Февруари 2014-та във Вашингтон е мразовит. Над преспите по „Пенсилвания авеню” се веят френски трикольори. Местната преса обсъжда любовните неволи на президента Франсоа Оланд. Зарязан от бившата и необвързан с новата си любима, той пристига самотен на държавната визита в САЩ. Галските медии пък се шегуват с невъзможния, „франглийски” акцент на президента. Но на пресконференцията след разговорите той изрича нещо важно: спИд из оф дзъ есАнс / разбирай „speed is of the essence”/. Закъде се е разбързал? Думата му е за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции /ТПТИ/. Обама кима насърчително, но дори не смее да подкрепи колегата си с няколко думи. И за двамата темата е политически динамит, който всяка словесна искра рискува да взриви.
Какво представлява Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции /Transatlantic Trade and Investment Partnership – ТТIP/?
Това е новото име на договора за свободна търговия между ЕС и САЩ /Trans-Atlantic Free Trade Agreement/, който е в процес на изработване. Думата „партньорство” мимоходом подмени понятието „свободна търговия” в публичните упоменавания на договора, за да успокои общественото брожение в ЕС. А причините за тревога са много.
Де факто договорът ще установи зона за свободна търговия между двата икономически колоса: САЩ и ЕС. 800-те милиона потребители от двете страни на Северния Атлантик са най-платежеспособните и въжделени клиенти на всеки бизнес.
Морковът, който Брюксел размахва пред погледа на унилите от кризата европейци е сумата от 119 милиарда евро годишно. Толкова биха спечелили икономиките на страните-членки от падането на митническите бариери, ако се доверим на Центъра за изследване на икономическата политика /CEPR/, базиран в Лондон тинк танк, работещ по поръчка от Брюксел. Сиреч по „545 евро на четиричленно домакинство”, както ни блъфира на дребно докладът. Всъщност от договора ще спечелят няколко европейски икономики с експортни възможности и пазари в САЩ. Най-вече германското машиностроене и френските луксозни марки: вина, парфюми, хранителни деликатеси, биопродукти. Това е и причината Франсоа Оланд да бърза. Френската икономика има нужда от допинг. За много страни от съюза обаче той рискува да се окаже овърдоза. Друг предвидим ефект от ТПТИ е ускореното окрупняване на бизнеса от двете страни на Атлантика, което обрича дребното и средно предприемачество, гръбнакът на много европейски икономики, като италианската и португалската. И, разбира се, българската.
Споразумението ще установи Трансатлатническа свободна търговска зона между ЕС и САЩ /Transatlantic Free Trade Area – TAFTA/
Тема –табу
Експлозивният характер на ТПТИ личи и по тоталната непрозрачност на преговорния процес. Засега знаем само, че разговорите са започнали преди 10 месеца и се предвижда да приключат до края на 2014г. Преговорите се водят в тесен състав, европейската група е оглавявана от Игнасио Гарсиа Бореро, а надзорът над процеса е поверен на Карел Де Гухт, еврокомисар по търговията. Мандатът на преговарящите дори не е официално огласен, за което се иска съгласието на всичките 28 страни-членки.
Засега Брюксел се опитва да угаси назряващата буря от негодувание със серия срещи. Но и тук аритметиката е издайническа. Според Corporate Europe Observatory ЕК е провела само осем открити обсъждания с граждански организации и цели 119 закрити срещи с корпорации и лобистки кабинети.
Опорни точки: как „да управляваме прозрачността”
На 25 ноември 2013 corporateeurope.org публикува поверителната PR-стратегия на Брюксел по деликатната тема с ТПТИ. Документът препоръчва да се „управлява прозрачността”, сиреч да не се казва цалата истина. Да се акцентира върху „икономическия растеж и създаването на работни места”, да се обяснява на гражданството, че договорът няма да „подрони регулациите и съществуващата защита на здравето, сигурността и околната среда”. „Важно е да сме едновременно активни и реактивни, да следим публичния дебат и да го захранваме с прицелена комуникация, която да се разгръща по всички канали, включително онлайн и в социалните медии”, четем още в скандалния документ, който цели да захароса горчивия хап, за да бъде преглътнат от гражданите.
Рисковете за потребителите
Установяването на зона за свободна търговия ще рече премахване на митническото бреме в търговията между ЕС и САЩ, което и сега е ниско /средно около 4%/. Но най-вече оеднаквяване на стотици, ако не и хиляди стандарти за качество на въздуха, храните, лекарствата, за безопасност на електрическите уреди, за дейността на банките и застрахователните компании, в резюме: стандартизиране на потребителското битие от двете страни на Атлантика.
Ако икономическата мощ на ЕС и САЩ е съизмерима, то потребителската защита на европееца е значително по-висока. Разбира се, никой не очаква американският пазар да завиши своите критерии, което би противоречало на самото призвание на ТПТИ: да улесни и динамизира търговията през океана. Отнапред е ясно, че в името на икономическия растеж ЕС ще трябва да жертва високите си критерии. Ще рече да узакони ГМО, които вече са част от американската агрикултура и хранителни навици и от които САЩ и да искат, не могат да отстъпят. Дори само тази стъпка ще промени европейската флора и здравния статус на жителите на Стария континент. В комплект вървят и телешкото с хормони, пилешкото, дезинфектирано с хлорни продукти. Лобито на американските свиневъди вече настоява да се премахне забраната на ректопамина, стимулиращ натрупването на месо препарат, забранен в 160 държави.
Не липсва натиск и от Брюксел. Федерацията на европейските застрахователи /Insurance Europe/ разчита ТПТИ да й развърже ръцете за високорискови инвестиции. Сдружението на германските банки пък настоява САЩ да премахнат „правилото Волкър”, което озаптява комарджийския разгул на вълците от Уолстрийт.
Най-подир ТПТИ се оказва и начин изгонените през вратата да влязат през прозореца. Шистовият газ, обект на забрани и мораториуми из почти цяла Европа /без Полша и Великобритания/ ще прескочи националните законодателства като част от международен договор, дори без да бъде упоменат изрично. „Има вероятност и някои от разпоредбите на ACTA да бъдат инкорпорирани в ТПТИ”, признава Дамиен Леви, вторият по ранг в преговарящия екип на ЕС, на среща с граждански активисти в Брюксел. Личните данни на европейците, които могат да генерират пазар от 315 милиарда евро, според оценките на авторитетния френски сайт mediapart.fr, са обект на особен интерес. Трябва ли тогава да се изненадваме, че сред най-усърдните застъпници на ТПТИ са Фейсбук, Гугъл, Амазон и Майкрософт.
Сбогом на демокрацията
Най-пагубните разпоредби, които рискуват да залегнат в ТПТИ са свързани с новия режим за уреждане на спорове между инвеститор и държава /ISDS – investor-state dispute settlement/. За него настоява едрият, мултинационален бизнес от двете страни на Атлантика. Новият режим предвижда учредяването на международни арбитражни съдилища, които да решават спорове между инвеститори и държави. Подобни режими съществуват и сега, в двустранни спогодби между развити и развиващи се държави с нефункциониращо правосъдие. В страните от ЕС и САЩ обаче правовата държава е даденост и изземането на правомощия от националното правосъдие, за да бъдат прехвърлени на международен арбитраж се явява грубо посегателство върху националния суверенитет. Ако новият режим бъде установен, той ще лиши правителствата от възможността да провеждат национална икономическа политика. Всички нейни инструменти, от митата, през данъците и акцизите, до санитарните норми ще могат да бъдат атакувани от „ощетени инвеститори” пред междунароните съдебни инстанции.
Впрочем инвеститорите вече масово прибягват до международни арбитражи, учредени от двустранни споразумения /514 дела срещу държави към 2012г./ Илюстративен пример е Аржентина, която замразява цените на тока и водата, за да подпомогне потребителите в разгара на кризата, но правителството тутакси е призовано пред съда по повече от 40 дела, заведени от CMS Energy /САЩ/ и френските водни компании Suez и Vivendi. Буенос Айрес до днес изплаща неустойки в размер на 1.15 милиарда на „ощетените инвеститори” за „пропуснати ползи”.
Европа и България
Ако се спазва графикът на преговорите ТПТИ ще бъде ратифициран от следващия европейски парламент. Отношението към договора е ключовият залог на евроизборите. Уви, към момента той се подкрепя открито или тихомълком от двете основни политически фамилии в ЕС: ЕНП и ПЕС. Гражданското общество в Италия и Германия вече надига глас срещу договора.
У нас сдружение Солидарна България настоя да бъде обнародвана информация за преговорите от икономическия вицепремиер Даниела Бобева. Същата засега не е предоставена. Правителството разпространява български превод на хипнотизираща брюкселска брошура за ползите от ТПТИ. Президентът Плевнелиев вече заяви подкрепата си за договора преди да го е чел. Съществуват данни, че част от фискалната администрация вече преминава обучения по прилагането на ТПТИ, без повече подробности.
Темата практически отсъства от дебата за евроизборите през май, засенчена от междуособиците на „реформаторите”, епичният сблъсък на БСП-АБВ и безцензорната логорея. А българската икономика, която преживява кризата на командно дишане, едва ли е готова да поеме нова доза ултралиберален допинг.
Румъния ни цака за “Южен поток”
Румъния може да замени България в проекта за газопровод „Южен поток“, твърдят източници на руския в. „Комерсант“. В края на миналата седмица шефът на „Газпром“ Алексей Милер имал в Москва преговори с генералните директори на румънските компании „Трансгаз“ и „Ромгаз“ – Йон Русу и Тот Франциск. Темата била привличането на Румъния към проекта „Южен поток“, вероятно на мястото на България.
На срещата били обсъдени и договорите за доставката на руски газ в Румъния, чиито срокове бяха удължени до 2030 г., както и съвместното изграждане на подземни газохранилища, допълва „РБК дейли“. Очаква се втори кръг на преговорите, този път в Букурещ, като руската делегация щяла да бъде оглавена от шефа на стратегическото развитие на „Газпром“ и ръководещ на „Южен поток“ Влад Русаков. Активизирането на преговорите по „Южен поток“ става на фона на изявленията на конкурентите от „Набуко“, че са намерили желаещи да доставят газ по тази тръба, твърдят анализатори.
Споразуменията на „Газпром“ със София, Белград и Будапеща бяха постигнати още миналата година. Но във всеки случай имаше детайли, които пречеха на реализацията на договореностите. Българският министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров настояваше за правото на собственост на българската държава върху тръбопровода, преминаващ през страната, схемата на транзитните такси и правото на собственост върху оператора на проекта.
Но основното препятствие пред реализирането на „Южен поток“ въобще не е несговорчивостта на правителствата на източноевропейските страни, а общото недоверие на ЕС към Русия и „Газпром“. На срещата на съюза на 1 септември се взе решение да се положат всички усилия за реализирането на проекта „Набуко“, който е пряк конкурент на „Южен поток“ и заобикаля Русия. Затова най-вероятно основната цел на преговорите с Румъния е опитът да се склони Букурещ именно към участие в „Южен поток“, а не в „Набуко“. От „Газпром“ не коментират ситуацията. „Пътят през Черно море до Румъния е със 100 км по-къс, отколкото до България, подводната част ще струва с 12% по-евтино“, отбелязва директорът на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин.
„Демократите“ от изток и запад на атлантика за това са бесни на Русия БРИКС и всеки друг икономически или политически съюз. Украйна е предизвикан повод за насаждане на вражда и омраза за да върви бизнеса на големите. Ще е жалко да се водим по тяхна акъл но нашите управляващи си гледат личният интерес и не ги интересува народа, важното е да са на власт и да им са пълни гушите.Всички сме смъртни никой не взема нищо в отвъдното остава само омразата и алчността