Треска за заплати в Столетово

След като телевизионен репортаж за ферма в селото предизвика поредица публикации и беше сочен като доказателство за липсата на работна ръка, цял керван от кандидат-работници се насочил към оборите

Ваня Григорова

Последните години на XIX в. златотърсач попада на залежи около река Клондайк в Канада. Над 100 000 авантюристи и отчаяни аутсайдери се насочват към района с надежда бързо да забогатеят и да намерят щастието си там. Едва около 4000 от тях намират някакво злато, на пръсти се броят реално замогналите се. Златната треска идва след период на депресия, поради което и хората с най-малък шанс да успеят, се втурват да реализират мечтите си.

Приказката приключва три години по-късно. Треската, за която разказваме тук, приключва за няколко месеца, но българите продължават да търсят обещаната заплата от 3000 лв. за животновъди и досега.

В началото на ноември от сдружение „Солидарна България“ проведохме дискусии в три български града на тема пазар на труда. По  пътя между Казанлък и Пловдив се отбихме до село Столетово, където се намира кравефермата, чийто собственик г-н Биков през юни тази година заяви, че търси работници срещу грандиозното заплащане. Беше оповестено, че фермата е модернизирана и се почиства с натискането на едно копче. И изобщо всичко е автоматизирано, поради което е необходим минимален физически труд. Нужно е само да искаш да работиш и да имаш трудова дисциплина. Ако не намери работници, отчаяният собственик на фермата заявява, че ще търси работна ръка от други държави, вероятно Украйна.

Намерил ли е този човек работници? Защо сме толкова мързеливи, че и за 3000 лв. не искаме да работим съвестно? Потърсихме отговор на тези въпроси в селото.

Разговорихме се с хората на площада – трима мъже и две жени. Местните се изказаха предпазливо като подчертаха, че не познават собственика, но заявиха, че в селото никога не е била публикувана такава обява. „Никой не знаеше, научихме от телевизията“. И добавиха с намигване: „3000 лв., но за четири човека.“ Толкова били заетите преди месец юни, а и понастоящем. Споменаха, че много хора са идвали и продължават да идват в карловското село, за да пробват късмета си. Три пъти средна за страната работна заплата без никакви изисквания за квалификация определено е късмет, за който малцина дори смеят да мечтаят. Самите ние отидохме с поръчение от няколко познати, които живеят и работят в столицата, да разберем наистина ли фермерът дава такива заплати. За подобно възнаграждение си заслужава даже да се помисли за смяна на града със селото.

Хора от цяла България са се втурнали да търсят работа в с. Столетово. Снимка: Мирена Филипова

Местните жители на Столетово изобщо не са се опитвали да търсят собственика на кравефермата. На първо място, защото смятат, че обявата е подвеждаща. И на второ, защото всички имат работа – едни са заети в заводите в околните градове, други работят в строителството. Един от строителните работници разказа за опита си да работи в Испания и Португалия: „Набутват те в гараж, като роб. Питат те знаеш ли как да работиш с дистанционното на телевизора… Стискаш зъби, с надежда да се замогнеш. Обаче всеки месец плащаш наем, изпратиш някой лев в България и накрая не остава нищо“. Предпочел да се върне в страната, тъй като строителният сектор тук се е съживил и въпреки че получава по-малко пари като абсолютна стойност, има добре платена работа за националните стандарти, пък и е близо до семейството си.

Избраният през октомври кмет на селото Мирослав Колев също потвърди, че в селото фактически безработица няма. Няма и регистрации по програмите за временна заетост. Кметът сподели, че в селото се е разшумяло за обявата едва след телевизионния репортаж. А реакцията на собственика г-н Биков е била следствие от напускането на фермата на семейството, което е работило при него, без предупреждение. Фрустрацията му е породена и от факта, че се е опитал да създаде по-нормални условия на живот за работниците, като им купил къща в селото. Но ако беше сключил с тях трудов договор, както твърди, те едва ли щяха да си тръгнат внезапно, поради тежестите, които щеше да се наложи да понесат.

Семейството работници е от Луковит, Ловешко, на 130 км. от с. Столетово. Според местните, жената била в напреднала бременност и в края на термина се прибрали в родното им място, за да роди. След което се върнали на работа в същата кравеферма и в момента са там. Няколкомесечната драма е приключила.

„Интересното беше, че ми се обаждаха откъде ли не хора, за да питат дали наистина има такова възнаграждение. Имаме страница на селото и там е публикуван моя номер.“ – пет месеца след репортажа, на новоизбраният 36-годишен кмет на с. Столетово Мирослав Колев все още му се налага да отговаря на кандидати за работа в кравефермата. Снимка: Мирена Филипова

Междувременно хората, в търсене на добри заплати, са открили телефона дори на новия кмет. Обаждали се за работа в кравефермата. През лятото е имало и такива, които са се застоявали, но за не повече от един месец и са си тръгвали. Според обясненията на г-н Биков, с когото също се видяхме, „имаше голям наплив, но са много малко хората, които стават“. Целта на вдигането на заплатата била да се намерят по-отговорни хора. „В крайна сметка, който не става, ние си го отсяваме. Който заслужава повече, го възнаграждаваме.“ От неговите думи излиза, че заплатата не е сигурно месечно плащане. Редно ли е тогава да се обявява като заплата?

Относно изразените от неговите съселяни опасения, че всъщност не плаща такива възнаграждения, собственикът на кравефермата отговори: „Винаги има съмнения за всяка една дума, която се каже. Така или иначе тези хора си получават възнаграждението“. В какъв размер, остана недоизяснено. За разлика от словоохотливостта му да разказва за трудностите да си намери работници през юни, сега г-н Биков се ограничи с откъслечни отговори на зададените въпроси.

В анализа на собственика на кравефермата за състоянието на пазара на труда на първо място беше твърдението, че проблемът с работната ръка е сериозен. Близките заводи, включително ВМЗ-Сопот, привличали наличните кандидати за работа. Особено трудно ставало през лятото, когато имало работа на полето. Земеделският труд обаче не е от най-високо заплатените, не е и лек. Ако несигурната, нископлатена работа на полето е по-приемлива алтернатива на работата в кравефермата, възникват някои въпроси. Като например, какви са реалните условия и заплащане, които предлага г-н Биков…

Кравефермата е частично модернизирана по европейски проект. В съмненията си относно истинността на обявата, някои от местните жители стигат до хипотези, че репортажът може да цели популяризиране на резултатите от проекта. Снимка: Мирена Филипова

Твърдението за масова липса на работна ръка се е превърнало в аксиома, която няма нужда да се доказва – „всички знаят, че е така“. Проблемът засягал и неквалифицираната работна ръка, защото нямало хора, които искат да се научат. Тези, които идвали, смятали, че трябва да седнат на едно бюро и да гледат животните отдалеч. Дали е пускал обява за свободните работни места? Да, 5-6 месеца обявата стояла във… фермер.бг.

Целта на този текст не е да стигматизираме г-н Биков. Очевидно той е човек, който работи оперативно и ежедневно във фермата. Не е от онзи тип работодатели, които виждат кравите от лимузината си. Безспорно е обаче, че гневът му от непредизвестеното напускане на работниците даде празни надежди на мнозина български граждани от цялата страна, които са се обаждали и са пътували до карловското село в търсене на по-добър живот. Идвали са хора дори от Видин – разходите за транспорт остават за тяхна сметка. На настоящия кмет няколко пъти се е обаждал човек от Карнобат. Преминал обучение да работи във фермерството по европейска програма. Подчертал също, че е музикант – свирел на акордеон и можел да бъде полезен и на местното читалище. Помолил кмета да предаде на собственика на кравефермата, че иска да се свърже с него, да разговаря и ако наистина предлага такова заплащане, би дошъл да работи при него.

Некоректно е обаче г-н Биков да твърди, че дава заплата по 3000 лв. и никой не иска да работи за нея, от което следва, че българските граждани са мързеливи. Дори лично да не го подчертава експлицитно, това е изводът от така представената ситуация. А кравефермата е модернизирана частично, само един обор, както ни беше предадено. Цялата останала част си работи по старому, с всички несгоди на традиционното животновъдство. Въпреки това там са се върнали старите работници. С трите си деца. Ако не е бил доволен от тях, нямаше да ги приеме обратно, особено след като са го напуснали внезапно и са го поставили в ситуация да се справя с ежедневните грижи по отглеждането на кравите без работници. Както споменахме по-горе, и ние, и местните жители, допускаме, че некоректността не е била едностранна.

Подписани ли са трудови договори? С какви възнаграждения? На тези въпроси може да отговори само НАП. Но не това е най-важното в случая. Главното е, че приказката за златните работни места се спихна. Уважаеми кандидати за работа, не търсете златни залежи в кравефермата в Столетово. Докато от златната треска преди век и половина шепа хора наистина са забогатели, тук няма вероятност това да се случи. В България такива заплати, за такива работни места няма. Столетово не е Клондайк. А желаещите да се заемат, дори с такава тежка работа, са изключително много. Нужно е само достойно заплащане. И минимална коректност.

Организирането на срещите в страната и посещението в с. Столетово стана възможно с финансовата подкрепа на фондация „Фридрих Еберт“. Докладът ще бъде представен и публикуван на 5 декември 2018 г.

Коментари

коментара