Българското население намалява с още 2,3 млн. до 2080 г., но Европейската комисия се тревожи, че заплатите растат
Ваня Григорова
Макар че не е типична финансова институция като МВФ и Световната банка, а само част от институционалната конструкция на Европейския съюз, Европейската комисия оказва значително въздействие върху определянето на вътрешната политика на България. Механизмът „ще ви отпуснем пари, ако“ и тук действа с пълна сила, въпреки че привидно се различава от споразуменията с останалите две институции. Разликата е в това, че отпуснатите средства не се връщат и, разбира се, не дължим лихви за тях. Световната банка също все още оказва влияние, но то може да бъде прекратено значително по-лесно. ЕК обаче е в по-силна позиция да диктува правила, чиято цел често е намаляване на разходите, без значение, че това води до орязване на базови социални услуги и права.
1) Минимални осигурителни доходи (МОД) – ежегодно Комисията изпраща специални препоръки към държавите-членки. От няколко години настоява България да намали и премахне минималните осигурителни доходи. Те се определят от социалните партньори по сектори и длъжности и бяха приети като мярка срещу сивата икономика, тъй като е ясно, че много работодатели подписват трудови договори на минимална работна заплата за позиции, за които е нелогично служителите да получават минимални възнаграждения (например управител на фирма).
Но ЕК намеква, че МОД оскъпяват ненужно разходите за наемане на нискоквалифицирана работна ръка и така увеличават безработицата. Не е приведено нито едно доказателство в полза на тези твърдения и опасения. Прегледът на минималните осигурителни прагове за 2014 г. сочи, че 50% от МОД за професиите, неизискващи специална квалификация, са в размера на минималната работна заплата. Едва в 15 икономически области МОД са над 400 лв. /200 евро/. Една от тях е „Събиране на опасни отпадъци; Обработване и обезвреждане на опасни отпадъци“. Справедливото възнаграждение и свързаните с него осигурителни вноски следва да отчитат не само специалната квалификация, но и вредните въздействия на трудовия процес за здравето на работещите.
Въпреки многобройните анализи и опровержения на различни НПО и синдикати, Комисията продължава да ни препоръчва да се откажем от този механизъм. Еврочиновниците не се впечатлиха и от нарочен анализ на Министерство на труда и социалната политика, който доказа, че МОД не оскъпяват нискоквалифицирания труд.
2) Работна заплата – данните и анализите на Евростат показват, че страната ни е с най-ниски трудови възнаграждения и в номинално изражение, и по паритет на покупателна способност. Традиционно минималната работна заплата в България и Румъния са в дъното на всички таблици.
Минимални месечни заплати, януари 2015, (ППС) 
Данни: Евростат
Разликите в равнището на минималната работна заплата в отделните страни-членки са още по-драматични в номинално изражение.
Минимални месечни заплати, януари 2015, (евро)
Данни: Евростат
Комисията признава този факт и въпреки това алармира, че минималната работна заплата е била увеличена драстично, а високите, според експертите й, разходи за труд заплашват пазара на труда и водят до нарастване на безработицата. По последни данни за 2015 г. разходите за труд в България са 6,5 пъти по-ниски от средноевропейските. ЕК адмирира замразяването на заплатите през периода 2010—2012 г. Според нея тази мярка е уместна и е спомогнала за приближаването на разходите за труд до равнищата на производителността. Всъщност реалната производителност на един зает в България расте с темп значително над средния за ЕС.
Реална продуктивност на труда на един зает, четвърто тримесечие на 2014 г. (Индекс, 2010=100)
Данни: Евростат
Впрочем преди последното увеличение от юли 2015 г. минималното трудово възнаграждение в България беше под официалната линия на бедност. Мизерното заплащане е причина за огромния брой работещи бедни. Според изчисления на различни експерти те са почти 600 хиляди – около 28% от всички заети. На този фон ежегодните препоръки и опасения на Европейската комисия, че заплатите ни се увеличават бързо, са проява на цинизъм.
3) Либерализация на енергетиката – третият либерализационен пакет е друга мярка, която вече се приема за безалтернативна. Опитът в редица държави показва, че либерализацията на енергетиката ще доведе до рязък ръст на енергийно бедните. Дори според защитници на либерализацията, сред които и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, цената на електро енергията ще се увеличи. Според някои с над 20%. Въпреки това мярката бива налагана и рекламирана като възможност за избор на доставчика, като се предполага, че засилената конкуренция ще доведе до по-ниски цени и по-високо качество на услугата.
Накратко проучването на тази практика сочи, че отделните компании не се конкурират с по-добра услуга, тъй като стоката е стандартизирана и трябва да отговаря на определени технически изисквания. Съревнованието е предимно маркетингово. Разходите за привличане на нов клиент са огромни, а те се включват в крайната цена.
Практиката показва, че по-бедните потребители са принудени да преминават на предплатено ползване на енергия, а предплатените услуги винаги са по-скъпи. Ярък пример за това са цените на предплатените мобилни гласови услуги, които винаги са по-високи от тези със сключен договор. Това е нормална пазарна логика – от икономически по-слабите не се очакват големи обороти, за да се правят реверанси към тях. Но пък компанията трябва да се предпази от риска сметката да не бъде платена. Анализи на международни експерти показват, че рискът от прекъсване на електроснабдяването на домакинствата при либерализация на доставките е с над 5% по-висок. За съжаление тези данни се неглижират и ние вървим уверено към поредната грешна стъпка.
4) Следприватизационен контрол – в последните няколко години Европейската комисия изпраща предупредителни писма, с които настоява да се отмени възможността държавата да налага мораториум върху приватизирани активи, когато другата страна по договора не изпълнява поетите задължения. Ако България не отмени този законов текст, е заплашена със съд.
Оказва се, че когато гражданин задлъжнее, банката му запорира ипотекирания апартамент. Но, когато неизряден приватизатор на завод не си изпълнява поетите ангажименти, държавата не може да посяга върху придобитото имущество, защото засяга фундаментални принципи, залегнали в Договора за функциониране на ЕС. Такива са свободното движение на капитали и правото на установяване на гражданите в коя да е държава членка.
Когато започва работа, следприватизационният контрол установява, че купувачи масово не изпълняват задължения към държавата. Възможност за това е давал самият начин, по който е проведена приватизацията – в редица случаи сделката се е считала за сключена, ако първоначално е внесена само 10% от сумата, за която е продадено предприятието. Много от предприятията дори не са изплатени. Не е изплатена договорената цена, да не говорим за изпълнение на други ангажименти – за поддържане или увеличаване броя на работниците, социални, екологични ангажименти и пр. Промяната ще даде възможност недобросъвестните купувачи да не изплатят дори цената на приватизираните предприятия.
Според член на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, не са открити документи за над 2000 сделки. Могат да бъдат намерени договори за други 7000 продажби, които в голямата си част имат висящи задължения. Няколко години българските правителства не се съгласяват да променят закона. Правят само козметични промени в текста. През 2015 г. възможността държавата да настоява частните „инвеститори“ да изпълнят задълженията си беше отменена.
5) Пенсии – в препоръките към България за 2015 г. Европейската комисия за пореден път настоява да се редуцират и разходите за пенсии. Като междувременно не отрича факта, че 1,2 млн. пенсионери получават доходи под линията на бедност и че разходите за пенсии като дял от БВП са едни от най-ниските в Европейския съюз.
Трудно може да се открие сектор, в който единствената цел на Комисията, която прозира, да не се заключава до орязване на разходи, без оглед на социалната им цена. Докладът за България, публикуван в началото на 2016 г. отново изразява опасения, че заплатите ни растат твърде бързо. Парадоксално в същия документ е отбелязана огромната бедност и неравенство, неадекватната социална система, недофинансирането на здравеопазването. Българското население ще намалее с още 2,3 млн. до 2080 г., казва Европейската комисия.
Изглежда 70-те страници на европейския доклад са писани от различни хора, с различен усет и познания за ситуацията у нас. Един и същ експерт не би могъл да настоява, че заплатите, най-ниски в ЕС, растат твърде бързо на 27-ма страница и да алармира за високи нива на бедност на 50-та.
Не е ли време вместо или успоредно с мониторинга на правосъдната система, ЕК да контролира и санкционира българските правителства, които не провеждат активна социална политика? Които не правят инвестиции в публичния сектор (вместо да спасяват банки) и допускат населението на страната да обеднява и оскотява?
