Казват, че протестиращите били коренно различни от зимните. Макар че поговорката ни учи да не изпращаме хората по дрехите, които в случая са летни. Аз не виждам сред позитивните искания, които се издигат вече 6-ти ден нито едно, което да не прочетох през февруари-март. По-скоро липсват няколко – за национализация, демонополизация, поносими сметки за ток, работни места. Обяснимо – лято е…
Якето е ляво, фланелката – дясна. А главите раждат все същите идеи за погребална козметика: 120 депутата, мажоритарен метод за избор, мандатност, ВНС, електронно гласуване, намаляване на партийната субсидия, пряк граждански избор на полицейски шефове, прокурори и съдии (което ще рече Ку-клукс-клан и съд на Линч). Сякаш това ще накриви капата на олигархията. За важните неща изобщо не става дума. И мрачните табута, които забраняват на обществото да се намеси в собствената си закъсала икономика продължават да смразяват всяка надежда.
Не трябва ли да се замислим кои са важните неща?!
Не е ли всичко в България доведено до такава степен на разпад (на първо място общественото, политическото и гражданското), че подлежи в най-добрия случай само на рециклиране, но ние нямаме нито техниката, нито технологията за това?
А дали имаме и желание?
През 1989г. подбудите и желанията на всички бяха за равенство и демокрация, за по-добър живот, за чиста и благоустроена среда (и в града и в селото и в индустрията и в селското стопанство).
Дотук резултатите са… ???
Реформите ни са по учебник. Е, учебникът на пазарния фундаментализъм е очевидно неверен, но само учебникът ли е виновен?
Защо е така и кое е важното?
Алтернативата е само една – свободна асоциация на свободни производители – системна самоорганизация на самоуправляващи се общности, т.е. обществено самоуправление. И никакви други идеологически глупости.
Вече няма смисъл да се съсредоточаваме върху, да коментираме и да губим време с БСП, Станишев и останалите десни.
ПЕС доказа решителния си завой към статуквото.
Стига лицемерие!
Трябва да се създава левица!