Годишните приходи на някои световни футболисти са колкото бюджета на българско министерство
Николай Драганов по материал на Vice Sports
Датата е 6 февруари 2016 г. На един от най-емблематичните футболни стадиони в света – „Анфийлд“, домът на английския гигант Ливърпул, домакините водят с резултат 2:0 срещу гостуващия Съндърланд. В 75-тата минута на двубоя феновете започват да пеят химна на клуба – „You’ll never walk alone“. Точно в 77-мата минута, 10 000 привърженици започват да напускат трибуните в знак на протест. До края на двубоя гостите успяват да върнат два гола и да стигнат до равенство 2:2 пред полуопразнените трибуни на „Анфийлд“. Минутата, в която феновете напускат своето любимо място, не е избрана случайно. Точно 77 паунда ще станат билетите за един двубой на Ливърпул от следващия сезон.
„Чувствате ли, че сте все по-недоволни и раздразнени от начина, по който изглежда и се развива модерният футбол? Писнало ли ви е това, което някога беше игра за мъже, днес систематично да се превръща изцяло в бизнес, незачитащ феновете? Онези именно фенове, които изграждат традициите, превърнали тази игра в толкова велика.“
„STAND“ е името на списание, представляващо британските футболни привърженици, на които им е писнало от модерния футбол и се опитват да променят ситуацията.
Движението „Срещу модерния футбол“ не е ново, но доскоро никой не беше успял да улови неговата същност и дух. Когато първото издание на „STAND“ излиза в продажба през лятото на 2012 година, движението е разпокъсано между различни старомодни фенове. Най-после те получават трибуна след десетилетия какафоничен звук. За цялото това време „Срещу модерния футбол“ беше нещо аморфно – много повече приличащо на тромаво петно на несъгласие, отколкото на истинска организация.
„Няма организация, към която да се присъедините“, обяснява Бил Бис, редактор на „STAND“ – дума, която на английски се използва и за трибуна на футболен стадион. „Това е повече усещане, отколкото едно сплотено движение. Най-вече термин, който се използва за обозначаване на протестни групи и фенове на различни клубове от различни точки на света. Идентифицирате се със „Срещу модерния футбол“, без да се записвате някъде като членове.“
Списанието на Бис дава заявка да събере публикации и гласове от цяла Европа, които могат да се обединят около недоволството си от начина, по който изглежда днес футбола. От първото издание са напечатани около 1000 копия, които се продават почти веднага.
Това странно начинание може да изглежда като глупава атака срещу модерността. Ответна реакция на маркетизирането на спорта, което се приема за развитие. Но авторите на списанието бързат да уточнят – „Ние не сме Амиши*, ние харесваме съвременните технологии.“
„Срещу модерния футбол“ се разпространява в континентална Европа в началото на новия век. Появява се едно видео в YouTube, на което са уловени серия от транспаранти на италианските футболни фенове – тифози. „No al calcio moderno“, гласят повечето от плакатите. „Не на модерния футбол.“
Най-общо казано, целта на това движение е да измъкне обратно футбола от хватката на икономическите сили, които безспорно са отвлекли играта. За да разберете смисъла на това, трябва да знаете откъде тръгва футболът. Някои от професионалните европейски футболни клубове са създадени преди повече от 100 години. Стартират като обединения между приятели, социални клубове или клубове на работници във фабрики. Създават аматьорски лиги и с времето се професионализират. Нямат икономически цели и не се стремят да влязат в силно контролирани от финансови интереси професионални първенства, както в американския спорт. Във футбола, любителският дух е основен и вечен.
Но през последната година най-богатите 10 европейски клуба са генерирали общо около 5 млрд. долара приходи. Само преди 16 години 10-те най-богати европейски отбори заедно печелят едва 855 милиона долара. Това е категорично доказателство за нестихващата амбиция за осребряване на някогашното любителско начинание, чрез изстискване на всяка последна стотинка от феновете и телевизионните зрители. В днешни дни футболните клубове са склонни към грандиозни сделки и агресивни поглъщания. Някои от тях са се превърнали в играчки за олигарси. Други търгуват на фондовата борса като акционерни дружества.
Така футболът е превърнат в стока, а с удоволствието да гледаш любимия си отбор на стадиона се търгува все по-яростно. Трибуните за правостоящи фенове бяха разрушени и „освободени“ от най-запалените привърженици. В последните две десетилетия цените на билетите в повечето първенства се покачиха десетократно. Това се отрази най-вече на хората от работническата и средната класа. Според мнозина, от това пострада тежко и атмосферата по стадионите.
„Никак не харесвам модерния футбол“, обяснява Радослав Резникиевич, полски последовател на движението „Срещу модерния футбол“ и фен на Легия Варшава. „Не харесвам новите стадиони. Пътувал съм доста в Европа, за да гледам футбол и обожавам старомодните стадиони, на които можеш да надушиш традицията. Новите са почти еднакви помежду си и много повече приличат на търговски обекти или молове.“ Според него „симптомите на модерния футбол“ систематично изкореняват ултрасите от стадионите. В Полша политиците демонизират футболните фенове, за да „прикрият политическите скандали и лошите икономически показатели“. „Започнаха да наказват футболните фенове за всичко. Ултрасите са третирани като най-опасните престъпници“, разказва той. Ситуацията е сходна и в други държави.
Вярно е, че през 80-те е било почти невъзможно да заведеш семейството си на английски стадион. Днес можеш да го направиш безопасно, седнал между уважавани бизнесмени. В действителност днес на „Камп Ноу“ в Барселона, където някога се събираха най-сърцатите привърженици, сега идват предимно туристи. Но семействата, бизнесмените и туристите оставят повече пари.
Това е основният конфликт довел до надигането на движение срещу модерния футбол. На първо място застана печалбата и комерсиализацията. Но духа и усещането на традиционната прослойка, посещаваща стадионите, се загуби. Така започна появата на сайтове като SupportersNotCustomers (Привърженици, не потребители).
Някои от публикуваните манифести на футболни привърженици настояват за намаляване на цените на билетите; допускане употребата на бира на стадионите; отваряне на трибуни за правостоящи; клубове, които се притежават и управляват от феновете – или поне такива, в които феновете имат право на глас и тяхното мнение се зачита; уважение на традициите и… ултрасите да бъдат оставени на мира.
„Има много критики, че искаме връщането на тъмните дни на хулиганството и расизма, макар винаги да сме казвали, че не става дума за това“, казва Бис. „Други смятат, че нашите цели са прекалено грандиозни. Приемат нашето движение за част от маргинално футболно течение. Истината е обаче, че феновете са съгласни с повечето от нещата, за които се борим.“
„Трябва да се чувстваме виновни, защото, според някои, сме се взели прекалено насериозно и не сме доволни от факта, че трябва да платим повече от 75 паунда, за да гледаме почти всеки отбор от Висшата лига на Англия. Или да извадим същата сума, за да купим тениска на отбора за детето“, добавя той.
Няколко примера за причините за съществуване и целите на движението, особено когато съвременните собственици на футболни клубове започнат да се самозабравят:
Прякорът на британския Кардиф Сити е „сините птици“, а отборът играе повече от 100 години със сини екипи. Докато новият малайзийски милионер и собственик на отбора – Винсент Тан, не решава да промени цвета през 2012 г., въвеждайки червени екипи. През януари 2015 г., след натиск от феновете, Тан връща сините цветове на клуба.
През миналия сезон Ковънтри Сити се премести на нов стадион, в друг град, на един час път с кола, заради спор за наем на старото място. Но това не е чак толкова нечувано на фона на случая, с който се сблъскаха феновете на основания през 1889 г. ФК Уимбълдън. Отборът винаги е играл в едноименния квартал в Лондон. Но през 2003 г. е преместен 56 мили на север в Милтън Кийнс и се преименува на Милтън Кийнс Донс. Преместването на клуба е абсолютно нечувано за Европа. Разбира се, феновете не одобряват това решение и вместо да последват отбора, просто създават свой нов клуб – АФК Уимбълдън, с който започват от нулата. Днес този клуб играе в четвъртото ниво на английския футбол – само една лига по-ниско от Милтън Кийнс Донс.
Но историята продължава: През 2005 година американските магнати Малкълм Глейзър и семейството му купуват Манчестър Юнайтед. Сделката е резултат от многомилиардни дългове, поети от семейство Глейзър. Те се покриват като се изцеждат стотици милиони долари от клуба. Недоволни от това развитие, част от феновете на двукратния към онзи момент носител на най-престижния европейски трофей – Купата на Европейските шампиони (предшественик на Шампионската лига), основават свой клуб – Юнайтед от Манчестър, който днес е полупрофесионален. За новия клуб е много трудно да достигне нивото на своя велик съименик, но мнозина от най-запалените привърженици на Манчестър Юнайтед предпочитат да посещават мачовете на новия клуб. Междувременно „Олд Трафорд“ (бел.ред – стадионът на Манчестър Юнайтед) се пълни все повече от туристи от всички краища на света, но не и от местните момчета от работническия град. Причината се корени не само в разочарованието, че клубът им става играчка в ръцете на крупни американски бизнесмени, които не познават традициите на отбора, но и по друга съвсем обективна причина – все по-скъпите цени на билетите, които не са проблем за богатите туристи, но са непосилни за местните работнически семейства.
Пред феновете има и друга опция – да закупят голям брой акции в клуба. Това работи сравнително добре в Испания, където феновете на Барселона и Реал Мадрид избират президента на клуба. В Германия, по закон, феновете трябва да притежават 50% плюс 1 от акциите на клуба. Не е изненадващо, че цените на сезонните билети са поносими и отношенията между клуба и феновете там са добри.
Сравнете това с историята на шотландския Глазгоу Рейнджърс. Отборът е толкова зле управляван, че е принуден да напусне шотландската висша лига (в която доминира от десетилетия заедно с „кръвния“ враг Селтик) и да започне от най-ниското ниво. В отговор феновете основават Тръст на привържениите на Рейнджърс, опитвайки се да си върнат колкото е възможно по-голям дял от клуба. Днес те имат думата в управлението и в началото на 2015 г. обявиха, че са блокирали идеята на борда на директорите да заложат стадиона на клуба заради заем. „Подобни тръстове на привържениците дават възможност на хората, които се чувстват безгласни и игнорирани, да изкажат своите опасения“, казва Дерек Джонсън, член на тръста на Глазгоу Рейнджърс. Тръстът сондира мнението на всички привърженици на отбора преди годишните събрания на управлението на клуба и дава възможност да се чуе гласът на феновете по ключови въпроси, при това по демократичен начин.
За да разберете как може да проработи това, вземете предвид историята на английския Портсмут, докарван два пъти до банкрут от собствениците, преди тръст на привържениците да го откупи през 2013 г. До септември следващата година, клубът изчиства всичките си дългове.
А нормално ли ви се струва месечната заплата на един футболист, пък бил той и с доказано страхотни качества, да се равнява на бюджета на цели държави, например в Африка, за същия период? Днес заплатата само на един играч на Манчестър Юнайтед – на капитана Уейн Рууни, е четири пъти по-голяма от възнаграждението, което е получавал целият отбор през 1969 г., когато отборът печели Купата на Европейските шампиони. Рууни печели по 340 000 eвро на седмица или около 18 милиона на година. За сравнение, бюджетът на Министерството на околната среда и водите в България за 2016 г. е 43 милиона лева или около 22 милиона евро. А Уейн Рууни далеч не е най-добре платения играч в света.
„Няма да загубим тази война“, гласи основният транспарант
Любителите на футбола се борят срещу корпоратизацията на спорта, водени от нечувани досега аргументи. Това е основното, за което настоява движението „Срещу модерния футбол“ – да върне любимите отбори на техните фенове. И макар привържениците на различни клубове по света да не са свързани формално с това движение, те се обединяват срещу затварянето на стадионите за един привилегирован елит, за който често най-голямата тръпка е да позира пред емблемата на известен футболен отбор.
* Амишите (на англ. Amish) са анабаптистка християнска религиозна група, живееща в САЩ и Онтарио, Канада. Амишите са известни с това, че се обличат семпло и не използват модерни технологични изобретения, като например автомобили и електричество. Те са поставили преграда между себе си и останалото общество поради религиозни причини.
