Съединените щати и Европа преговарят от 2013 г. по най-амбициозния търговски договор в историята. Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, познато като ТПТИ. Обвит в секретност и създаден зад гърба на гражданите, ТПТИ е новият троянски кон на неолибералния проект.
Дейвид Камерън, министър-председател на Великобритания: “… и да даде тласък на растежа и просперитета по целия свят.“
Икономически растеж в полза на едрия бизнес за сметка на социални и екологични права.
Жозе Мануел Барозо, председател на ЕК към момента на изказването: „Очакват се големи икономически ползи от намаляването на бюрокрацията и хармонизиране на регулациите.“
Зад ТПТИ се крие таен преврат от страна на корпорациите срещу суверенитета на държавите.
Херман Ван Ромпой, председател на Европейския съвет към този момент: „… формирайки начина, по който работим и живеем.“
Един от основните аргументи, който се изтъква в полза на ТПТИ, е създаването на работни места в отговор на икономическата криза.
Камерън: „Два милиона допълнителни работни места.“
Обама, президент на САЩ: „Стотици хиляди работни места от двете страни на океана.“
Херман Ван Ромпой: „Можем да посеем семената на работните места на утрешния ден.“
Докладите, поръчани от Европейската комисия, прогнозират икономически растеж между 0.2 и 0.5% от БВП, благодарение на споразумението, което ще доведе до създаване на стотици хиляди работни места. Тези изследвания обаче не са независими. Поръчани са от институции, които се финансират от транснационални компании – същите, които поддържат това споразумение за свободна търговия.
Скоро след това тези доклади бяха оспорени и започнаха да се публикуват други доклади, най-вече от учени от различни университети. Те използват различен метод за анализ и показват точно обратното: че ТПТИ ще доведе до загуба на БВП, ще има икономическо забавяне в някои страни и процес на офшоризация с негативни последици за заетостта.
Рикард Белера, Европейски институт за синдикални изследвания: “Маркетинговата кампания около ТПТИ е просто нагъл фарс.“
Барозо: „Истинската красота на тази сделка е, че предлага реална възръщаемост от 545 евро на средностатистическо домакинство в Европа почти безплатно.“
Рикард Белера: „Този фарс се опитва да прокара споразумението, за да увеличи размера на бизнеса им.“
Дори при най-оптимистичен сценарий това е чаша кафе на седмица за всеки европеец през 2027-ма. Опитват се да кажат, че дребният бизнес ще спечели от ТПТИ, макар да знаем, че точно той ще бъде силно засегнат от ТПТИ.
Барозо: „Ползите от глобализацията не се споделят поравно от всички.“
Опитват се да кажат, че местните фирми и работници ще спечелят.
Сесилия Малмстрьом, настоящ комисар по търговията на ЕК: „МСП вече са големите печеливши от трансатлантическата търговия.“
Макар собствените им статистики да показват, че в Европа над 600 000 души ще останат без работа в резултат на ТПТИ. Минимум. Имаме опит от споразумението, подписано от САЩ и Канада. Канада изгуби над милион работни места след подписването му.
Бил Клинтън, към момента на изказването президент на САЩ: „Това споразумение ще бъде двигател за социален прогрес и икономически растеж… Ще създадем 200 000 работни места в страната само през 1995 г.“
Когато обаче САЩ, Канада и Мексико подписаха НАФТА, резултатът за САЩ беше нетна загуба от почти милион работни места. Техният мексикански партньор също не получи обещаните ползи. Пазарите опустошиха Мексико. За тези 20 години Мексико регистрира най-нисък БВП на глава от населението в Латинска Америка, 52% от населението му е под прага на бедността, а увеличението на заплатите е едва 2%. Договорът доведе до намаление с 38% на покупателната способност на минималната работна заплата и принудителна миграция на между 2 и 4 милиона селяни, които трябваше да напуснат мексиканската провинция. Така че няма ползи за мексиканската страна.
Всъщност бяха унищожени работни места, което е логично, тъй като единствената цел на големите корпорации е да намалят разходите си.
Създаването на нова рамка, чрез търговските споразумения, е атака срещу тези стандарти. Защитата на трудовите права може да се таксува като нетарифна пречка. Това означава, че регулациите на труда и заплащането ще се разглеждат само по отношение на правата на инвеститорите, които ще станат свещени и ненарушими след подписването на ТПТИ.
Хуан Лопес, преподавател по икономика: „За тези регулации, за тези „пречки“ е платена висока цена, те са резултат от социалното ни развитие.“
„Нито крачка назад, обща стачка срещу това правителство!“ – исторически кадри от социален уличен протест. Сега те използват идеята за хармонизация на регулациите, за да се отърват от тези „пречки“. Доколкото знаем, в ТПТИ няма клауза, която да изключва или защитава трудовите права, така че няма гаранция, че ще запазим дори това, което имаме в момента. Всички наднационални икономически интеграции засягат трудовите права. Всички.
САЩ са ратифицирали едва 2 от 8-те основни конвенции на Международната организация на труда, тези за робския и детския труд. Но не са ратифицирали множество други конвенции, например за колективното договаряне и свободата на профсъюзите. Свободата на профсъюзите не е гарантирана в САЩ. Всъщност там няма ефективна и силна опозиция от профсъюзи.
Техният закон, иронично наречен „Право на работа“, систематично ограничава свободата на профсъюзите. Системата поощрява състезание към дъното, поне по отношение на труда. Условията на работа и условията по трудовите договори се договарят индивидуално между работодател и служител. Така работниците губят сила, възможност за действие и адекватни работни условия. Ако позволим на американските компании да дойдат тук със стандарти като в тяхната родина, например не особено стриктни регулации за заплати и уволнения, какво ще поискат испанските компании? Същите регулации! Ето от тук започва „състезанието към дъното“.
Минималната заплата, правото на стачка или участие в профсъюз, стандартното работно време, платените болнични, балансът работа-семейство или компенсациите за безпардонни уволнения са само някои от трудовите права, които ще бъдат подложени на натиск при хармонизацията, която си поставя за цел ТПТИ.
Рикард Белера, Европейски институт за синдикални изследвания: „Нестабилността на заетостта, повече гъвкавост и приватизация на трудовия пазар, широкото разпространение на заетостта на непълен работен ден, от което вече страдаме в името на търговията или глобализацията, са непоносими и имат директно влияние върху качеството на заетостта.“
В „измамническата криза“ на гърба на средната и работническата класа, ще имаме още повече несигурни и безперспективни хора. А почасовите и временните работни места ще се увеличат допълнително. Ясен пример за това е Уолмарт – мултинационалната компания супермаркети, която дори не плаща на своите служители възнаграждения, достатъчни за оцеляване. Техните служители са принудени да искат купони за храна от американските власти, за да свържат двата края и да оцелеят.
„Работех на пълен работен ден и въпреки това получавах помощи, защото Уолмарт не ми плащаха.“ – бивша служителка на Уолмарт.
В резултат европейският пазар ще бъде залят от продукти и компании, които работят с такива стандарти. Европейските държави, синдикалните и работодателски асоциации ще бъдат принудени да кажат, че трудовите права, които съществуват в Европа и които вече са застрашени заради кризата, трябва да изчезнат, за да можем да се борим с тази конкуренция.
Бизнесът се стреми да използва различните трудови регулации, за да подобри своята конкурентоспособност. Той се мести там, където има слаби регулации, за да увеличи печалбата си. Това е „социален дъмпинг“. Във времена, когато конкурентоспособността е водеща, един от начините да се конкурираш е да свалиш нивото на трудовите стандарти, а ТПТИ открива пътя към дъмпинга.
Гарсия Маргало, испански министър на външните работи на събитие на Американската търговска камара в Испания: „Преди държавите се страхуваха да не бъдат нападнати от чужденци. Днес се притесняват, че няма да ги нападнат, че ще ги подминат и ще установяват производството си другаде. Каквото и да казват уличните протести, трябва да либерализираме икономиката, да отворим границите, да премахнем всякакви препятствия, а не просто да се крием зад планината като иберийските племена.“
Те се опитват да внушат на хората,че увеличението на търговията е директно свързано с подобрение на благосъстоянието им. Опитът е тъкмо противоположен. Повече износ не означава, че състоянието на работниците или на останалата част от населението ще се подобри. В този модел всички усилия са фокусирани върху това, да се улесни износа за тези с повече власт – транснационалните компании. Казват ни: „Трябва да изнасяме“. Същата препоръка се дава и на най-бедните африкански или южноамерикански страни. А кой внася? Конкуренцията е огромна, когато всеки иска да изнася. Ясно е, че вътрешноевропейската търговия ще намалее така че ще се загубят работни места.
Икономиката трябва да преживее важна трансформация. Трябва да се отдалечим от бума на мултинационалните корпорации и да се обърнем към друг тип компании, от областта на социалната икономика, сдружения и кооперативи, които използват вътрешни ресурси. Трябва да се обърнем към компании с демократично и хоризонтално управление. Няма по-голяма гаранция за жизнеспособността на компания от участието на работниците, тъй като те зависят от заплатите си и трябва да имат възможността да определят нейната стратегия.
Разбира се, винаги трябва да се вземат мерки за предпазване на околната среда. Местната търговия е ключова в този аспект. Трябва да променим мястото на икономиката, да е близо до потребителя. Нужни са производствени мрежи, които да ни позволяват да консумираме местна продукция. ТПТИ е тъкмо обратното.
Различната икономика, за да организираме живота си заедно, означава да преосмислим понятието за работа, да определим типа дейности, които са необходими за поддържане на живота. ТПТИ налага схващането, че работата е свързана само с пазарите, като пренебрегва всички дейности свързани с ежедневното поддържане на обществата, тяхната администрация и това, което се случва в домакинствата – базовата икономическа единица, където жените са основен стълб. Съвместната отговорност не съществува в хетеро-патриархална система, формираща социално-икономическите отношения. Това, което споразумения като ТПТИ правят, е да засилят несигурността. Невъзможно е така да има помирение, не само с тази редукционистка идея, но също така е невъзможен живот с логически цикли. Това трябва да се обсъжда, да се политизира, това е политика.
САЩ са единствената демокрация, която не е ратифицирала CEDAW – Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, която не се признава и от държави като Иран, Сомалия и Южен Судан. Това казва много за партньора, с когото, според ЕС, споделяме общи социални и други ценности.
ТПТИ има за цел да размие в океана жизнеспособността на европейския модел и неговата икономическа тъкан. 99% от тази икономическа тъкан се изгражда от малки и средни предприятия. Техни представители в страни като Франция и Германия открито се противопоставят на споразумението. От своя страна, най-големите европейски индустриални компании открито заявяват, че печалбитие, които ТПТИ ще донесе на МСП, са просто хипотетични. Ясно е, че договорите за свободна търговия имат огромен ефект върху МСП, които осигуряват 90% от работните места. Те няма да могат да се конкурират с големите мултинационални компании. Ще бъдат погълнати и ще изчезнат.
Търговски договор от такъв размер е машина за унишожаване на работни места, която преди всичко може да доведе до намаляване на заплатите. Освен това може да блокира политики, предлагащи икономически алтернативи. Чрез клаузата за защита на инвеститори транснационалните компании могат да завеждат дела в частни трибунали срещу общностите или правителствата, заради политика, застрашаваща печалбите им, търсейки милиони компенсация.
Случаят Веолия е типичен пример за компания, която решава да съди правителство за намалените си печалби (дори не за загуби). Причината е демократичен закон за повишаване на националната минимална работна заплата. Ние се нуждаем от минимална заплата, съобразена с нуждите ни, за да можем да оцелеем. Би било огромна крачка назад от социалните и трудови постижения извоювани чрез борбата на социалните движения през последните десетилетия.
„Не трябва да има насилствени уволнения.“
„Капитализмът не гарантира нашето оцеляване, така че трябва да отидем отвъд него.“ – протестиращи
Виждаме ясни примери за мултинационални компании като Кока Кола или Телефоника, които днес не спазват законите на тази държава и изглежда стоят над правосъдните органи. Ако имахме ТПТИ, който позволява мултинационалните корпорации да стоят над правителствата, какво ще се случи с нас, работническата класа? Ние ще бъдем техни роби. Борбата на профсъюзните движения трябва да стане организирана и разбира се тази борба трябва да започне на работното място, където всички работници трябва да се обединят. След това съпротивата да се пренесе на улицата.
ТПТИ е нарушение на нашите трудови права! Работниците трябва да излязат на улицата, да поискат нормална работа, да се борят за интересите си. И да кажат на управляващите, че хората трябва да управляват.
Джон Хилъри, изпълнителен директор на британската организация „Война с лишенията”, преподавател по международни отношения: „Тези договори за свободна търговия илюстрират нуждата от международната класова борба, класовата борба между работещите хора и транснационалната капиталистическа класа. Трябва да отидем отвъд съпротивата. Трябва да наложим политика, която да отхвърля възможността за такива договори и която отнема политическата власт от транснационалната капиталистическа класа.“
Ние сме хиляди, милиони.
Ние сме бунтовници, готови сме да се борим. Заедно не могат да ни спрат!
