Думите са като парите. Много ли са, девалвират. Най-словоблудната дума днес е „гражданин”. Такава била и при Френската революция. За една нощ за „граждани” били обявени монархът Луи XVI, съпругата му Мария-Антоанета, че и последните голтаци. Страната затънала във високопарен хаос. Всяко кафене раждало манифест. Писателите станали повече от читателите. Илюзорното равноправие продължило, докато гражданинът Максимилиен Робеспиер, Неподкупният, решил да отреже някои зловредни, според мнението на революционните съдилища, глави. На монарха, на съпругата му, на политическите противници…Отначало гражданите ликували на екзекуциите на пл. Конкорд, сетне почнали да се гледат подозрително. Думата гражданин взела да се изпразва от съдържание. Докато най-подир гражданинът генерал Наполеон Бонапарт разпуснал институтциите на републиката, а след някое време се обявил и за император.
Та за начало да се отрезвим. Безвластието не е път към равноправие, а червено килимче за „силната ръка”. От месец институциите ни са жертва на прогресираща парализа. Кабинетът дезертира. Опозицията се е снишила. Хранилката ДКЕВР се саморазпусна. Улицата настоява за граждански квоти в институциите. Въпросът със сметките виси, задават се следващите, а в интернет бъка от манифести.
С неизменната точка първа: да подменим политиците с граждани. Тук улицата подхвана лукавото притворство на политиците от последните години, които се свенят от занятието си и ни се пробутват като граждани. Идеята за граждански квоти в институциите е уместна на първо време, за да се помирят институциите с избирателите. Но илюзорна в дългосрочен план. Защото гражданинът, който прави баници, се именува баничар, а гражданинът, който се захване с политика, автоматично се превръща в политик. Щом бъде избран и инвестиран с чуждо доверие. Спомнете си ранните седесари с бради и пуловери. Почтените от тях отдавна са аут, системата подбра корумпируемите.
Затова: граждански квоти – да, но без илюзия за панацея. Те са необходимата вентилация на институциите. За устойчив контрол са нужни правила, а тях трябва да изработи нов парламент.
Той се задава и ще е печален. Днешната политическа класа е отхвърлена ан блок от избирателите, но технологичното време до предсрочните избори е малко за промяна в изборните правила. Партокрацията няма да пусне кокъла сама. Уви, следващото народно събрание ще бъде съставено от приблизително същите партии в променени пропорции, а животът му ще бъде кратък. То ще е нелегитимно по рождение, макар и с изрядни документи. Затова първото решение на новият парламент, предвид очевидната криза на легитимност би трабвало да е да излезе с декларация, насрочваща следващи избори след 6 месеца, време достатъчно за структуриране на нови субекти и неотложни реформи на изборното законодателство. Инак – отново на улицата.
Това е пътят да се възстанови легитимността на българската демокрация. В момента гражданската енергия кипи в тенджера под наплягане, заключена от ограничаващи правила. Трябва да паднат повечето бариери за участие в политиката, включително пред граждански сдружения, което, разбира се, ще съживи панаира от 1990г., но ще предотврати неизбежната експлозия.
Морализацията на политическият живот преминава през въвеждането на активната регистрация на избирателите. Тъй ще отпаднат близо 700 000 фантомни избиратели. Електронното гласуване се подразбира. Възможността за отзоваване също. Но не и отмяната на наказателния имунитет, която би отворила пътя за шантаж чрез прокуратурата над народните представители. Абсурно искане.
Очевидно е, че пропорционалната система е най-устойчивият редут на партокрацията. Мажоритарната система обаче рискува да произведе непредвидим ефект. Здравият разум изисква смесена система, която би създала условия за приемственост и отворила вратата за личности.
Възстановената легитимност ще отвори път за всякакви други разговори за нова конституция и т.н. Дали такава е необходима: може би, особено в частта за съдебната власт.
Константин Павлов казваше, че „робството не е стаж за бъдеща демокрация”. Така и годините на обществено униние не са прелюдия към триумфа на справедливостта. Проблемите днес са плод на безразличието ни вчера. Протестите са оздравителни и най-малкото ще доведат до ценностно фокусиране на политическия живот. До нови леви и стари десни.
И последно, всъщност първо. Проблемът със сметките. Добра основа за това ми се струват предложенията на „Солидарна България”, депозирани в президентстово. Ще ги откриете в разгърнат вид тук (http://solidbul.eu/?p=930).
Ръст над 25% в сметките? Жалба по електронен път или на ръка. 7 дни за преразглеждане от регионални ДКЕВР. Никакви лихви и наказателни изключвания до произнасяне по жалбата.
Преди да зяпаме в хоризонта, да деминираме терена.
