66% от французите против. Макрон прибягна до силови методи, за да прокара договора

 

Георги Христов – национален координатор за България на европейската гражданска инициатива STOP TTIP

През изминалата седмица Франция стана 14-тата страна, която ратифицира договора СЕТА за свободна търговия между ЕС и Канада, но това не стана лесно. Гласуването бе предшествано от дебат, който продължи цял ден и дори в малките часове на следващото денонощие.

Дебатът, в който френски депутати разнищиха договора член по член и посочваха конкретните последици от прилагането му, рязко контрастираше от аргументите, излагани в България, които обикновено се свеждат до “Ама какво толкова?”, “Ама то и другите ще го ратифицират” и “Вие нищо не разбирате/Вие сте комунисти”. Преклонението пред свободния пазар и глобализационните процеси у нас, чиято еманация са всеобхватните договори за търговия, не се смущава нито от нищожния дял на износа ни към Канада, нито от безбройните социални, икономически и екологични щети, които това споразумение може да ни донесе.

 

Критики и заплахи

На практика всички партии освен управляващата “Република напред” на президента Макрон бяха против споразумението, а множество неправителствени организации също изразиха негативно становище спрямо СЕТА, включително с протести. В същото време критики към СЕТА отправи дори бившият министър на околната среда от кабинета на Макрон Никола Юло, изтъквайки негативните последици, които СЕТА ще има върху борбата с климатичните промени. Той също призова френските депутати да не гласуват за СЕТА.

Бяха изразени и опасенията на местните браншови организации, че вносът на канадска селскостопанска продукция заплашва 500 хил. работни места само в областта на селското стопанство (Канада е в топ 3 по производство на ГМО соя, а в животновъдството позволява употребата на т.нар. хормон на растежа – и соята, и канадското месо ще бъдат разрешени за внос в Европа съгласно СЕТА). 

Президентът Макрон обаче, наричан и без това “президент на богатите”, добави нова причина да се обръщаме така към него, като отхвърли всякакви критики и заяви, че договорът бил добър. Очевидно е за кого – преди ратификацията във френския парламент е получено едно-единствено становище “за” ратификацията – на AFEP, асоциация на едрия капитал във Франция…

Френските депутати напускат Народното събрание след обявяването на резултатите. Снимка AFP

Нещо повече – съвсем демократично депутатите от неговата партия бяха заплашени с изключване, ако не подкрепят договора. Но дори и при такава заплаха цели 61 души от “Република напред” се възпротивиха на заповедта и или гласуваха срещу СЕТА, или се въздържаха. Това обаче не се оказа достатъчно и договорът бе ратифициран с 266 гласа “за”, 213 “против” и 74 “въздържал се”. За съжаление, във Франция гласовете на въздържалите се не се вземат предвид при отчитане на резулатата. У нас това гласуване би означавало, че 287 депутати не подкрепят ратификацията и договорът нямаше да бъде приет.

Интересно е, че цели 66% от французите също са категорично против СЕТА, но за политици като Еманюел Макрон изглежда това няма значение, а интересите на мултинационалните компании са на първо място.

 

Ратификацията в България

На България също предстои ратификация на СЕТА през новия политически сезон. Договорът вече е внесен в Народното събрание и се очаква веднага след лятната ваканция да влезе в пленарна зала. До момента пет комисии са разгледали законопроекта. Две от комисиите са против (по 10 „за“ и 10 „против“ и „въздържал се“) – социалната и бюджетната. Две са „за“ – комисията по външната политика и по правните въпроси. В доклада на петата комисия е записано, че препоръчва българският парламент да ратифицира, въпреки че гласовете са 4 „за“ и 4 „против“ и „въздържал се“ – очевидно председателят следва да преразгледа доклада, който към момента описва невярно гласуването.

В момент, в който страната ни е засегната именно от сериозни проблеми в селското стопанство, в който различни компании ни съдят, защото сме сключили договори, които им гарантират всяка прищявка, СЕТА е последното нещо, което ни трябва. Напомняме, че отделните държави членки ще могат да бъдат съдени винаги, когато корпорация реши, че закон или стандарт нарушават дължимата й печалбата. Подобни механизми действат и в момента, макар и с по-ограничена възможност за въздействие.

Благодарение на наднационалните арбитражи Румен Гайтански-Вълка се върна в почистването на София. От което губи общинското дружество „Чистота-Искър“.

Например през 2009 г. поради тежката криза с боклука в столицата, беше прекратена концесията за почистване на София. Компанията, която е на г-н Румен Гайтански-Вълка, заведе дело срещу България. Арбитражът е приключен, но ние не можем да видим нито как, нито при какви условия. Междувременно стана ясно, че от няколко години общинската фирма за почистване – „Чистота-Искър“ АД, е преотдавала дейности на Вълка, като така общинското дружество е загубило пари.

Скорошно изследване на „За Земята“ показа, че 45% от българите са против СЕТА, а други 38% не знаят за нея или не могат да преценят. Не е изненада, че толкова много българи не са наясно какво е СЕТА. Защото информация умишлено не бе разпространявана – иначе процентите можеха да са като във Франция. Когато следващия път политик се изправи пред вас и ви каже колко много милее за България, какъв патриот е, колко е загрижен за българския работник, потребител и т.н., попитайте го “А как гласувахте за СЕТА?”

Брой прегледи: 10 611

Коментари

коментара