Г-н Трайчо Трайков ни писа по повод статията „Нещо ново, нещо старо, нещо синьо, нещо назаем“, в която, в допълнение към основната тема, се казва, че бившият министър на икономиката настоява за национализация на „Химко“, като преди това е закупил акции на дружеството. Публикуваме неговите пояснения и отговори на допълнително зададени въпроси.
– Г-н Трайков, застъпвал ли сте някога тезата, че „Химко”-Враца трябва да се национализира?
– Нито като министър, нито след това съм бил привърженик на идеята за наливане на държавни пари – било бюджетни или на държавни дружества – за придобиване на активите на бившия торов комбинат „Химко”-Враца. Съответно – не съм изразявал по никакъв начин подкрепа за подобна идея, която след това някой да „цитира“. Точно обратното – твърдо съм убеден, че най-добрият мерител за икономическата целесъобразност на един проект е готовността на частни инвеститори да вложат пари в него. Което за Химко, за съжаление, не се отнася, поне засега.
Публикуваната информация и изказвания на народни представители
не отговарят на истината
В по-общ план – мисля, че е рисковано да се доверявате на това какво някой е казал, че друг смятал, на всичкото отгоре и преразказано от медия. За себе си съм чел такива небивалици, че Ви пожелавам хубаво чувство за хумор, ако някога решите да ставате публична личност.
– Защо не оборихте тези твърдения още през 2011 г.?
Не съм оборил твърденията, защото не съм знаел, че ги има или ако съм ги мернал, не е имало повод или не съм ги взел насериозно – както казах, нямах възможност да реагирам на всяка фантасмагория, а и да съм го правил понякога – няма гаранция, че винаги медиите са го отразявали. Но ето – сега имам повод и възможност и го правя.
Единствените разговори по темата бяха по повод това, че „Химко“ дължеше милиони на Булгаргаз и НЕК с многогодишна давност. Изследвахме вариантите за поемането на тези дългове при влизането на евентуален частен инвеститор, но до сериозни разговори за сделка така и не се стигна.
– Защо купихте акции от фалирало предприятие?
Купил съм ги преди години, много преди да стана министър и когато обстоятелствата около емитента може би са били една идея по-различни. Важното е, че не съм направил нищо, което да повлияе върху цената им – а и стойността на целия ми пакет през годините се е движел общо между няколко десетки лева и няколко стотинки, тоест надали е сума, която има смисъл въобще да се коментира.