Преди дни ми се наложи да премина през центрофугата КАТ – каса на частна компания, гише в самия КАТ, технически преглед, банка и… чакане. Всъщност едни момчета извършват „бързи услуги“. Затова услугите за всички останали са бавни. За никого в чакалнята не беше тайна какво точно работят тези господа, които прелитат от гише на гише. Но никой не искаше да развали душевния си комфорт, като се опита да прекъсне схемата. Когато търпението ми свърши, направих нещо съвсем нормално, но немислимо в администрацията – отворих прозорчето, на което пишеше „Не чукайте!“ и поисках да говоря с началника. Началникът – накъдрена лелка в униформа, се опита да ме респектира с цялата строгост, на която е способна. Безрезултатно. След 5 (пет) минути получих всичко, което трябваше да получа преди час и половина.
Ситуация тривиална, тъкмо поради това отчайваща. Дотолкова сме свикнали законите и процедурите да са „гъвкави“ за определени кръгове и безкомпромисни за останалите, да се прекланяме пред костюма, дори когато под него се крие посредствен хитряга, че дори минималната съпротива срещу лъжата приемаме за немислима дързост. Отстояването на истината се таксува като нарушение на добрия тон.
За разлика от българските управляващи, СИРИЗА не страда от комплекса на бедния роднина. Не приема, че Тройката е права, когато съгреши дори. Под световните прожектори новото гръцко правителство недвусмислено показа, че слага край на схемата. Няма да позволи Гърция да продължава да страда, докато някои изработват дневния си хонорар. Край на налаганите мерки за строги икономии, край на заповедите за разпродажба на държавни предприятия. Гръцката държавната хранилка за местни олигарси и европейски банки е затворена. Новият финансов министър Варуфакис с усмивка показа вратата на Тройката.
Някой си позволи да тропне по масата, на която има надпис „Не чукайте!“. А дори не е платил хонорар на момчетата от отдел „Бързи услуги“. Крайният евроконформизъм е в шок!
Униженият, беден българин от десетилетия мечтае за такива политици. Да намерим наш Ципрас, който си позволява да каже „НЕ“ на заповеди, които противоречат на морала и политическата отговорност. А такива нареждания не липсват – от ежегодните препоръки на Брюксел да намалим минималните си осигурителни прагове, през настояването да либерализираме или направо приватизираме базови икономически сектори, та до заповедите да премахнем следприватизационния си контрол. Ако не го направим мигновено, Брюксел ни заплашва със съд, глоби, замразени еврофондове. Все „демократични“ способи за влияние върху вътрешната ни политика.
Подобно на Гърция, срещу всеки получен заем (съвсем умишлено отпуснатите средства за южната ни съседка се наричат помощи, макар да не са безвъзмездни) ние сме задължени да изпълняваме редица реформи. Тъй като препоръките са все неолиберални, реформа стана синоним на разпродажба и разграждане.
А едва ли има български гражданин, който е против промените по принцип. Създаване на държавни и общински предприятия, инвестиции в БДЖ, увеличаване на пенсиите и минималната работна заплата, прогресивно данъчно облагане, публично образование и здравеопазване. Това са част от задължителните стъпки към овладяване на демографската криза. По-големи реформи едва ли някой може да си представи. Но в евроречника те са с етикет „ретроградни“, поради което абсолютно забранени.
Впрочем забранени са само за нас – малките държави-членки с, по правило, продажен политически елит. Една от трите електроразпределителни компании е държавна, чешка. Британците оказват огромен отпор на планираното Трансатлантическо споразумение между САЩ и ЕС, защото се опасяват, че ще доведе до приватизиране на Националната здравна служба на Великобритания. Същият проектодоговор доведе от безброй протести в Германия, където пазят публичните си училища от частни фирми. Въпреки общия неолиберален тренд, Западна Европа все още е социална за своите граждани и неолиберална за нас – бедните източни събратя.
Търси се Българска СИРИЗА
За разлика от гърците, ние още не сме открили партията, която да брани интересите ни пред униформената лелка. Кандидати за вожд, разбира се, не липсват. Дни след изборите в Гърция, у нас се оформиха няколко центъра, които взеха да сиризничат. Представители на различни части на политическия спектър флиртуват с българския избирател.
„Движение 21“ на Татяна Дончева, което само не знае къде точно да се позиционира, скоро проведе първия си конгрес. Беше поканен и премиерът г-н Бойко Борисов – посрещнат изключително топло от лидера на движението. Д21 е успяло да се сдобие и с поздравително писмо от представител на Европейската лява партия. Всеядството не е куриоз у нас. Често дори от партийни представители може да се чуе твърдението, че няма ляво и дясно днес. Размили са се, значи са мъртви. Тук ми се ще да споделя репликата на гръцка девойка:
„По време на протестите преди години имаше хора, които твърдяха, че не са леви или десни. Скоро след това избраха национализма.“
По това време избуя най-сериозната неонацистка формация в Гърция – „Златна зора“. Неудовлетворените социални искания намериха отдушник в национализма и омразните бежанци. Аналогията с предвоенна Германия е неизбежна.
Едва ли неизбистрена идеология е причината настоящи и разкаяли се националисти да заявят в прав текст, че те са призвани и ще водят „Българската СИРИЗА“. Икономическата ни ситуация е благоприятна, настроенията също, време е националпопулизма да нахлуе. Заявката беше дадена многократно, без увъртания – да не се обърка избирателят. А той вече е забравил някои факти, които внасят лек дисонанс в старанията на изхабените лица да намерят ново амплоа: Волен Сидеров обиколи екзотични дестинации, докато настояваше за премахване на партийните субсидии. А Велизар Енчев като че не беше чел предизборната програма на собствената си партия, та я разкритикува остро, след като влезе в парламента. Да не издребняваме, народни будители са ни нужни! Само да се разберат кой ще бъде “БГ_СИРИЗА_1” и кой “БГ_СИРИЗА_2”. Да не ги бъркаме, че току-виж някой се обидил.
Радикално леви = националисти?
Радикално леви, националисти, евроскептици – това са част от най-безобидните епитети, които бяха взети на въоръжение срещу СИРИЗА още преди да започне предизборната кампания за гръцките парламентарни избори. Никой не си направи труда да изчете програмата им, преди да раздава квалификации. При огромното внимание към процесите в южната ни съседка е смущаващ фактът, че нито една голяма медия не я публикува. Любопитните могат да я намерят в блога на Мавракис – член на гръцката партия и водещ на предаване в българска телевизия.
За някои „радикално ляво“ е минимум масова национализация и обезглавени богаташи. Програмата на СИРИЗА има по-скоро социалдемократически облик, включена е подкрепа за малкия и среден бизнес. Варуфакис заяви, че не подхождат догматично дори към приватизацията. Но няма да приватизират предприятия, които може и трябва да се развият. А това е свързано с работни места и доход, който освен за гръцките пенсионери, ще се ползва и за изплащане на дълга. Не намирам нищо радикално. Не е ли това най-логичният избор на отговорния политик? Тази политика дори не се подлага на дискусия в западноевропейските държави, а в Източна е повод Европейската комисия да размаха пръст и да оказва натиск върху избирателите.
Кампанията по дискредитиране не спира до тук. Още преди изготвянето на новите предложения, медии, кредитори и вътрешна опозиция в един глас заявиха, че няма разлика между новия списък с реформи на Варуфакис и програмата на ПАСОК. Напълно пренебрегнаха факта, че СИРИЗА отказа да намали пенсиите, да увеличи ДДС за лекарствата и храните, да се ангажира с непосилен годишен излишък, който може да се реализира само чрез ново намаляване на социалните разходи. За разлика от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който заяви, че демократичният избор на гърците няма значение, когато говорим за пари, СИРИЗА се ангажира да зачита закона, но и да уважава демокрацията. Ако за европейските бюрократи демокрацията е безсмислено упражнение, наистина трябва да се замислим за основен ремонт на Европейския съюз.
Появиха се внушения, че Мари Льо Пен и Ципрас носят еднакви идеи, при все че СИРИЗА е сред най-ярките защитници на бежанците, от които националистите искат да се отърват. Новото правителство обяви и намерение да легализира хомосексуалните партньорства. Възторга на редовите националисти у нас от новото гръцко правителство ще секне в момента, в който спрат крясъците и се зачетат. При тях има заблуда, при анализаторите – съзнателна манипулация, те последователно се опитват да навлекат на Ципрас националистически, неолиберален или в краен случай прокъсан псевдоляв костюм. Съпротивата на неолибералния евробюрократ и неговите национални проекции е разбираема. На карта е поставен хонорарът му. Дали СИРИЗА ще успее да пребори корупционната брюкселска машина, зависи от енергията на новото правителство и подкрепата на гръцкия народ.
Алтернативно ляво у нас
Ще рече алтернатива на БСП, разбира се. Тя се състои от архаични комунисти, през социалдемократи, до откровени неолиберали. Последните са концентрирани основно в ръководството на партията, на тях се дължи прокарването на крайно десни мерки в икономиката, за каквито и Иван Костов не си е мечтал. Съжителството между бедни членове и мастити ръководители е неустойчиво, въпреки безспорната спойка на носталгията. Столетницата се раздели и по отношение на ставащото в южната ни съседка. Докато Станишев и подгласници твърдяха, че СИРИЗА е дясна и популистка, председателят на партията изпрати топло приветствие към новите гръцки управляващи.
В България неолибералната политика е безспорен хегемон. Дотолкова, че дори дясното вече приканва леви организации да се включат в политическия живот, за да не се налага самите те да провеждат крайно наложителната лява политика. Нужен е баланс.
Докато едни приканват обаче, други се стремят да маргинализират. Десни политолози и всемирни анализатори се въоръжиха със стикери „Ново ляво“ и дебнат всяко по-видимо лице, несъгласно с дясната хегемония у нас, за да му лепнат стикера и да го държат отговорно за действията на БСП, националистите, Русия, Путин и пророчествата на Ванга. Те не правят разлика между различните леви групи. Достатъчно им е Ковачки например да се самообяви за социалист, за да развеят дълбокомислени текстове за порочното ляво.
Вълнуваха се и срещу АБВ. Основно преди да влезе в коалиция с Реформаторския блок. Оттогава „Гоце“ е г-н Първанов. Няма и причина да е другояче, вече не е в противниковия отбор. Колко да е ляво АБВ, след като Калфин, помамен от възходящия рейтинг на здравния министър Москов, заяви, че ще ограничи социалните помощи? Неизречена, но детайлно описана, е групата, срещу която са насочени рестриктивните мерки – ромите. Не само расисткият подход обединява двамата министри, но и непознаването на нормативната уредба, която имат намерение да реформират. Г-н Москов не се притеснява, че има давност за осигуровките, настоява за изплащане на всички здравни вноски. Г-н Калфин пък планира да постави условие детски надбавки да се изплащат само при поставени задължителни имунизации. Кой да му каже, че такова изискване има от години… Безотговорни министри ще възпитават в отговорно гражданство.
Дискриминационните изказвания и политики никога не са самоцелни. Не са резултат от омраза или избуяла емоция. Зад тях винаги се крият планове за орязване на средства за здравеопазване, образование, обществени услуги. Под претекст, че от тях се ползват и роми. За този тип управляващи няма бедни, има цигани. И тук Еврокомисията никога няма да се намеси. Тя ще настоява да се затварят и разпродават публични предприятия, а последствията от социалното напрежение ще тушира с кръгли маси срещу дискриминацията и „езика на омразата“. Лепенка върху гангрена. Лявата политика, политиката на солидарност е несъвместима с неонацизма. Той обслужва мерките на икономии, като се заиграва с предразсъдъците. Не говори с факти, а с емоция, тъй като за популизма смислени аргументи няма.
Единствената българска партия, която е свързана организационно със СИРИЗА, е Българската левица. Двете формации са част от едно и също европейското семейство. Ако успее да предложи цялостна алтернативна политика и харизматични лица, Българската левица би могла да се възползва от гръцката вълна в случай, че съумее да обедини различните леви течения у нас. Парадоксално индивидуализмът е ярко изразен при левите активисти и стиковането не е лека задача.
Природата не търпи вакуум. Ако посестримата на СИРИЗА не се превърне в обединителен център, друга организация ще го направи. Налага се – почти половината български граждани системно се лишават от основни блага, здравнонеосигурени са над 2 млн., увеличава се броят на отпадналите от училище… След 25 години упование в частната инициатива се видя, че без публично производство благоденствието се отлага за неопределен срок.
България трябва и ще стане част от лявата вълна. За да спрем възхода на национализмите, да върнем достойнството и самоуважението си. Да оцелеем. Не търпението и безропотното изпълнение на чужди рецепти ще ни изтегли от дъното, а солидарността и отговорността пред собствените граждани. Стига да го осъзнаем навреме.
Статията е от 25 февруари 2015 г.
Странно празнословие, което се натрапва непоискано ! Дали с тези опити за внушения не се прикрива добре оценена поръчка ? Нерде Кат , нерде Сириза ?
Пропуснах да Ви поискам разрешение наистина. Няма да се повтори.
ПП Интервал се поставя след препинателния знак, не преди. Безплатен съвет.
И с правилно поставени интервали пак си остава пустословие.
Десните шамани изпитват чутовен страх от всичко, което заплашва „profit“- мисленето. Антикапиталистическите настроения в Европа и България ги карат да стават по три пъти на нощ, да четат със сълзи на очи Айн Ранд, Оруел и Солженицин, докато „twit“-ват Протестна мрежа и подобните и грантови идиотщини.
Ваня лекинко им е посочила ЗАЩО!?!? някои хора се събуждат и искат да се борят, но сълзите пред „1984“ са по-силни от всичко. Те, десните кретени, имат нужда да говорят за комунизъм, путинизъм, евроатлантизъм за да има смисъл да съществуват.
Поздравления, Ваня! Не обръщайте внимание на нападките. Понякога го правят просто за пари, друг път, защото трябва да напишат нещо, а понякога … просто от СТРАХ! 🙂