Английският икономист, който съветва министъра на финансите в сянка, гостува на „Солидарна България“. Вижте аргументите му защо остеритетът беше наложен и във Великобритания. И как частният сектор натрупа дълговете, а публичният плати сметката.

 

„Плосък данък? Кошмарна идея. Не смятам, че някой може да счита това за сериозно икономическо решение“ – така британският икономист Джеймс Мийдуей отговори на въпрос от публиката по време на дискусия в София вчера. Според госта, ентусиазираните от такава мярка явно са по-десни дори от финансовия министър на Великобритания – консерваторът Джордж Озбърн, който не смее дори да предложи нещо подобно.

Мийдуей е бивш главен икономист на авторитетния изследователски център New Economics Foundation. След като Джереми Корбин оглави Лейбъристката партия на Великобритания и обърна курса й наляво, икономистът се присъедини към нейния екип и в момента е съветник на министъра на финансите в сянка Джон МакДонъл. Мийдуей бе в София по покана на сдружение „Солидарна България“ и изнесе лекция с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“, която премина при голям интерес от леви политици, граждански и екологични активисти, икономисти, синдикалисти, учени, университетски преподаватели, журналисти, интелектуалци. В зала „Мусала 2“ се събраха дори хора, които в скорошните бурни обществени събития у нас бяха от различни страни на барикадата, но явно споделят общ интерес към алтернативите на неолибералните политики на бюджетни ограничения, увеличаваща се несигурност и стремглаво растящи неравенства.

 

[slideshow_deploy id=’5889′]

 

Според Мийдуей, вече има консенсус сред водещи макроикономисти, че политиката на остеритет в Европа е грешка. Как е била наложена тя във Великобритания? През 2010 г. Консервативната партия идва на власт с помощта на големите медии и с

разпалване на страхове, че

на Острова ще стане като в Гърция.

Всъщност числата сочат точно обратното – при управлението на лейбъристите нивото на публичните разходи съвсем не е било по-високо от обичайното за страната и дори леко е намаляло. „Финансовата криза не беше причинена от дългове на публичния сектор, а на частния. Но публичният сектор плати цената. Големите банки, които на практика бяха фалирали, поискаха от властите 1,3 трилиона паунда“, категоричен е Мийдуей. Консерваторите предприемат най-големите бюджетни икономии от периода на Голямата депресия насам, в резултат на което икономиката изпада в… депресия. Някакво оживление се забелязва едва през 2014-15, когато финансовият министър Озбърн леко е смекчил твърдата си линия, поради наближаващите избори. Ръстът е малък и е за сметка на все по-несигурни работни места, временна заетост (включително почасова) и поевтиняване на труда. Но премиерът Камерън и дясната му ръка Озбърн казват, че 5 години са малко и им трябват още толкова, за да проработи програмата им. „Въобще Озбърн е много запален по тези петилетни планове, които сигурно ви звучат познато“, пошегува се Мийдуей. В спечеления нов мандат, разбира се, рецептата е – още от същото.

Лекторът показа нагледно с графики как в цялата следвоенна история на Великобритания линиите на събраните данъци и на публичните разходи почти се припокриват с леки раздалечавания в едната или другата посока за кратки периоди. В последните години обаче, в резултат на постоянните облекчения за бизнеса, линиите рязко се разделят, което илюстрира формиращите се дефицити във финансираните от държавата дейности. Сега консервативното правителство на Дейвид Камерън подготвя намаление на корпоративния данък. „На теория, това трябва да доведе до заделяне на ресурс в частния сектор, който ще повиши инвестициите в икономиката. Но няма убедителни аргументи, че ефектът ще е такъв, защото корпорациите и в момента държат 700 милиарда паунда в банките. Нуждаем се от решения, които да спрат натрупването на богатството и да вкарат тези пари в икономиката, а не да доведат до по-голямо натрупване“, категоричен бе Мийдуей. Налаганият остеритет е засегнал дори институции, които са икони във Великобритания като BBC и NHS – Националната здравна система.

Моделът на всеобщо и достъпно

здравеопазване е свръхпопулярен,

поради което консерваторите не смеят открито да го атакуват, но се опитват тихомълком да го ерозират с постоянни икономии. Това обаче не се харесва дори на част от избирателите им. Политическата картина на Острова се променя и миналия месец лейбъристите си върнаха кметското място в Лондон.

В отговор на друг въпрос Мийдуей заяви, че не счита Европейския съюз за изначално погрешен проект и инструмент за налагане на неолиберализма. Той смята, че ЕС може да се пренастрои да изпълнява друга политика, ако се промени налагания сега икономически модел. И няма тепърва да откриваме топлата вода, ако кажем, че въвеждането на еврото не е най-големият успех на Евросъюза, особено за засегнатите икономики.

В дискусията, разбира се, стана дума и за предстоящия след две седмици референдум във Великобритания за излизане от ЕС. Според Мийдуей, какъвто и да бъде резултатът, видимо е голямото недоволство от това как съюзът функционира. Лейбъристите водят

кампания за оставане на страната в ЕС,

но подкрепата им за него не е безусловна.

„Има голяма несигурност, истината е, че никой не знае какво ще се случи, ако надделее отговорът за излизане. Но евентуален Брекзит най-вероятно ще доведе до икономическа рецесия, която ще засегне работещите и ще даде повод на консервативното правителство за нови мерки на строги икономии. Последствията със сигурност ще са огромни, рискът не си струва. Но на ЕС не бива да се дава постоянен пропуск, защото той трябва да се реформира и промени“, заяви Мийдуей.

 

Пълен запис от лекцията и дискусията с Джеймс Мийдуей

 

 

Коментари

коментара