Водеща: Изследване на Алфа Рисърч показва, че 55% от българите дават позитивна оценка на управлението на Тодор Живков. Отрицателна е оценката на 25%, а 20% не могат да преценят.
Едвин Сугарев: Безспорно тази статистика е тревожна. Очевидно липсва нормална историческа памет за времето преди 10 ноември. Не познаваме не само предишната си история, но дори и историята на прехода. Хората го виждат като някакво спокойно време, в което е можело да се живее нормално според тях. Това е уютното робско живуркане.
Българинът не дорасна до гражданин. Времето на комунизма се митологизира. Всъщност това беше доста отвратително, просташко бих го нарекъл време. Не толкова жестоко, колкото просташко.
В момента живеем много по-свободно. Имаме и по-сериозни финансови възможности. Покупателната способност на населението е по-висока и т.н. и т.н.
Ивайло Атанасов: Промяната на оценката за личността на Тодор Живков не е изненада. Тя още много пъти ще се променя. Но данните са доста смущаващи, доколкото неодобрението в началото на 90-те години е било много високо. А в момента неодобрението към личността на Тодор Живков е около 10%. Мисля, че за това не се налага да правим кой знае колко сложни социологически проучвания. Достатъчно е да видим личността на премиера. Как той се насочва, асоциира с характеристиките на личността на Тодор Живков. И към които обществото по една или друга причина се обръща и сега. Не толкова защото ги харесва, колкото като реакция срещу това, което ги замени. Така че, ако ние виждаме в одобрението на Тодор Живков, което расте в момента, някаква негативна характеристика, не трябва да го отнасяме спрямо хората, които виждат Живков по един различен начин. Негативни са оценките спрямо процесите, които са последвали този период.
Т.е. налага се да преоценим, преосмислим това което последва и защо то кара една значителна част от българското общество да се връща в периоди, в които по никакъв начин не могат да го заменят в морален план.
Иво Божков: Високият процент одобрение от страна на младите е поради това, че те не знаят какво е било. Научили са за този период от техните родители и възрастни хора, които тогава са били млади. И да не забравяме, че епохата, когато сме били млади, винаги се приема за по-добра.
Ивайло Атанасов: За съжаление научават предимно от разкази. И то на лична основа. А не толкова от документи. Още по-малко от изследвания, които всъщност е рано да се правят достатъчно сериозни проучвания.
Искам да се съглася с противоречивото твърдение, което беше изказано – нито демокрацията като такава работи, нито това е по някакъв начин неработещо. Ние от 25 години си мислим, че представляваме някакво изумително изключение в контекста на либералната демокрация и глобалния капитализъм. Доколкото обществата на запад се развиват нормално. Цари нормалност, проведени са някакви ключови реформи. Докато тук има някакви зли сили и неподходящи хора, които постоянно ни дърпат назад и ни пречат да отидем натам към тази истина.
Действителността е точно обратната. Нашата демокрация и нашата пазарна икономика работи точно така, както всяка друга демокрация и всяка друга пазарна икономика. Тя не създава безплатно образование, безплатно здравеопазване, достъпна система за социална сигурност и други блага, които хората оценяват. Това е нещо, което се надгражда над икономиката и нещо, което бяха изградили държавите на благоденствието в Западна Европа. Те бяха разрушени след 90-та година именно когато на изток вече не стоеше никаква конкуренция. До голяма степен разпадането на социалистическите общества предизвика и разпада на държавата на благоденствието. Така че ние не можем да си говорим за един уникален български модел. Той е съвсем релативен към модела на коя и да е капиталистическа демокрация по света.
Водещ: Това, което Вие наричате благоденствие, беше един естествен период на историческо развитие в Западна Европа и Америка. Докато това, което наричате социалистически строй или социалистическо общество беше, уви, един много неуспешен експеримент на наш гръб. Който ние – малко по-възрастните, бяхме принудени насила, с опрени пушки тук (в слепоочието) да го изживеем този експеримент.
Иво Божков: Спомням си момента, в който свалиха петолъчката. Отивах с майка ми на училище. Тя не можеше да повярва. А аз усещах как някакъв похлупак се е дръпнал.
Спомням си тези неща, като например че яйцето Киндер получавах само на рождения си ден и ред такива случки, които ми напомнят за тази епоха. Затова е много важно да повтаряме и да го осъзнаваме. За да няма повече чудовища, за да не се раждат чудовища, трябва да помним миналото.
Едвин Сугарев: Намираме се там, откъдето бяхме тръгнали. Не е вярно, че България не е уникален случай. Тръгнахме заедно с Чехия, Полша и Унгария. Сега сме на опашката. Причината е, че българският преход беше подменен. Това направиха другарите реално.
Трябва да забравим робството. Нас трябва да ни хване срам от времето на Тодор Живков.
Ивайло Атанасов: Докато продължаваме да се имаме за уникален случай, няма да можем да поставим България в глобалните процеси. И да интерпретираме бъдещото ни развитие през едни такива процеси, които без съмнение ще го определят до голяма степен.
Съгласен съм, че не трябва да свързваме непременно либералната демокрация с капитализма. Точно това не беше позволено във времето на прехода. Именно хората, които се бореха срещу диктатурата, срещу тоталитаризма, не си представяха това, което беше наложено впоследствие като тотализиращ дискурс – че можем да мислим либералната демокрация само през капитализма.
Беше наложено, че не можеш да имаш безплатно образование и здравеопазване и същевременно либерална демокрация. И така стигахме до извода, че социалната сигурност и тоталитаризма са едно и също.
