Какво значи ляв кандидат за президент днес?
Реформист, който смята, че лечението трябва да е според болестта, а не според парите на болния човек (96%). За когото образователни шансове зависят от способностите на ученика, а не от материалния статус на родителите (97%). Който мисли, че частните училища трябва да се издържат сами (88%), а не от държавния бюджет.
Чавдар Найденов
Това показват резултатите от онлайн-анкетата на сдружение „Солидарна България“, проведена в периода 15 март – 20 май тази година сред 489 предимно леви, млади и високообразовани и-избиратели с леви възгледи.
Участниците предпочитат човек, който се ръководи от здравия разум. Например, не иска гафът с концесията на водата в град София да бъде повторен в цялата страна (87%).
Кандидатът от ляво, мислят мнозинството участници, трябва да разбие безмислените табута срещу активна държавна намеса – с цел създаване на фирми и работни места (79.6%). (Това е обяснимо, след като за 16 години частният сектор не можа да запълни огромния вакуум в заетостта.) Ако е ляв, очевидно трябва да мисли, че картелното договаряне на цени между големи фирми налага здрава регулативна намеса (98%).
Освен това, той е за истинска равнопоставеност в бизнеса: който се регистрира офшорно и не плаща данъци, не може да има достъп до обществени поръчки (89%). Той мисли, че данъчното бреме трябва да се преразпредели от бедните и средните слоеве към богатите (76%). Накратко, той не е враг на пазара, защото заплахата за него идва от крайно-дясна посока.
Във външната политика, според участниците, правилният възглед е също в полза на активно отстояване на националните интереси. Например, че в ЕС трябва заявяваме своите интереси (77%), а не само да чакаме спуснати решения. Според тях ТПТИ не може да бъде приет в сегашния му вид (84%). Икономическите санкции срещу Русия трябва да бъдат прекратени (91%). Не трябва да се участва във военни мисии в чужбина (77%) или да се участва само под егидата на НАТО (16%). Членството на Турция в ЕС е нежелателно (73%) или допустимо при определени условия (20%).
Един любопитен резултат: малък дял участници имат дясна идейна ориентация, но по почти всички въпроси техните отговори клонят в същата посока (макар и не със същата сила), като тези на мнозинството. Това показва, че проведената анкета рисува доста широк политически профил, по-близък до реално съществуващия национален консенсус, отколкото до медийно-политическите баналности.
Един наш извод гласи, че от кандидата се иска не толкова атрактивна биография, а да притежава възгледи и смелост да ги отстоява.
Кой е той? Дано да научим преди последния момент. Дано изобщо да се появи.
Пълен доклад и състав на участниците вижте тук.
