Сайтът, събрал някои от най-острите леви румънски автори, оцелява в ситуация, в която левицата е стигматизирана
Владимир Митев
„Аз съм чудовище за вас, изразяващо копнеж от новите времена“. Така започва стихотворението на румънския поет Джордже Баковия (1888-1957 г.), наречено „Серенадата на работника“. То е и мотото на румънския сайт Critic Atac, обединяващ най-добрите „нови леви“ автори в Румъния.
През септември т.г. Critic Atac навърши шест години. Годишнината бе отбелязана скромно – с дискусия за актуалната румънска политическа сцена. Не по-малко интересен от дебатите, които се разразиха на 21 септември, е самият сайт.
Той се списва на доброволчески принцип. От самото начало на съществуването на платформата едно ядро от 5-6 души определя с гласуване какво ще се публикува и какво не. Според един от основните автори на Critic Atac – журналиста Кости Рогозану, медията не желае със своите публикации да поддържа „хегемонистичната реторика“ и „десните тенденции“, а да изгради определена чистота на левия дискурс в „една държава, в която целият елит говори на един и същ неолиберален и неоконсервативен език“.
За своето шестгодишно съществуване Critic Atac преминава през различни етапи. През 2008 г. – още преди да бъде създаден сайта, едно ядро, съставено от личности като Рогозану, писателят Василе Ерну (автор на преведената на български книга „Роден в СССР“), преводачът Чиприан Шюля и философът Овидиу Цикинделяну обединяват усилията си, за да издадат антологията „Илюзията на антикомунизма“, в която критикуват антикомунистическия доклад „Тишмъняну“, поръчан през 2006 г. от тогавашния румънски президент Траян Бъсеску.
След появата на сайта през 2010 г. първоначално авторите се придържат към една по-умерена лява алтернатива на статуквото в Румъния. Но дори и с този си подход дразнят интелектуалния елит на страната си. Протестите от зимата на 2012 г., описвани от някои независими изследователи като румънска версия на движението на възмутените, събуждат голям интерес към Critic Atac. Тогава медията се превръща в поле за изява на алтернативни гледни точки, които импонират на протестиращите. Но се отключва и голяма омраза към левият сайт. Според Рогозану тази реакция задушава възможностите за ляво масово движение, което да се противопостави на неолибералния ред в страната.
По време на дискусията (снимка: Владимир Митев)
Протестите във връзка с минния проект „Рошиа Монтана“ набират сила през 2013 г. Но те са и момент, в който гражданската активност е „приватизирана“ от десницата според Рогозану. Майданът и последвалата война в Украйна допълнително маргинализират Critic Atac в очите на публиката. Авторите все по-често са описвани като „купени от Путин“. Така се стига до днешната ситуация, когато според румънският журналист каузата на „гражданското общество“ е „конфискувана“ от „антисистемни движения“, които на практика „поддържат правителството в аполитичната, технократска реторика“.
Кабинетът на Чолош, който ще управлява до парламентарните избори през декември т.г., е считан за технократски, тъй като обединява мениджъри на частни компании и дейци на неправителствения сектор, които твърдят, че не са традиционни политици. Чолош желае да остане в политиката и след изборите през декември, като засега изглежда, че в негова полза ще играе малката партия „Съюз „Спасете Румъния““ на популярния сред градските младежи Никушор Дан. Подобно на технократите на Чолош Дан също се представя като политическа фигура, различна от дискредитиралите се представители на големите партии – Социалдемократическата и Либералната.
„Ние сме разпознаваеми, но не сме популярни. Левицата в Румъния, както и в България, поражда неприятни асоциации. Никой няма желание да говори за проблемите, свързани с бедността, освен ако не ги помества в категории като филантропия и НПО-та. Ние подхождаме политически към тези проблеми и с това дразним всички – включително т.нар. левица в лицето на Социалдемократическата партия. Последната е всъщност един десен конгломерат от либерали, неоконсерватори и много други течения, сред които и някои екстремистки“, заяви Рогозану за „Солидарна България“.
Бъдещето на Critic Atac към момента не изглежда розово. Надеждата е, че ще се появят други лявоориентирани политически групи, с които би могло да се сътрудничи – както в страната, така и извън нея. В някакъв смисъл обаче според Рогозану мисията на Critic Atac вече е реализирана. Появили са се хора, които подхождат сериозно към критиката на съвременното общество – както в университетските среди, така и вън от тях. Сега те могат да действат и независимо от сайта и някои от тях вече имат самостоятелни публични изяви – например Флорин Поенару и Щефан Гуга.
Critic Atac си е извоювал място в румънското публично пространство с критични анализи за борбата с корупцията, реформите в образованието, с интервюта и изследвания, свързани със съвременната лява мисъл, с връщане назад в историята на световното ляво движение или с представяния на днешни леви автори от съседните държави на Румъния.
Духът на съвременността, останал затворен за лявата идея, е описан добре още през 1926 г., когато Баковия публикува стихотворението, от което Critic Atac взема своето мото. Румънският поет вярва, че промяната ще настъпи неизбежно. „Серенадата на работника“, в която лирическият герой общува със своето време, завършва със стиховете:
О, спи… но ще се изкача към слънцето
с аероплан в полет възвишен.
Нека спи във сладък сън тиранинът-буржоа.
Иде утро застрашително.
