Милко Недялков
Пет фирми са мераклии да вземат доставката на храна в готов вид за ловешките детски градини, се разбра в петък – два дни преди първия тур на президентските избори. Оферти за участие в откритата процедура подадоха ЕТ „Троян онлайн комерс – Дарин Георгиев“, регистрираните в София „Мастър Пик“ ЕООД, „ВНП Фасилити“ ЕООД и „Тийм Фууд“ ЕООД, както и плевенското „Тони-П“ ЕООД. На пръв поглед – нищо странно, би казал човек. Когато общината даваше по 1,81 лева без ДДС за храноден при първата за годината обществена поръчка, се яви само „Мастър Пик“ и предложи 2,96. Надутата цена от 2,95-2,96 лева при втората поръчка е предизвикала по-голям интерес, биха казали наивните.
Защото това е само на първо четене. Тук трябва да припомним за наивните, че частните фирми идват в Ловеч не толкова като самаряни да хранят децата, колкото да печелят. И то да печелят добре. А защо това се разрешава от общината – и досега няма смислен отговор…
Един бегъл поглед в интернет показва и нещо друго. Две от фирмите едва ли са сериозни играчи за храненето на ловешките малчугани. Софийската „Тийм Фууд“ е създадена през юли миналата година и досега няма данни да е участвала в подобни сделки. Дружеството е собственост на Маргаритка Иванова Ганчева и има капитал от 20 лева. Най-вероятно участва в масовката като патерица на някои от големите играчи. Няма данни да има регистрирана собствена кухня-майка.
Плевенското ЕООД „Тони-П“ също едва ли участва сериозно в битката за кетъринга. Ако и то няма поддържаща роля… Търговският регистър показва, че дружеството има сериозни проблеми със запори върху дяловете си. Единият е от Националната агенция за приходите, данни за дължимата сума няма. За сметка на това вторият запор е твърде сериозен – от банка Уникредит за близо 650 бона главница и 170 000 лева лихви. Съдия изпълнител описва имоти на плевенската фирма.
Тримата останали участници обаче ще дирижират резултата от поръчката за ловешкия кетъринг. Големите играчи са „Мастър Пик“ и „ВНП Фасилити“. За „Мастър Пик“ вече е писано, но да споменем, че тя е регистрирана в софийски парк-хотел „Москва“, изпълнява сериозни обществени поръчки за хранене, предимно в здравни (вкл. и ловешката болница) и социални заведения. Собственик на ЕООД-то е Колю Петков Колев, който е от Троянския край и имащ бизнес отношения в Ловеч.
„ВНП Фасилити“ върви напред с факта, че е наследник на фирмата „П. Дусман“ – дъщерна компания на германската група Dussmann service. Германските инвеститори обаче взеха решение за излизане от българския пазар. През октомври 2015 г. компанията е придобита от Васил Нейчев Попов и е преименувана на „ВНП Фасилити“.
Целта на играта
„Мастър Пик“ и „ВНП Фасилити“ често играят заедно по обществени поръчки. Това може да се установи в официалните регистри. Ценовите оферти им са близки, понякога „синхронизирано“ конкуриращи се. Това, че двете фирми са свързани, показват редица сделки между тях. Ето един пример. През 2015 година „Мастър Пик“ печели от Дирекция „Миграция“ на МВР стабилна обществена поръчка да храни бежанци, настанени в центрове. На 1 декември същата година фирмата на Колю Колев обаче прехвърля поетото задължение на фирмата на Васил Попов за разпределителен център в Елхово и за Специален дом за временно настаняване на чужденци в Любимец. В тези така наречени „договори с подизпълнител“ няма нито един количествен или качествен показател. Отсъства дори цената, която „Мастър Пик“ трябва да плати на „ВНП Фасилити“, който е натоварен да достави „готовата храна за закуска, обяд и вечеря на настанените чужденци“. Тя е уговорена в един анекс към договора, който е скрит като „търговска тайна“.
Може ли това да стане и в Ловеч, е резонният въпрос. Да – едната фирма печели обществената поръчка, наема друга за подизпълнител и втората реално доставя храната в детските градини, това е предвидено в обществената поръчка. Въпросът е кой може да гарантира, че при тази схема „взел Колю, дал Колю“ за двата лева и 95 стотинки, които ще дава общината, храна за каква сума ще отива в заведенията? Смислен отговор не дава никой. Търговска тайна? Не, по-скоро префактуриране с печалба за всеки по веригата на оплетените черва…
Изключителна обаче е „дружбата“ между „Мастър Пик“ и ЕТ „Троян онлайн комерс – Дарин Георгиев“. Двете фирми са просто двете лица на един и същ монопол. Те заедно играят театър по търговете в синхронен режим. Една от последните постановки е от август тази година в троянската болница. При процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на готова храна за лежащо болни и болни на хемодиализа по диети“ „Мастър Пик“ и ЕТ „Троян онлайн комерс – Дарин Георгиев“ имат почти равни оферти – 92 250,00 и 90 400,00 лв. без ДДС. Дали това не е така, защото седалището на едноличния търговец и седалището на клона на „Мастър Пик“ е на един и същ адрес – на улица „Христо Ботев“ 81 в планинския град.
Това е нищо. В Троян е обществена тайна, че съпругата на едноличния търговец Дарин Георгиев е управител на клона на уж конкурентното дружество „Мастър Пик“. Преди да стане шеф в „Мастър Пик“ Христина Стайкова Георгиева е въртяла като прокурист фирмата на съпруга си. После оплита и върти делата и на двете фирми.
Не се наемаме да твърдим дали това нарушава Закона за конкуренцията и дали това не е един маломерен пример за монополно договаряне. Можем само да кажем, че примерът работи против конкуренцията и не е морален.
За тези преплетени отношения не може да не са знаели както в троянската многопрофилна болница, така и в белодробната, където се доставя кетъринг от двете фирми. Може би мълчанието е заради някакви интереси – знае ли човек?
Дано поне ловешкото общинско ръководство прочете написаното… Ако вече не е станало важна част от плетеницата, приличаща на свински черва.
