми сега имат повече пари, за да наемат повече хора, за да произвеждат повече продукти, което води до нов кръг от разходи. Накратко, един долар държавни разходи ще генерира повече от един долар икономически растеж . Тази идея беше в основата на Новия курс и растежа на социалната държава. Войната е дупки, изкопаване и заравяне, и Втората Световна беше чисто Кейнсиянство. ………… По-нататък, ако хората не спестяваха нищо, икономиката щеше да бъде неудържим двигател, работещ при пълна заетост. Кейнсианците искаха да обложат спестяванията, за да насърчат хората да харчат повече. Мултиплициращият ефект от разходите, потреблението, се критикува от неолибералната догма – че води до дългове, но историята показва друго, и дори отрицателен външнотърговси баланс. Доходите през 1980 г. са 3 долара минимална заплата които долари сега струват колкото 12 долара, а сега минималната заплата в САЩ 7,25 долара. https://www.theglobaleconomy.com/USA/Government_debt/
От 2004 г. до 2008г. дългът се удвоява, но това довежда БВП също да се удвои, по паричен показател. Същевременно недвижимите имоти се повдигат с 300 милиарда лева – ново богатство за всички. 250 000 си намират работа, безработицата спада значително. Търговията достига 37 милиарда долара, колкото 10 години по късно 2018 г. – за 3-4 години търговията от се удвоява 2004-2007 г., а следващите 10 години е НУЛА растеж в търговията. При нови 5 милиарда за пенсии, само от данъците в търговията от потребител на потребител, тези пари се връщат в бюджетът.