На 9 май 2015 г. малко след 12:30 ч. една от обичайно най-спокойните в политическо и икономическо отношение европейски страни беше ударена от политически трус. Канцлерът на Австрия и председател на Социалдемократическата партия в последните осем години – Вернер Файман, подаде оставка. Напрежението, натрупало се в последните месеци заради бежанския въпрос и проблеми във вътрешната политика на страната, доведе Файман до решението да остави партията си в по-добри ръце, след като голям брой фактори се обърнаха срещу него.
Атанас Пеканов
Изборите за президент две седмици по-рано бяха ударили като с чук и без това изнервеното общество. Страната, доминирана от края на Втората световна война постоянно от две партии – Социалдемократическата партия (SPÖ) и консерваторите от Австрийската народна партия (ÖVP), за първи път се изправи пред перспективата да избира на балотажа за президент между двама кандидати, които не са представители на нито една от водещите партии. И макар президентът да има по-скоро представителна функция, тези резултати показаха в пълен мащаб политическата криза, в която страната се намира. Победител в първия тур излезе представителят на крайно десните – Норберт Хофер от Партията на свободата – партия, която поддържа тесни връзки с партията на Марин Льо Пен във Франция и други националистически формации в Европа. Негов опонент на балотажа е бившият лидер на Зелените и известен интелектуалец Александър ван дер Белен. Считан за фаворит преди няколко месеца, ван дер Белен, който може да бъде определен като ляв либерал, днес изостава с цели 15% от своя опонент. Дори силната подкрепа, която той получава от младежки активисти и водената кампания в негова полза, може да не са достатъчни за победа на балотажа. Така Австрия може отново, както преди 10 години, да бъде изправена пред предизвикателството крайно десните да получат голямо влияние.
Изборните шансове на двамата кандидати за президент за втория тур са практически изравнени.
Шокът от тези резултати обаче не би трябвало да е голям – последните 5 години и без това бяха време на невероятен подем на крайно десните. Докато Виена е космополитен град, където младата интелигенция чете критична литература и хиляди излизат по площадите, за да опонират на възхода на националистите, то в провинцията е различно. Там хората намират множество причини да бъдат недоволни и започват да изоставят традиционния си избор – бил той консерватори или социалисти. Интересен е най-вече големият теч на гласове от социалдемократическата партия към националистите. В резултат на шумната и популистка реторика на последните, която противопоставя австрийците на чужденците в страната и обещава социална политика, но само за „своите“.
На фона на трупаното напрежение в последните години кризата с бежанците не можеше да дойде в по-лош момент за управляващата Голяма коалиция. И докато Виенската партийна организация на социалистите, оглавявана от Михаел Хойпел, вече повече от 25 години кмет на Виена, застава твърдо на страната на левите принципи за солидарност и редом със своите активисти се грижи бежанците да получат убежище, да научат немски и да бъдат интегрирани в австрийското общество, както това успешно вече се е случвало в австрийската история, то други важни региони не са на същото мнение. В един от ключовите региони по границата – Бургенланд, дори се наблюдава местна коалиция между социалистите и националистите, която залага на доста по-консервативна реторика.
Тази консервативна посока обаче зарази основните партии. Преди октомври 2015 г. социалдемократите, особено в столицата, проповядваха курс към активно интегриране на пристигащите в страната бежанци и с това ясно послание техните активисти в столицата успяха да спечелят убедително кметските избори срещу насъскващата омраза срещу чужденци и най-вече бежанци реторика на националистите. Но през зимните месеци федералното правителство пое съвсем нов курс. Дали поради спадащия рейтинг на двете властващи партии, дали заради притеснения за националната сигурност, голямата коалиция започна да затяга контрола по границите и да ограничава правото на пребиваване на бежанци на територията на страната, което кулминира в нов закон за търсещите убежище и в ограничаване на движението през границата с Италия. Двете развития де факто могат да бъдат тълкувани като ограничаване на възможността бежанци да навлизат и пребивават в страната.
Докато популярността на този закон сред мнозинството от населението е въпрос на дискусия, той със сигурност отблъсна голяма част от организациите от левия политически спектър, тъй като реално пряко следваше рецептите на националистите за справяне с мигрантската криза. В подобен ход мнозина видяха опасност от бъдеща коалиция между социалдемократи и националисти на национално ниво, в случай че на следващите парламентарни избори Партията на свободата и нейния популистки лидер Ханс Кристиян Щрахе излязат първи.
Слабите резултати от президентските избори през април допълнително подхраниха чувството за срив на социалдемокрацията. В допълнение голяма част от населението е недоволно от високите за Австрия нива на безработица – около 8%. Тази страна винаги е поставяла сериозно ударение върху социалната политика. В годините на легендарния канцлер-социалист Бруно Крайски (70-те и 80-те), тя водеше типично кейнсианска макроикономическа политика и броят на хората без работа беше незначителен – около 2%. Макар безработицата да растеше през последните две десетилетия, дори по време на кризата, тя остана впечатляващо ниска на фона на останалите европейски държави. В този исторически контекст неудовлетворението от конюктурата в момента е обяснимо.
Политическото напрежение в редиците на левицата ескалира след незавидните резултати от първия тур на президентските избори. То изби на повърхността на годишното събиране по случай 1 май. Протестна акция превзе площада пред кметството по време на речта на Бундесканцлера Вернер Файман. Освиркванията и подвикванията взеха връх и принудиха Файман да слезе от трибуната по време на най-големия празник на партията си. Оттам пътят вече беше начертан – загубил контрол над своите активисти, особено младежите, както и подкрепа сред по-голямата част от по-левите си депутати и висши функционери в партията, въпрос на време беше Вернер Файман да отстъпи мястото си на канцлер и на председател на партията. След седмица на очакване това се случи на 9 май малко след 12:30 ч. на изненадваща конференция пред събраните журналисти.
И докато страната все още обсъждаше промяната, медиите насочиха внимание към бъдещия наследник на Файман. Първоначално фокусът падаше върху няколко кандидата, но в крайна сметка беше избран Кристиян Керн – досегашният ръководител на Австрийските железници. Керн още от студентските си години е социалдемократ. Бил е медиен говорител на социалдемократите. В годините си на президент на Австрийските железници (изцяло държавни) той успя да подобри техните резултати и да спечели авторитет като успешен мениджър. Интересен е паралелът с България, където едва ли много хора дори знаят кой е сегашният ръководител на БДЖ. Освен това Керн успя да спечели симпатии и в левите среди, като изигра значима роля в мигрантската криза през миналата есен. Той организира влакове, които безопасно и ефикасно извозваха заседналите на гарата в Будапеща бежанци до съответните бежански центрове в Австрия и Германия и така успя да се позиционира добре и сред активистите.
Новоизбраният канцлер на Австрия Кристиян Керн
Една от спецификите на австрийската политическа система е, че след оставката на канцлера, партията-победител на последните избори получава автоматично мандата обратно и има право да номинира нов. Така и Кристиян Керн бе предопределен да стане канцлер, тъй като и двете партии от Голямата коалиция, с тяхното мнозинство от депутати, трябваше да гласуват неговата номинация. Нови избори сега биха довели до големи загуби за тях, а крайната десница може и да завърши първа. Така във вторник Австрия получи нов канцлер в лицето на Керн. Подготвят се и вътрешни рокади в правителството, които за момента подсказват, че за Керн приоритет ще бъде връщане доверието на избирателите на социалдемокрацията в собствената им партия.
Осемте години на Вернер Файман на власт обаче не могат да бъдат разглеждани изцяло критично. Вярно е, че популярността му сред населението не беше висока, а и той трябваше да приеме множество компромиси със своите християн-демократични партньори в управлението, които контролират финансовото министерство. На фона на това обаче Файман успя да се справи с икономическата криза, не допусна прилагането на фискален пакт и рестриктивна фискална политика в страната, запази университетското образование безплатно, проведе най-голямата данъчна реформа в новата история на Австрия, която намали данъчното тегло върху средната класа и особено върху най-ниските доходи и направи данъчната система по-прогресивна, с по-висок данъчен процент за най-богатите. Въпреки че събра доста критики от своите, в крайна сметка това са редица резултати, които без съмнение всеки лидер социалист или социалдемократ в Европа би бил доволен да постигне във времена като сегашните.
