Повече от едно десетилетие в България се провежда почти безпрецедентен данъчен експеримент – всички физически лица се облагат с еднаква ставка от 10% данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) без наличието на необлагаем минимум. Подобна плоска данъчна система превръща страната ни не само в единственото изключение в Европейския съюз, но и в уникален случай за почти целия свят. Същевременно, в по-широк смисъл, данъчно-осигурителната система на България практически се превръща в регресивна заради наличието на максимален осигурителен праг. Противно на общоприетите практики във всички развити държави в Европа и света, към които България се стреми да се причислява, у нас нискодоходните групи имат по-голям принос към данъчно-осигурителната система като процент от своя доход, отколкото  по-заможните граждани. В допълнение, българският данъчен модел е специфичен по още една причина – липсата на диференцирани ставки на ДДС за стоки от първа необходимост и фактът, че приходната част на държавния бюджет разчита приоритетно на косвени данъци (най-вече ДДС и акцизи), които съставляват над половината от общите данъчни приходи.

Този данъчен модел активно спомогна за превръщането на България в страната в ЕС с най-голямо неравенство между бедни и богати, а проблемът непрекъснато се задълбочава. Както посочва и Европейската комисия в своите доклади относно страната ни, капацитетът на данъчната система и на системата за социална сигурност за намаляване на неравенството по отношение на доходите е един от най-слабите в съюза.

Освен рекордьор по неравенство, страната ни е на челни позиции в негативните класации на Европейската статистическа служба (Евростат) и за най-голям дял на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване, материални лишения, невъзможност за посрещане на извънредни нужди, просрочия по сметки за комунални услуги, невъзможност да поддържане на дома адекватно топъл, затруднен достъп до качествено здравеопазване и образование и др.

За разлика от други констатации на Европейската комисия, регулярните им критики по отношение на българската данъчна система рядко достигат до общественото и медийно внимание. През 2018-та година докладът на ЕК по повод Европейския семестър отчете, че между 2012 и 2016 г. разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от българите се увеличава от 6.2 до 7.9 пъти, с което страната ни става най-неравната в ЕС. Като причина за това бяха посочени “ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система”. В резултат “социалните трансфери имат много ограничено въздействие върху намаляването на бедността и неравенството”, което води до трайно високи нива на бедност и неравенство. По-лошото е, че излизането от тази ситуация е силно затруднено в резултат от т.нар. неравенство във възможностите – в образованието, здравеопазването и достъпа до качествени жилищни условия. Докладът посочва, че то “е сред най-високите в ЕС, поради което успехът в живота зависи до голяма степен от постиженията на родителите“. Комисията повтори констатациите си и година по-късно, през 2019-та, като отново отчете: „Влиянието на данъците и обезщетенията за намаляване на бедността и неравенството е значително по-слабо спрямо средното за ЕС равнище. Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социални услуги на територията на страната и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане. Ограничени са възможностите на българската система за данъчно облагане и обезщетения да намалява неравенствата и да насърчава политики за намаляване на бедността, която е най-сериозната в ЕС“. А през 2020-та година ЕК директно посочи, че българската данъчна система „действително е регресивна и най-голямата тежест от ДДФЛ и социалноосигурителните вноски пада върху лицата с ниски доходи“.

Въпреки своята категоричност, последователност и значимост, подобни констатации не предизвикват особен интерес в основните българските медии. Същевременно, в продължение на години, медийното пространство у нас остава до голяма степен доминирано от мнения на фигури, които не крият своята лична съпричастност към въвеждането на настоящия данъчен модел, чиито основен поддръжник остават.

Настоящият мониторингов доклад има за цел да докаже, че възможностите за широк и пълноценен дебат относно един от фундаменталните механизми за функционирането на обществата – данъчно-осигурителната система – са ограничени и изкривени, а българската медийна среда носи своята вина.

ЛИНК ЗА ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА ДОКЛАДА ТУК

Брой прегледи: 14 295

Коментари

коментара