Сдружение „Солидарна България“ счита, че изявления на зам.-главния прокурор на Република България относно „фалшивите“ инвалиди съдържат най-малко три неистини
Снимка: „Барикада“* http://baricada.org/
Отворено писмо до Главния прокурор на РБ г-н Сотир Цацаров
Уважаеми г-н Цацаров,
Сдружение „Солидарна България“ приветства усилията на Върховна касационна прокуратура за разследване на случаи, свързани с незаконосъобразно издадени експертни решения за получаване на инвалидни пенсии, и Ви желаем успех в това начинание. Считаме, че разкриването и наказанието на подобни злоупотреби – дори и да става дума за незначителен дял спрямо общия брой експертни решения, е изключително важно за обществото, защото те дискредитират социално-осигурителната система, от което се възползват политически сили, налагащи антисоциални реформи и още по-големи орязвания на правоимащите и действително нуждаещите се от подпомагане и подкрепа български граждани.
В същото време недоумяваме от неподкрепени с факти твърдения, направени от Иван Гешев, зам-главен прокурор на пресконферения във ВКП на 21 януари 2018 г. Считаме, че части от неговото изказване приличат повече на изявление от политик, тъй като освен, че не почиват на конкретни данни, съвпадат с твърдения на управляващи политици за „масови злоупотреби с ТЕЛК“ и „фалшиви инвалидни пенсии“. Подобни изказвания идват в момент, в който правителството трябва да направи оценка на въздействието на промените в Наредбата за медицинската експертиза, влезли в сила от 3 август 2018 г., в резултат от които хиляди хора с реални увреждания губят правото на подпомагане или остават със символична подкрепа от страна на обществото. Промените, с които при определянето на групата на инвалидност вече се взима предвид само водещото заболяване, но не и съпътстващите, бяха направени под лозунги за борба с „фалшивите инвалиди“.
Дори и активността на ВКП да съвпада случайно с наближаващата и чакана от обществото (особено от ощетените) равносметка за въздействието на промените, и в твърденията на г-н Гешев да няма политически оттенък, недопустимо е от висотата на поста заместник-главен прокурор на Република България да се тиражират неверни и манипулативни данни, да се създават фалшиви „новини“. Защото в твърденията на г-н Гешев открихме най-малко три, меко казано – неистини.
1. Според изнесеното от медии, г-н Гешев е заявил, че „поне половината от тези инвалидни пенсии отиват при хора, които са реално здрави и нямат почти никакви проблеми“. Вменяването на колективна вина с внушения, че едва ли не всеки втори инвалид е „фалшив“ и получава неправомерно подпомагане не само е цинично, но е и дълбоко непрофесионално, тъй като не почива върху никаква професионална екпертиза. Едва ли в една държава заместник-главният прокурор е длъжностното лице, което е в състояние да оцени кой е „реално здрав“ и кой какви здравословни проблеми има или няма. Освен това, липсват официални данни, които да потвърждават или поне да доближават до истината твърденията му. Има обаче достатъчно данни, които пряко им противоречат. По данни на Националния осигурителен институт („Анализ на пенсиите за инвалидност за периода 2010-2016 г.“) едва 19 179 (1,9%) от над 1 милион решения на ТЕЛК са оспорени от НОИ. В резултат за визирания период от 7 години е намалена групата на инвалидност на 2114 лица, а от тях спрените инвалидни пенсии са едва 1067 (обявени за напълно работоспособни са само 20 от тези лица). Данните са потвърдени в годишен отчет на Сметната палата.
2. „НОИ няма контрол върху ТЕЛК и НЕЛК“, твърди г-н Гешев. Член 98 от Кодекса за социално осигуряване гласи, че разпорежданията за отпускане на пенсиите за инвалидност се издават въз основа на решения на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ. „В случай, че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят ѝ подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК – пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Тоест, НОИ разполага с механизми за контрол върху решенията на ТЕЛК и НЕЛК и това твърдение на г-н Гешев също е невярно.
3. Може би най-фриволната от всички негови констатации е тази, че държавата ни не е толкова бедна, просто се краде много. И че „тези стотици милиони, ако отиваха в хора, които имат нужда, не мисля, че щяхме да сме по-различни, от която и да е европейска държава”. Подобни, непочиващи върху факти, твърдения често се използват от политици, които искат да ограничат още повече не само подпомагането на хора с увреждания, но и социалното подпомагане изобщо в страната. Използваме случая да ви уведомим, че към 2016 г. разходите за социална защита (включително пенсии) в Република България като дял от БВП са 12,7%, – със 7% по-малко от средноевропейските нива, а страната ни заема 22-ро място от 28 страни членки. Разходите за пенсии са 8,4% от БВП при 12,6% средно за ЕС. А делът на разходите за борба със социално изключване на уязвими групи у нас е девет пъти по-нисък, отколкото средно за ЕС и по този показател заемаме предпоследното място в Съюза.
Ето защо приветстваме амбицията на прокуратурата да намали кражбите от общите фондове на държавата, но я призоваваме да ги търси там, където са, а не там където среща най-малка съпротива. Ще ги открие сред едрия бизнес, който разполага с хиляди вратички за източване на приходната част на бюджета, а не при изпадналите в толкова голяма беда, че се надяват на мизерната разходна част на същия този бюджет.
Уважаеми г-н Цацаров, обръщаме се към вас с апел да вземете мерки, така че от прокуратурата да не излиза непроверена информация. Готови сме да предоставим данни, с които разполагаме, доколко е „средноевропейска“ социалната система в Република България.
Вижте и статията „Ето ги „фалшивите инвалиди“
