Пол Мейсън, в. „Гардиън“
Превод със съкращения: Чавдар Найденов
Беше доста противна гледка: европейските лидери се кланят доземи пред президента на Турция Реджеп Ердоган с надеждата той да прекрати наплива на бежанци към Гърция. След като полицията със съдебно разрешение превзе вестник „Заман“, напръска служителите със сълзотворен газ и уволни редакторите, новоназначените босове на изданието веднага пуснаха на челната страница снимка на усмихнатия Ердоган. Той има и много други поводи да се усмихва.
Първият излязъл брой на в. „Заман“ след поставянето му под държавен контрол показа на челната си страница широко усмихнатия президент и новия мост над Босфора.
Гражданските протести, които заляха турските градове от юли 2013 г. насам в крайна сметка бяха преодолени чрез един простичък метод: обстрелване на недоволните тълпи с гранати с газ и опустошаване на цели райони в градовете с кюрдско малцинство. След което Ердоган успя да направи себе си президент.
После за малко изпусна парламентарното мнозинство през юни 2015 г., но през есента си го върна с предизборна агитация, която остави в големите градове само димящи руини там, където някога бяха клубовете на про-кюрдската Народна демократична партия.
Същевременно въоръжените сили развалиха 3-годишното примирие с ПКК, като отвързаха армията за действие в южна Турция. Размахът му е огледален образ на ставащото от другата страна на границата, в Сирия.
Всичко дотук е нищо в сравнение с козовете, с които Ердоган тепърва ще играе. При толкова много провалени или провалящи се държави в Афганистан, Йемен, Ирак, Сирия, колкото по-голям упадък изживява турската демокрация, толкова повече Западът ще трябва да го подкрепя.
Колкото повече Европейската комисия упорства в заблудата, че някой ден Турция ще влезе в ЕС, толкова по-многобройни ще стават силите в Европа, които искат да го напуснат.
Транскрибирани аудиозаписи от миналия месец видимо показваха, че Ердоган пряко е заплашвал европейските лидери, че ще пусне неовладяем поток от бежанци, ако бързо не получи пари и обещание за влизане в ЕС. Записите бяха публикувани от гръцки сайт и може да са пореден случай на черна пропаганда на най-новия враг на Турция – Русия. Но някои агенции прецениха, че са достоверни.
Независимо дали тези записи са автентични или фабрикация, трагедията е, че не може да са далеч от истината: Европа вече си затваря очите пред явната ерозия на демокрацията, пред съучастничество с трафиканти, пред военни действия спрямо цивилни.
Докладът за „напредъка“ на Турция по пътя й към ЕС беше упражнение по лицемерие. Макар да споменава хлъзгането към деспотизъм, цензура и бруталност, текстът хвали Турция за нейния икономически напредък. Можем да си представим как биха се отнесли същите докладчици, ако Италия на Мусолини би подала молба за членство.
Решаващият въпрос не е този, който задават расисти от Източна Европа – „Може ли 75 милиона мюсюлмани да влезнат в ЕС“. Въпросът е: Може ли страна, която толкова драстично нарушава Критериите от Копенхаген за членство в ЕС да продължава да има статус на присъединяваща се държава?
Очевидният отговор е „не“. След като това бъде обяснено на Ердоган, ЕС е задължен да предложи програма за помощ на светските демократични сили в Турция, които, когато получат власт, биха могли да възобновят преговорите за приемане. През юли 2015 г. Европейската комисия не изпитваше скрупули, когато пряко казваше на гърците как трябва да гласуват. Значи сега не би трябвало да й е трудно да подкрепи демократичните партии в Турция в съпротивата им срещу репресивните сили.
За онези в Европа, които биха искали да покажат на колебаеща се Британия, защо ние се нуждаем от ЕС, не би могло да има по-добър повод. Повод за ясно осъждане на нарушенията на човешките права и за ясно действие в подкрепа на Гърция, страна-членка на Съюза, завоалирано заплашвана от страна не-членка. А също – за централизирано противодействие срещу каквото и да било бежанско наводнение, което може да реши да устрои Ердоган.
Такава перспектива сигурно слисва центристката политическа класа, която спомогна за забъркването на тази каша. Тя ги изправя пред избор, който не желаят да направят: между демокрацията и пазарната логика, между моралната решимост и илюзията, че всичко само ще се нареди.
Критерии за влизане в ЕС
(Приети на среща на Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г.)
- Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права, уважението и закрилата на малцинствата;
- Функционираща пазарна икономика и способност на икономиката да издържа на конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС;
- Способност да поеме задълженията, свързани с членството, включително способност ефективно да прилага правилата, стандартите и политиките, които съставляват корпуса на законодателството на ЕС; придържане към целите на политическия, икономически и монетарен съюз.
За да бъдат започнати преговори за членство, страната, която кандидатства трябва да съответства поне на първия критерий.
