Краят на опозиционното мълчание
След като „разлая кучетата“, Дянков пак се отметна за плоския данък
Промяната, която трябваше да се случи отдавна, вече е факт: синдикати, леви и десни парламентарни формации обявиха публично позициите си срещу плоския данък. Което е заявка за нова фискална политика. Как се стигна до този почти завършен консенсус (както посочих, и ГЕРБ отвори дума за връщане към прогресивната данъчна система)?
Синдикатите у нас открай време са противници на плоския данък. Но при скорострелните приготвления за неговото внедряване през 2007 г. нямаше кой да ги чуе! Малка групичка депутати от Коалиция за България също не подкрепи промяната, но протестът им беше символичен. КНСБ и КТ „Подкрепа“ не сметнаха за нужно да организират национален протест срещу фискалната контрареволюция по това време, въвела залпово плосък данък върху корпоративните печалби и доходите на физическите лица (при това – без необлагаем минимум!). Вероятно не са вярвали, че някой ще ги последва в протестни акции (традиционно неглижирани от пасивното гражданство след 1998 г.). Жалко, защото именно синдикално-гражданската съпротива по това време спря регресивните данъчни проекти в Словения и Унгария.
Автентичната десница (разбирай Синята коалиция) си мълчеше и вероятно потриваше доволно ръце, когато правителството на тройната коалиция въведе плоския данък. Едва през 2012 г. Костов и сие се престрашиха да кажат истината: експериментът с плоския данък е очевиден фискален провал и трябва да се прекрати.
Минавайки в опозиция, мисленето и оценките на социалистите се промениха. Още през пролетта на 2012 г. експремиерът Станишев обяви, че БСП е за връщане на прогресивната система, а преди дни на среща с КНСБ направи следващата стъпка, като обеща, че ако ГЕРБ стори това, социалистите ще го подкрепят.
Тук е мястото да припомня обстоятелствата около радикалното решение на правителството на тройната коалиция да стартира експеримента с плоския данък – тъкмо в навечерието на кризата, в началото на членството на България в ЕС и противно на препоръките на международните институции. Неотдавна на кръгла маса, организирана от Института за пазарна икономика, водещите финансисти от социално-либералното правителство Пламен Орешарски и Йордан Цонев признаха, че емисари на Еврокомисията са пристигнали специално в София, за да ги убеждават да не въвеждат плоския данък.
Подобни препоръки са получавани и при предишния мандат. Няма как българските топ финансисти да не са били информирани за промяната в позицията на МВФ още през 2006 г., когато беше публикувана цялостна оценка на резултатите от приложението на плоския данък в балтийските страни – първопроходци на „оплоскостяването“. За по-голяма достоверност ще цитирам оценката от самия доклад „The Flat Tax(es): Principles and Evidence“, Michael Keen, Yitae Kim and Ricardo Varsano, IMF Working Paper, 2006 (http://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2006/wp06218.pdf„: „В частност доказателствата, че намаляването на данъците на по-високо платените генерира допълнителен доход, както теоретически твърди американският икономист Артур Лафер, са неубедителни.“
Три години по-късно, след мисия в Латвия, МВФ официално заяви на пресконференция във Вашингтон, че плоският данък и присъщата му данъчна структура не са напълно подходящи за икономика, която не расте бързо; прогресивният данък може да бъде един от елементите на фискалното приспособяване и дори да повиши приходите, прехвърляйки по-голяма тежест върху високодоходните групи; на прекия въпрос на журналистите дали МВФ се отказва от плоския данък, отговорът е: „Да, идеята да се дръпнем от него и да се насочим към прогресивния данък е много вероятна.“ През годините на кризата МВФ демонстрира на практика тази промяна, поставяйки условия на правителствата на Унгария и Румъния да се откажат от ниските ставки на плоския данък, за да не дестабилизират бюджета. Спорът с тези две страни не е приключил и досега…
Диагнозата е ясна и тя не е идеологическа: плоският данък не върши работа, най-вече като източник на повече бюджетни приходи и един от генераторите на икономическа динамика. Тъкмо затова се налага експремиерът Станишев или неговият финансов министър Пламен Орешарски да кажат: сгрешихме! Другото обяснение: „навремето решението беше правилно“, е измъкване от ситуация, при която леви политици налагат десни фискални решения. (Освен ако за тях няма други, чрезвичайни причини, които не са известни на нацията.)
Апропо, хитрият и прагматичен водач на ГЕРБ Бойко Борисов веднага се ориентира в конфликтната ситуация, която се създаде след изявлението на неговия конкурент по медийно говорене Дянков. „Социалистите въведоха плоския данък, защото е антисоциален“, съобщи премиерът. С което предприе нова атака срещу основните си конкуренти за изборите, обвинявайки ги в идейна непоследователност. За да съхрани „дясната“ си идентичност, Борисов припомни и друг факт: че в предизборната програма на ГЕРБ навремето беше залегнало обещанието да свалят ставката на ДДФЛ на неизвестно колко процента. Котка по гръб не пада!
Не пада, но е възможно герберската й разновидност да бъде изобличена (заради ината да се поддържа пета година губещ експеримент) и публично уличена – заради скриване на една националнозначима истина. Тази истина е: бюджетът за 2013 г. не е солидно „вързан“ и ще е трудно изпълним без нови „дребни“ тегоби като налога върху лихвите по спестяванията (това негласно се призна и от премиера, който заяви, че без допълнителните постъпления, взети от банковите вложители, нямало как да се увеличат пенсиите; излиза, че с едната ръка дава, а с другата взема!). През 2014 г. ситуацията ще е още по-тежка, дори неспасяема (по неофициални признания на експерти от екипа на МФ).
Причината е в крайно недостатъчните приходи. България е стъпила на грешно трасе, подобно на балтийските държави, и в условия на продължителна депресия не успява да генерира чрез преките данъци онези постъпления, които са й необходими, за да поддържа публичните разходи дори на санитарния минимум. Затова се стига до парадокса: „държава, маастрихтски/фискален отличник – хроничен социален слабак“ на ЕС. Депресията, изразяваща се в символичен или нулев растеж, висока безработица и свито потребление, според прогнозите на независими икономисти ще продължи чак до 2016-2018 г. Което значи, че по доходи ще сме все на европейското дъно.
Изходът е да се вдигне ДДС (но той и сега е достатъчно висок), да се въведат нови налози (ГЕРБ вече го прави) или да се върнем към изпитания европейски модел на прогресивните данъци върху доходите. Как да се случи този поврат?
Възможният консенсус
ГЕРБ обеща да върне прогресивната система, но на техните обещания малцина българи вече вярват. Доказателство: отмятането на шампиона на фискалната логорея Симеон Дянков. След като, образно казано, „разлая кучетата“ с „революционните“ си приказки, той зави на 180 градуса и заяви: „Плоският данък ще остане още 10 години!“
Затова политиците и финансистите на днешното правителство трябва да бъдат отписани от кръга на желаещите да приложат радикална, ефективна и справедлива антикризисна стратегия в областта на фиска.
Паролата за промяната е: „преразпределение: първично (чрез заплати и пенсии) и вторично (чрез данъците)“.
По първата част от мерките вече има и конкретен, работещ пакет от предложения, направени от КНСБ на национален форум, посветен на нова стратегия за определяне цената на труда. Зад проекта за реабилитация на прогресивната данъчна система, освен синдикатите, социалдемократите и икономическите експерти, които от 2007 г. досега не се умориха да доказват несъстоятелността на плоския данък, може да застанат още влиятелни формации – социалистите (те вече го сториха); а защо не и автентичната десница от ДСБ (които също се обявиха за промяната); социаллиберали и земеделци; умерени националисти; прагматични бизнесмени и съсловни организации. Излиза, че тези, които са „за“, са мнозинство. Пазарните фундаменталисти ще бъдат изолирани…
Реалистично погледнато, първата стъпка, която не би довела да бюджетни сътресения, е въвеждането на необлагаем минимум още през 2014 г. За прогресивната скала ще са необходими повече преговори, за да се стигне до работещ консенсус.
Вече има експертни предложения и разчети, върху които да се стъпи. Такъв е например вариантът за тристепенна прогресивна скала от 10, 15 и 25% ДДФЛ; както и минимално/начално увеличение на ставката за корпоративния данък. Няма как началните равнища на повишението да не са по-умерени. Дори в този си вид данъчната реформа би генерирала през следващия мандат допълнително над 2 милиарда лева приходи в държавната хазна. Резкият преход към стръмна прогресивна скала (още повече – драстични варианти „ала Холанд“), биха отблъснали данъкоплатците с по-високи доходи.
За пет години пребиваване в данъчния „рай“ те свикнаха да живеят като изначално привилегировани люде. Преразпределението се състоя, но ефектът на „процеждане надолу“, към по-бедните, не се случи. Което показва, че на фундаменталисти, макар и пазарни, вяра не трябва да имаш!
