Повече от две години се обсъждат законови промени, които да покрият репутационните щети върху частните пенсионни фондове от факта, че не могат да изпълнят задълженията, които са поели. Бившият министър на труда и социалната политика г-н Бисер Петков беше принуден за признае, че две пенсии ще са по-малко от една, за да обясни защо се налага да се правят промените в законодателството, които да прикрият тези факти. Промените вероятно ще се гласуват в комисия тази седмица.
Четири граждански организации подготвихме позиция, която ще бъде изпратена в Народното събрание. Призоваваме всеки, който я припознава, да ни пише, за да добавим и името на неговата организация или неговите имена като физическо лице. Можете да подпишете тук.
Депутатите трябва да знаят, че ние осъзнаваме какво правят!

УВАЖАЕМИ Д-Р АДЕМОВ,

На народните представители им предстои да гласуват ключови промени в социалното осигуряване в България, които се отнасят до втория стълб в пенсионната  система, на който са възложени надеждите на българските граждани за получаване на достойни пенсии. Във Вашите ръце е защитата на интересите на работещите български граждани – утрешни пенсионери. Въпреки че, според нас, ограничаването на социални права на гражданите се очертава като тенденция в този състав на Народно събрание, в качеството ни на организации, които години защитават трудови, социални и осигурителни права, смятаме, че сме длъжни да Ви обърнем внимание върху проблемните текстове в конкретния ЗИД и върху дефектите на втория стълб въобще. Крайното решение и отговорността за последствията са Ваши.

1. Пенсията е „застраховка за дълголетие“. Неслучайно съществува терминология като „риск от преживяване“ – пенсията трябва да осигурява доход на хората над трудова възраст, докато са живи, дори когато живеят по-дълго от очакваното от експертите. Еднократното и разсроченото плащане на пенсионната добавка от частните пенсионни фондове – варианти, които са включени в обсъждания от Вас проект, НЕ СА ПЕНСИЯ. Това е амнистия на задълженията на частните пенсионни дружества. Пенсията може да бъде само пожизнена, в противен случай „рискът от преживяване“ на средствата в ПОК е риск, който се поема от осигурените лица!

Успоредно с това се отменя съществуващия чл. 165 от КСО, който гарантира получаването на пожизнена пенсия. Този текст разкрива, че оправданията на пенсионните дружества, че не разполагат с регламент за начина на изплащане на пенсионните добавки са били само предлог. Всъщност търсят начин изобщо да не изпълнят задълженията, които са поели. Волята на законодателя е била пределно ясна – пожизнено, докато е жив пенсионерът. Настояваме този член да остане. Няма нужда от „разнообразяване на пенсионните продукти“, пенсията не е продукт, а е покриване на осигурителен риск! Под благовидното прикритие на риториката за „правото на избор“ пред нас като работещи се открива съмнителната възможност да заложим на краткосрочни планове и по същество да бъдем лишени от пенсия от УПФ.

2. Условията за получаване на пенсионни добавки от допълнителните задължителни пенсионни фондове и техните производни е НЕДОПУСТИМО да се определят от частните пенсионни дружества в техните правилници![1] Този недъг на законопроекта е посочен и в становище на Комисията за финансов надзор. Ключовите правила следва да бъдат определени в Кодекса за социално осигуряване.

3. Според проекта, дружествата ще трябва да гарантират само размера на брутните вноски (чл. 131, ал. 2). Както подчертава КФН, „това означава предоставяне на ниска гаранция, особено при продължителни периоди с високи лихвени равнища, съответно повишена инфлация“. В същата посока е и становището на КТ „Подкрепа“, в което се настоява „да се гарантира размера на вноските минимум с добавения размер на инфлацията от момента на внасяне до момента на определяне на размера на добавката от УПФ“. Вариантите пред Вас са:

А) Частното пенсионно дружество допълва средствата по партидите до размера на нетните осигуровки, които е получило. Т.е. внесли сме 5 лв. през 2002 г., ПОК ще допълнят наличните средства, но без таксите, които са взели от тези пари и които не са успели дори да компенсират с доходност. Следователно – получаваме по-малко от 5 лв.

Б) Частното пенсионно дружество допълва средствата до размера на брутните осигуровки, които е взело. Взели са 5 лв., връщат 5 лв. Колко губят осигурените лица, може да се прецени като имаме предвид, че инфлацията от януари 2002 г. до декември 2020 г. е 83%, според НСИ.

В) УПФ допълват до размера на взетите осигуровки с отразена инфлация до момента. 

Г) Частните пенсионни дружества допълват до това, което ни обещаваха да получим, а именно пенсията от НОИ плюс добавката от УПФ да бъде по-голяма от пенсията от НОИ, която бихме получили без втория стълб.

Най-справедлив и най-изгоден за бъдещите пенсионери от УПФ е последният вариант. По проект обаче  ще получат втория.

В допълнение, за да е още по-неизгодно за осигурените лица, но по-сигурно за частните пенсионни фондове, в проекта е заложен и рисков коефициент, с който ще бъдат редуцирани пенсионните добавки. Това е пореден реверанс към пенсионноосигурителните дружества, но за наша сметка. 

Настояваме да бъде избран последният, описан от нас вариант на гаранция за осигурителните вноски, и да бъде премахнат т.нар. рисков коефициент. Настояваме също депутати и правителство ясно да заявят пред българските граждани, че този механизъм за гарантиране се налага, тъй като ще има немалко случаи, в които частните пенсионни дружества не са успели дори да запазят размера на средствата, които са иззели от осигурените лица, камо ли да са добавили някаква доходност!

4. Гаранции за всички осигурителни вноски – в предложената ал. 6 на чл. 127 е записано, че гаранцията за вноските, записана в чл. 131, ал. 2, няма да важи за лицата, които продължават да упражняват трудова дейност, след като вече им е отпусната добавка при пенсиониране. Споделяме становището на КТ „Подкрепа“, в което синдикатът напомня, че националната политика е насърчителна спрямо лицата, които могат и продължават да се трудят и след навършване на пенсионна възраст. Следователно зад този текст няма никаква друга логика, освен грижа за интересите на частните пенсионни фондове, пряко за сметка на осигурените.

Настояваме последното изречение на предложения текст на ал. 6 в чл. 127 да отпадне.

5. Облекчен график за отказ от УПФ. С промени в чл. 4б се дава възможност за прехвърляне от частните пенсионни дружества в НОИ. За да може НОИ, т.е. държавният бюджет, т.е. ние като данъкоплатци, да поемем по-голяма част от задълженията на частните пенсионни фондове. Защото така НОИ ще поеме пълните задължения към тях, но ще получи само стопените поради несполуките на УПФ партиди.

Подкрепяме даването на еднократна допълнителна възможност за отказ от УПФ за хората, заблудени от заявленията (и бездействието) на досегашните правителства, че ПОК са изгодни за тях, каквато беше дадена до средата на настоящата година. Не само това – настояваме срокът да се удължи до края на 2021 г. Но не повече! Считаме, че следващото правителството, което и да е то, след изборите е длъжно да проведе широка публична разяснителна кампания за реалните ефекти от осигуряване в порочния втори стълб и след като всички български граждани са запознати с тях, да сложи край на възможността за закъснялото преместване в НОИ. Трябва ли ние като граждани, които сме се отказали от „услугите“ на пенсионните дружества, да покриваме загубите на тези, които съзнателно са решили да останат в УПФ? Те следва да понесат последствията от инвестиционния риск, който са поели с този свой избор. 

В тази връзка категорично не приемаме предложението на КФН и БСП изборът между УПФ и НОИ да се прави до последния момент. Настояваме да бъде сложен край  на източването на публичните средства в името на ограничаването на репутационните щети на частните пенсионни дружества.

Полукрачката към доброволност на избора трябва да се превърне в пълна крачка. На започващите тепърва своя трудов стаж трябва още в началото да се предложи да изберат как да постъпят със своята обособена част от вноска – да я дават в НОИ или в УПФ. При това изборът трябва да бъде напълно информиран. Всички срещу подпис да получават информационна листовка с официална държавна статистика и прогнози за очаквания размер на добавката от частните дружества и на очаквания размер на пенсията от НОИ.

6. Не е уточнено актуализирането и преизчисляването на пенсионната добавка в чл. 169д и чл. 169е на проекта. Записано е, че актуализацията ще се прави с половината от реализираната доходност. Какво се случва с другата половина и защо не се отразява цялата доходност върху размера на добавката? А когато доходността е отрицателна, т.е. фондът губи парите на пенсионера? Същият проблем създава и предвиденият начин на преизчисляване. Както посочва КФН, „предложеното решение е в ущърб на пенсионерите, тъй като те поемат основната част от инвестиционния риск“. Докога осигурените, данъкоплатците, пенсионерите ще поемат риска, а печалбите ще са за частните дружества? Актуализациите на пенсиите, отпускани от НОИ, винаги предизвикват недоволство, защото са ниски, макар и положителни. Тук се предлага актуализациите да са и отрицателни. Това са решения с дългосрочни негативни ефекти.

Настояваме както при актуализация, така и при преизчисляване на пенсионните добавки да бъде записано изрично, че новият им размер не може да бъде по-малък от вече определения.

7. Резервите ще се натрупват от осигурените лица. Проектът предвижда при пенсиониране средствата на новите пенсионери да се прехвърлят във Фонд за изплащане на пожизнени пенсии. Малцина ще разполагат с достатъчно средства за пожизнени пенсии въобще. Този фонд следва да формира резерв, от който да се покрива бъдещ недостиг на средства за изплащането на пенсиите. Как ще се натрупват резервите, ни казва чл. 192а, ал. 12, т. 1:. С парите на пенсионерите, когато доходността е такава, че наличните средства във фонда са над 105% от нужните, към момента, за покриване на задълженията към пенсионерите. Защо с тези пари да не се актуализират пенсиите, а да се покрива бъдещ недостиг, който е резултат от бъдещо некадърно управление на парите на пенсионерите? По този повод ще цитираме отново становището на КФН: „Това решение ощетява пенсионерите, тъй като между тях се споделя биометричния риск и съгласно проекта те носят в основната си част инвестиционния риск.“

8. Нелогични, непазарни, неикономически такси, удържани от пенсионните дружества. Ще разгледаме съществуващите и новопредложената такса, тъй като според нас е нужна геренална реформа в начина им  на определяне.

А) Начална такса (чл. 201, ал. 1, т. 1) – това е такса, която се удържа от всяка месечна вноска на осигуреното лице. След постепенното ѝ редуциране, от 5% през 2015 г., тя вече е 3,75%. Проблемът обаче не е в размера, а изобщо в съществуването на таксата. Според обясненията на представители на частните пенсионни фондове в рамките на временна комисия на Народното събрание, проведена през 2015 г., това е такса за управление, т.е. за покриване на собствените им разходи. Включително в дебатите се привежда аргумент, че снижаването ѝ няма да позволи на новите компании в сектора да натрупат капитал. Трябва да Ви напомним, че таксите се плащат за извършена услуга. Тук услуга няма, взимат такса, само защото прибират пари. Настояваме тази противозаконна такса да бъде отменена. Ако това не бъде направено, през следващия мандат на Народното събрание ще призовем депутатите да дадат таксата на Конституционния съд, за да бъде обявена за противоконституционна.

Б) Инвестиционна такса (чл. 201, ал. 1, т. 2) – тази такса беше намалена от 1% на 0,75%. Приходите от нея би трябвало да са резултат от добрата работа на частното пенсионно дружество, а тя да се начислява само върху евентуална положителна доходност. Всъщност се начислява върху всички налични активи по партидата на осигуреното лице и то ежедневно, разбира се, пропорционално на дела на един ден като част от годината, така обаче се превръща в сложна лихва.

Ще илюстрираме до какво доведе това с отчета на едно от пенсионните дружества за 2008 г. По данни на Комисията за финансов надзор, универсалният му пенсионен фонд регистрира отрицателна доходност – минус 18,6%. Доходността му в доброволния пенсионен фонд е минус 23,5%. В същото време в отчета си същото дружество отбелязва ръст на печалбата с 60%, чиста печалба след облагане с данъци 7,2 млн. лв. Защото въпреки драматичната отрицателна доходност, то е събрало такси от осигурените лица в размер на 19 млн. лв.

В тези финансови резултати няма никаква икономическа логика. Дружество, което губи парите на осигурените лица, регистрира огромен ръст на печалбата, благодарение на таксите, които законът му е позволило да удържа! Правилата на играта стимулират фирмите да правят губещи инвестиции, и то не за своя сметка, а за сметка на осигурените. Настояваме инвестиционната такса в УПФ да бъде формирана по подобие на инвестиционната такса при доброволните фондове (чл. 256, ал. 1, т. 3) – само върху реализираната положителна доходност. Ако и когато има такава.

В) Предложение за нова такса за изплащане на пенсионните добавки – проектозаконът предвижда въвеждане на още една такса в чл. 201, ал. 1, т. 3. Предвижда се тя да бъде в размер на 0,5%, отново върху всички активи в партидата. НОИ никога не е събирал такси за изплащане на пенсии. Изплащането е въпрос на организация на изпълнението на тяхното законово задължение, а именно: да се издължават на пенсионерите. Как уреждат вътрешната комуникация между служителите и звената им е дейност, за която отговарят съответните управляващи органи на тези дружества, а не услуга, поръчана от клиентите. 

КФН предлага размера на таксата да се изчислява като процент от дохода от инвестициите, което е компромисен подход. Ние настояваме предложението за още една такса да отпадне! Компромисът с произволно, необосновано с нищо искане е също произволен и необоснован. Със същата “логика”, след година-две тези фирми ще пожелаят да си прихващат и такса за превеждане по банков път на хипотетичните “такси за изплащане”.  Къде е границата на техните искания? Достатъчно средства са натрупали пенсионните дружества, за да могат да си позволят да изплащат добавките на пенсионерите с пожизнени пенсии.

    УВАЖАЕМИ Д-Р АДЕМОВ,

    УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

    С гласуването на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване 2021 г. направихте недопустими реверанси спрямо частните пенсионни фондове, като признахте 12% трансфер, който държавата прави в периода 2009-2015 г., за част от пенсионната осигуровка и така намалихте отговорността на пенсионните дружества към осигурените лица. Вие предопределихте бъдеще, в което ние, данъкоплатците да поемем техните задължения, против всички установени правила. Тези от Вас, които въобще знаят какво гласуват, са запознати с факта, че 12-те процента трансфер от бюджета не правят държавата трети осигурител. Сега се налага НОИ, съответно данъкоплатците, да изплащат по-голяма част от пенсията на новите пенсионери, вместо частните пенсионни фондове. Настояваме да премахнете задължението, което ни вменихте в края на 2020 г., като отмените текста на новата чл. 70, ал. 10, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване.


    Промените, които Ви предстои да направите, не са безобидни. Изводите на временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка към Народното събрание през 2015 г.[2] сочат, че за срока на съществуване на пенсионните дружества доходността им е отрицателна! Вие го констатирахте преди шест години. Не натоварвайте българските работещи с допълнителни тежести, за да спасите печалбите на частните пенсионни дружества. Това няма да Ви бъде простено.

Коалиция

Сдружение „Солидарна България“,

Сдружение „Колектив за обществени интервенции“

Фондация “Документални”

сп. „Диверсия“

Сдружение „Етно, Социални и Екологични Инициативи“

Всеки, който подкрепя позицията, може да се подпише тук
https://forms.gle/oyb9yejWnSEbsuHw7

Анжелина Иванова Велчева, гр. Стара Загора, учител
Йордан Димитров Борисов, гр. Варна
Пени Петрова Раева, гр. София, самоосигуряващ се
Победа Димитрова Лазарова, гр. София, пенсионер
Иван Тодоров Чуров, гр. София, работещ
Ивайло Стефанов Попов, гр. София, юрист
Стефан Георгиев Георгиев, гр. Габрово, социолог и обучител
Калин Орлинов Първанов, гр. София, журналист
Мариана Костадинова Спасова, гр. Пазарджик
Иван Костадинов Странджев, гр. Пловдив, писател
Камен Александров Томов, гр. София, софтуерен инженер
Светломира Руменова Тодорова, гр. София, адвокат
Лиза Борисова Ковачева, гр. София, треньор на кучета
Елена Георгиева Желева, гр. Стара Загора, програмист
Петко Димитров Траков, Стара Загора
Цветан Стоянов Стоянов, гр. Септември, машинист
Ренета Любомирова Ванерова-Борисова, гр. Стара Загора, работеща
Пламен Георгиев Янев, гр. Бургас, икономист
Георги Любенов Йотов, гр. София, бизнесмен
Светла Василева Иванова, гр.Добрич, мед.специалист
Ярослав Иванов Дочев, гр. Велико Търново, специалист кредитиране и управление на задължения
Делина Иванова Григорова, гр.София, графичен дизайнер
Божидар Вучков, гр. София, шофьор
Марияна Гаѝдарска, гр. София, мед.сестра
Борислав Георгиев Събев, гр. Варна, ИТ Консултант
Даниела Красимирова Пенкова, гр. Варна, Икономист
Албена Цацова Шавел, гр. Варна, туризъм
Дона Костадинова Пикард, гр. София, социолог
Албена Атанасова Савова, гр. Елин Пелин, работеща
Иван Веселинов Николов, гр. София, държавен служител
Димитринка Симеонова Желязкова, гр. Нова Загора, учителка
Мариана Микова Якова, гр. Плевен, работник
Делян Генев Георгиев, гр. София, складов работник
Иванка Лазарова Колева , гр.ЧИРПАН , монтажник ел. оборудване
Боряна Христова Христова-Инкьова, гр. Благоевград , офис-координатор
Мариана Михова Гайдова, гр. Айтос, учител
Цветомир Миков Станчев, гр. Ботевград, машинен оператор
Михайл Василев Михайлов, гр. Ботевград, работник/служител
Божин Стилиянов Трайков, гр. Варна, образование
Иваничка Господинова Цветкова, гр. София, зооинженер
Ваня Младенова Ставрева, гр. Видин, археолог
Павлинка Любомирова Петрова, гр. Мездра , Учител
Ема Емилова Константинова, гр.София, режисьор
Винсент Владимиров Тановски, гр. София, журналист
Илиян Росенов Станчев, гр. Варна, преводач
Иво Спасов Ангелов, гр. Карлово, учител
Теодора Банкова Йорданова, гр. Горна Оряховица, библиотекар
Лилия Йорданова Славово, гр. Варна, икономист
Николай Василев Ковачев, гр. Кюстендил, пенсионер
Тодорка Илиева Томова, гр. Монтана, Служител
Финка Стоянова Георгиева, гр. София , съдебен служител
Албена Димитрова Орманова, гр. Пловдив, експерт
Деница Янева Христева, гр. Пловдив, учител
Сибин Стефанов Стефанов, гр. Велико Търново, спекулант
Галина Иванова Мачева, гр. София, асистент
Милена Цветкова Минева, гр. Русе, мед. сестра
Ненко Иванов, гр.София, предприемач
Иван Георгиев Гетов, гр. Ботевград, управител
Наталия Петрова Деревенска, гр. София, офис мениджър
Малина Станиславова Петкова, с. Моравица общ. Мездра, инженер – физик
Цвета Георгиева Фотева, гр. София, мениджър услуги
Дарина Спасова Бинева, гр. Стара Загора, преводач
Йордан Великов Йорданов, гр. Русе, шлосер
Дарина Спасова Бинева, гр. Стара Загора, преводач
Бисер Николаев Лазаров, гр. София, бизнес консултант
Милена Боринова Тодорова, гр. Варна, преводач
Александър Анимиров Златанов, гр. Карлово, историк
Константин Петров Бобоцов, гр. Пловдив, инженер
Николай Стефанов Раденков, гр. Варна, инженер
Тодор Василев Николов, гр. София, инженер
Gergana Hristewa Chuchewa, Asenowgrad, Prewodach
Петко Александров Цветанов, гр. София, екскурзовод
Радостина Кирилова Никова, гр. София, работещ пенсионер
Станимир Кирилов Попов, гр. Велико Търново, ръководител на полети
Соня Иванова Димова, гр. Велико Търново, готвач
Любомир Кирилов Попов, гр. Кюстендил, митнически инспектор
Радослав Кирилов Попов, гр. София, инжинер радарни системи
Владислав Янков Димитров, гр. Силистра, преподавател
Марияна Благоева Георгиева, гр. Своге, медицинска сестра
Красимир Цеков Дечев, гр. София, работещ на свободна практика
Веско Любомиров Василев, гр. София, учител
Дияна Димова Стефанова, гр. Габрово, специалист по здравни грижи
Румян Иванов Йончев, гр. София, инженер
Димитър Иванов Тодоров, гр. Пловдив, безработен
Костадинка Николова Кунева, гр. Силистра, пенсионер
Спас Владимиров Спасов, гр. София, икономист
Савина Антониева Стойчева, гр. Сливен, учител
Анжела Иванова Петкова, гр. Монтана, технически секретар
Боряна Миткова Кюркчиева, гр.Русе, учител
Георги Петров Стоянов, гр. София, мениджър поддръжка на услуги
Борис Ганчев Борисов, гр. Челопек, икономист
Йорданка Светославова Савова, гр. София, продавач-консултант
Иван Петров Иванов, гр. София, складов работник
Дорка Донкова Масаруе, гр. Пловдив, строителен инженер
Станислав Иванов Николов, гр. Варна, оператор на ММ с ЦПУ
Димитрина Георгиева Дечева, гр. Раднево, инженер производствена ефективност
Тереза Георгиева Донева, гр. Варна, началник склад
Благовест Петков Политов, гр. Пловдив, строителен инженер
Димитър Тошков Димитров, гр. Радомир, Експерт
Полина Михайлова Манолова, гр. Пловдив, научна работничка
Лена Борисова Сребрева, гр. София, счетоводител
Елеонора Александрова Ризова, гр. Бургас, свободна професия
Галина Викторова Георгиева, гр. София, преводач
Лиляна Пламенова Йотова, гр. София, счетоводител
Лили Иванова Томова, гр. Пловдив
Георги Иванов Димитров, гр. София, служител
Елизавета Боева, гр. София, режисьор
Мариела Николаева Митева, гр. Шумен, работеща
Иван Ташев Дойновски, гр.Ардино, учител
Ангел Неделков, гр. Враца, служител
Божидар Станиславов Николов, Управител „Боник системи“ ЕООД
Александър Тодоров, гр. София, счетоводител
Борис Борисов, гр. Стара Загора, работещ
Владимир Иванов Иванов, гр. Стара Загора, работещ
Руска Величкова Якимова, гр. Търговище, учителка
Антоанета Кирилова Григорова, гр. София
Наталия Иванова, гр. Нови пазар, работеща
Даница Николова, гр. Банкя, рецепционист
Габриела Николаева Кунева, гр. Пловдив, работеща
Ралица Миткова Иванова, София, учител
Тодор Ролев, Велинград, спасител
Марин Илиев Дяков, гр. Нови пазар, охранител
Мариян Христов Христов, гр. Габрово, машинен оператор ЦПУ
Николай Красимиров Милчев, гр. Етрополе, инцидент мениджър
Ирина Петкова Алексова, гр. София, адвокат

[1] Нов текст на чл. 143, ал. 2 от ЗИД на КСО https://parliament.bg/bg/bills/ID/163479/

[2] https://www.parliament.bg/bg/archive/51/4/2395/info

Брой прегледи: 21 339

Коментари

коментара