FES_TTIP-75

 

Дискусията беше проведена на 10 ноември 2014г. Организатори – сдружение „Солидарна България“ и фондация „Фридрих Еберт“. Текстът е със съкращения. Качен е и пълният запис.

 

Pirinski_editГеорги Пирински /13:00 мин./: Акцентът за демократичния отговор, свързан с това споразумение е безспорно централен аспект в цялостната дискусия около споразумението. Да дискутираме именно този аспект на 10 ноември има според мен доста силно звучащо, символично значение.

Безспорно това споразумение засяга фундаментални, базисни аспекти от съвременните общества в Европа, в Северна Америка. А както знаем, това споразумение има амбицията да формулира и глобално звучащи норми, така че можем да говорим и за едно отвъдконтинентално звучене на споразумението/проекта.

Ще засегна, доколкото мога кратко, три въпроса. Първия – бих желал да ви запозная с позицията, която НС на БСП прие миналия петък по въпроса. Второ – съвсем накратко ще се опитам да изразя становището си доколко то съответства на европейския социален модел. Трето – на какъв род основни теории/концепции за основите на съвременната търговия се гради това споразумение и доколко те са състоятелни.

Позицията приветства разсекретяването на мандата за воденето на преговорите. Наистина това криене на мандата почти една година, беше първото сериозно покушение срещу демократичното начало на функционирането на ЕС. Забележително е, че това разсекретяване стана на 7 октомври, дни преди масовите протести, проведени включително и в България. Следователно обществото не е безсилно, когато става дума за принципни.

Тук в скоби бих искал да отбележа, че онзи ден, на 6 ноември, Берсеру – преговарящият от страна на Комисията, излезе със заявление, че преговорите плавно преминават към 8-мия рунд. Плавно преминаване към редактирането на текстове. Това звучи като пълно игнориране – те там си протестират, ние тук си преговаряме. Има нужда от нарастваща и още по-категорична вълна на заставяне на Комисията да се държи отговорно към обществото.

По-нататък позицията заявява, че е необходимо да се състои наистина една национална дискусия с участието на всички заинтересовани страни при пълна информация за съдържанието на споразумението.

Адресират се конкретните актуални въпроси, които са в центъра на вниманието на дискусията сега. Настоява се споразумението да гарантира не само човешките, но и социалните права, достойни условия за труд, екологични стандарти, корпоративната социална отговорност и честната, за разлика само от свободната, търговия. На български „честна търговия“ някакси търка слуха, но става дума за fair trade. Подчертава се, че разширяването на достъпа до нови пазари и засилването на конкуренцията не трябва да е в ущърб на потребителите и за сметка на безопасността на условията на труд и защита на околната среда. Заявява, че предмет на преговорите не следва да бъдат въпроси, касаещи прилагането на технологии за шистов газ, мерки и стандарти прилагани за ГМО и защита на личните данни. Отхвърля включването на специален механизъм за уреждане на споровете между инвеститор и държава, за което беше споменато. Тъй като и двете страни имат надеждни и добре развити правни системи. Споразумението не следва да съдържа разпоредби, които да рискуват да засегнат културното и езиково многообразие на съюза или неговите държави-членки. И се обявява, че националния съвет ще инициира независим, експертен анализ за оценка на въздействието на споразумението върху икономически сектори и сфери на България.

Искам само да добавя, че що се отнася до парламентарната група на социалистите и демократите в ЕП, от самото начало позицията на групата и в миналия парламент е била категорично за обявяване на мандата и директивите за водене на преговори. Директивите са били утвърдени миналата година в средата на юли именно от съвета на министрите на външните работи. Социалистите и демократите от самото начало са против включването на клаузата ISDS за споровете между инвеститор и държава.

Текстът на мандата е добре известен на обществото поне от половин година, ако не и повече и е предмет на анализа в тази книга – достатъчно провокативно озаглавена „Дракула срещу народите“. Но си заслужава да се отбележи, че този много широк обхват на споразумението, който е в тези три раздела: достъп до пазари, нормативно уеднаквяване и правила, е подчинен на доминантата пълна и възможно най-широка либерализация. Каквито и редакции там да са употребени за устойчиво развитие, за запазване на условия, на постижения и т.н. Звучи добре и създава впечатление за балансираност. Но е подчинено на изискванията всичко възможно да се либерализира.

Този акцент, тази доминанта на това споразумение много по-отчетливо личи в заключенията на работната група от 2012 г. Групата казва: разсъждавахме, правихме анализи и стигнахме до заключението, че този тласък може да се постигне чрез едно именно такова комплексно споразумение, което да бъде подчинено на възможно най-пълното освобождаване на всякакви бариери на взаимната търговия. И са изброени шестте области, в които това да стане. Заслужава в скоби да се отбележи, че става дума в един от текстовете на мандата достатъчно ясно не само за достъп на стоките и услугите до пазарите, но и за достъп до суровинните ресурси.

И тук само съвсем кратко ще отбележа второто, което исках да кажа, а именно как се съотнася тази същност с основните договори на ЕС – договора за ЕС и за функционирането му. Според мен тук има един много сериозен дисонанс. Защото даже, когато ЕС говори в основните си документи за устойчиво развитие,  което е акцентирано и в споразумението, съдържанието на това понятие в договора е доста по-различно от ограниченото тълкуване „защита на едни или други трудови права и на околната среда“. Това за което говори чл. 3 ал. 3 от договора е функционирането на съюза въз основа на силна конкурентна социална пазарна икономика, насочена към създаването на пълна заетост, при защита на околната среда и на различните социални права и стандарти. Тъй че си заслужава достатъчно внимателно да се анализира и да се показва много сериозното разминаване, бих казал и конфликт, между замисъла и фундамента на ЕС, и онова, което се налага със споразумението.

Третият аспект е вече концептуалния, свързан с много сериозната дискусия по отношение на самата теория за свободната търговия. Тезата, че свободния пазар, функционирайки максимално автономно, постига общо равновесие – т.е. оптимално  използване на ресурсите, вкл. и на трудовите, постигайки пълна заетост. И в левите, но не само, експертни среди, тази теория се критикува като несъстоятелна в светлината на самата практика. Живия опит, не само в годините след 2008-ма, но и от последните 2,5-3 десетилетия на налагане на неолибералната парадигма.

Алтернативата, която застъпва левицата, е, че либерализиране безспорно е необходимо, но то не бива да се разбира като просто премахване на регулации, а като съчетаване на освобождаването от определени бариери с усъвършенстването на регулирането, за да може либерализацията да даде именно ефекта за нарастване не просто на икономическия растеж, а и на заетостта и на доходите. Защото тези проекции, които комисията цитира, за ефекта от няколко стотин милиона евро на година допълнителни обороти, приходи, въпреки че проекциите за растеж са неповече от 0,5-0,6% в един период, който не го дефинират достатъчно ясно, са всъщност изчисления, които Комисията ползва от Центъра за европейски политики в Лондон, който е направил това дълбинно изследване. Но който, както критиката отляво посочва, е основано на тази теория за свободната търговия и за общото равновесие. Която се отхвърля като нереална и неработеща.

Така че според мен има три нива на дискусия, които си заслужава да бъдат развивани. Първата е свързана със самото съдържание на споразумението и ние сега се вглеждаме в неговата демократична страна, но то има и много икономически, социални, институционални и технически аспекти. Защото с цялата си всеобхватност и комплексност е една вселена, може да се каже, в областта на търговско-икономическата политика.

Не по-малко важно е обаче и как се съотнася този гигант с това, което е записано в договорите на ЕС и европейския социален модел, който е цяла тема, която е предмет на много актуална дискусия в самия ЕС и в парламента.

И в крайна сметка концептуалните основи, на които се гради това споразумение. Които също са крайно спорни. Но които в онези среди и органи на ЕС и в Комисията се приемат като безспорна основа за работата по споразумението доминират.

 

Иво Христов (31:20 мин): Сред тревогите, които споменахте е съответствието на идеите на TTIP с европейския социален модел. Сред нас е вицепремиера Ивайло Калфин, който е с ресор социална и демографска политика.

 

KalfinИвайло Калфин (32:00 мин): Няколко тези, които ми се ще да лансирам в началото на дискусията. Има ли нужда от такова споразумение за трансатлантическа търговия и трябва да се работи по някакъв текст, който да бъде приемлив? Или въобще няма нужда от такова споразумение и какъвто и текст да се приеме, той няма да бъде приемлив? Това е първият въпрос, който си заслужава да поставим.

ЕС е създаден около свободната търговия, около общия пазар. Така че тезата, че общия пазар не допринася за ЕС ние я разбираме много добре в България, но трудно се разбира в целия ЕС. Заради общия пазар са се случили редица неща.

Изчисленията на ЕК показват, че годишния ефект действително не се знае след колко време, ще бъде около 130 млрд. евро за европейската икономика. Това е около 1%. И приблизително 90 млрд. евро за американската икономика. Поддръжниците на тази теза казват: ето това е win-win, увеличава се свободната търговия, създават се повече възможности. И европейската, и американската са сравнително затворени икономики. И се смята, че ако се отворят и се допуснат взаимно на пазарите си, това означава, че икономическият стимул ще бъде значим. Това може да бъде доказано с различни числа.

Само че има един проблем. Когато интегрирате две икономики, те трябва да бъдат горе-долу хомогенни. С подобна степен на икономическо развитие, за да е успешен този модел. Има много неуспешни модели на интеграция на свободна търговия. В Латинска Америка, в Северна Америка, в Европа включително, в Азия. Като влязат икономики с различна степен на развитие, разликите се увеличават, не се намаляват.

Европейската интеграция не е такъв пример, заради това че имаше голямо усилие за подпомагане на страните, които бяха по-малко развити. Разбира се, най-добрият пример е обединението на Германия, където огромни средства бяха похарчени, за да бъдат хомогенизирани, да се създаде една икономика от две държави, от две отделни икономики преди това. В ЕС има фондове, които и ние получаваме, които са насочени към това да се намаляват разликите. По-изостаналите да догонват тези, които са по-напред. Проблемът е, че по време на криза, тези европейски механизми да се компенсират по-слабите страни, не са активни. Те не решават проблема с икономическата криза. След последните 3-4 години разликите са дори още по-големи.

Но да се върна на това – интегрирането между европейската и американската икономика. Ако те изглеждат на едно и също равнище, но погледнем по-надолу в самата европейска икономика има доста различни нива. И ако има напрежение, то ще се отрази на тези равнища. Примерно България, като една от страните, които има много да наваксва, ще бъде една от страните, които ще понесе най-много, една засилена конкуренция, с отварянето на общия пазар. Съмнявам се, че българските фирми ще спрат огромното ограничение и ще започнат масов износ в Америка. За сметка на това очаквам маса американски фирми да се появят тука у нас, като част /макар и малка част/ от европейския пазар, природа, ресурси и т.н.

Така че когато се говори за това споразумение, нека да видим концептуалния въпрос „Готови ли сме?“. Да, общо така теоретично има аргументи една голяма икономика, когато започне да развива с друга голяма икономика по-сериозни връзки, да печелят и двете. Само че това не би трябвало да става, ако въобще става, без компенсаторни механизми вътре в ЕС. Тъй като в противен случай ние ще понесем доста негативни резултати.

 

В какво се състоят преговорите. Там има три проблема, които се обсъждат. Първо съществуващите стандарти. Ние имаме две икономики с различни правила. Които, ако решат да създадат общ пазар, трябва да уеднаквят правилата най-малко. Първият въпрос е какво се случва със съществуващите правила, включително в нови области каквато е например цифровата икономика. Дори тук виждаме огромни разлики. В последните години се занимавах с изравняването на правилата в кибер-сигурността и в цифровата сигурност между Европа и Америка. И въпреки това видяхме, че в Съединените щати има съвсем различен начин за третиране на лични данни, информация изтича. Оказва се, че американски съд може да даде разрешение, това което излезе и в Уикилийкс, което да проверява цялата база данни, която я има къде ли не, вкл. лични данни. Появиха се скандали с подслушвания, вкл. на европейски политически лидери, което е законно в САЩ, но не и в България.

Това не е само политически въпрос, това е и икономически въпрос. И давам за пример не случайно новата икономика, цифровата икономика. След като и в нея има такива разлики, значи разликите в традиционните части на икономиката – стандарти, вкл. екология, здравеопазване и т.н. са още по-големи. Въпреки че има тенденция към сближаване.

Вторият въпрос, който се обсъжда, е какво ще се случи с промяната на съществуващите стандарти. При промяна на правилата, чуждата фирма би могла да каже „Променяте ми правилата, дискриминирате ме, аз имам други изисквания.“ И да започне една процедура, по това което спомена и г-н Пирински, за решаване на спорове. Това, което се стреми, поне така твърди, ЕК като води преговорите, е изцяло да налага с твърди текстове, че това споразумение не предполага нито промяна на стандартите съществуващите в различните сфери, нито ограничение за страните да налагат нови стандарти, ако те преценят. Не знам точно как ще го постигнат.

В резултат на публичния натиск започна да се появява повече информация. Това, което е договорено и не е договорено на този етап, на мен ми говори, че това споразумение не е приемливо. Дали ще се променят тези основни дефицити в него, които споменах, дали могат въобще да се случат в някакъв модел преговори, е въпрос на амбиции. Но докато не се видят текстове, които са приемливи, не мисля, че трябва да се говори за подписване на този вариант. Нека, хубаво е да продължат разговорите.

И третото, последно нещо, което се преговаря, това е точно отделни видове правила. Примерно г-н Пирински спомена за справедливата търговия fair trade. Това е едно от най-неясните определения – какво е справедливо. ЕК казва „Ние се опитваме да дефинираме какво е справедлива търговия.“. Така че тогава когато националния законодател примерно наложи, както е в България, забрана върху проучване и добив на шистов газ, то това нещо да бъде справедливо. А не да бъде гледано от американския инвеститор като нещо, което му нарушава правата. Обсъждат се въпроси именно за този механизъм за уреждане на споровете. Той представлява арбитраж, който е по взаимно съгласие на двете страни. И тук се поставят маса въпроси:

–         Може ли всяка фирма да отива на арбитраж срещу държавата? Не в публичен процес.

–         Второ – информацията от арбитражите обикновено не е публична. Те не могат да се ползват за прецеденти. ЕС настоява, ако има такова правило, информацията да бъде публична от арбитражите по една подобна процедура, вкл. и мотивите за вземане на решенията.

–         Правилата, по които се правят арбитражите: кой участва, кои са арбитрите? Има един модел на Световната банка, той е много близък до англосаксонския модел за решаване на арбитражни спорове. Разработва се в ООН методика за разрешаване на арбитражни спорове. Там е на сравнително ранен етап.

 

Така че тази клауза дали да влезе, за което настоява американската страна, е също под въпрос. Да, тя е влязла в доста споразумения. Между другото европейските страни имат 1700 двустранни споразумения за свободна търговия. В голяма част от тях има подобни арбитражи. Статистиката на досега гледаните арбитражни дела, показва, че страната печели някъде около 40%, около 30% се печелят от фирмите, които са завели делата и останалите около 30% са спорове решени, преди да има решение на арбитражния съд, чрез взаимно договаряне. Не, че нещо ни говори тази статистика, но е факт, че и момента, само че на двустранна основа, страните са подписали подобни споразумения. България също има редица споразумения свързани с подобни процедури. Целта е, ако се направи нещо такова на европейско равнище, те да се обобщят.

 

Последно – две думи. Първото прозрачност. Няма как да се убеди обществото за приемането на един такъв проблем, без да има достатъчно информация. И второто е свързано с начина на приемане. По Лисабонския договор за приемането е необходима ратификация от ЕП. А ЕП отхвърли първото споразумение, което предложи комисар Малстрьом. То беше за размяна на личните данни със Съединените щати. Точно защото то беше договорено на тъмно, никой нищо не знаеше и ЕП използва пълното си правомощие и го отхвърли. И след това се наложи нови преговори, нови промени и т.н. Така че надявам се г-жа Малстрьом да има обица на ухото от този опит в предишно качество.

За нас е важно да направим анализа за България. Няма да се връщам отново си мисля, че чисто икономически една подобна зона без компенсаторни механизми за по-слабите части на икономиката европейската, каквато е България, би довела до сериозни икономически и социални проблеми.

Иво Христов: Радвам се да чуя, че има толкова критично отношение към темата TTIP, тъй като не всички министри в новия кабинет го показват. Знаете че министърът на външните работи се показа ентусиаст още с първите си изяви. Без нито той, нито някой от нас да познаваме детайли от текста извън общата идея.
Своите 10 мин. има Георг Тупарев – природозащитник. Предполагам с акцент върху екоефектите от евентуалното подписване на TTIP.

 

TuparevГеорг Тупарев, Зелените /47:10 мин./: И аз благодаря на организаторите на този форум. Това наистина е една много важна тема за България, за Европа, за целият свят. За която в момента много малко се знае.

Ще започна с едно мое пътуване преди 15-тина години в Перу, когато аз пресичах един от проходите на Андите. Там има градче, изградено близо до една от най-големите медни мини в света. Казва се Роя. Автобусът, разбира се, се повреди и аз трябваше да слезна и да чакам няколко часа в това градче. По главната улица, по която се разходих няколко пъти, в рамките на няколко стотин метра аз видях няколко обезобразени генетично деца с липсващи крайници и т.н. Възрастни хора с изкривени гръбнаци до неузнаваемост. Мизерия, която ние тук в Европа, не сме свикнали да виждаме. На въпросите ми защо така става, няма ли някаква правова система и т.н., която да защитава тези хора, ми беше отговорено, че това е резултат на арбитражите, за които вече се спомена – между фирмата, която експлоатира тази мина и държавата Перу.

По-късно пътувах и на други места. Виждал съм ужасите, които се случват в Еквадор с петролните кладенци. Това, което се случва в Северна Африка, в Южна Африка. Не съм пътувал, но знам много неща за това, което се случва в делтата на Нигер в Конго. Това, което се случва в тези страни, е главно поради арбитражните комисии. Тези хора в Перу не могат да отидат на съд в Америка, те не могат да направят нищо във връзка с тези арбитражи. Опитвали са се, но безуспешно.

Историята с арбитражите е доста дълга. Тя започва през 1850г., когато в Америка се въвежда закон, който разрешава на работодателите да подписват в договорите си с работниците клауза, която да ги изключва от профсъюзите. По-късно в 1898г. тази клауза бива отменена. За около две десетилетия тя съществува в американското законодателство. Около 1915г. се въвежда нова клауза, която е за арбитражи. Няколко години по-късно това в американския жаргон влиза като yellow dog contract, на американски това е помияр. Т.е. този, който е имал такъв договор с работодателя си се превръща в уличен помияр. Това официално се знае като израз от вече 100 години.

Тези арбитражни договори продължават в Америка. Дори в момента вече има голям скандал с тексаски фирми, които широко използват тези договори. Твърдението е, че един арбитраж, за разлика от един съд, се изказва много по-бързо и работи по много по-прости процедури. Всъщност в по-голямата си част арбитражите служат на тези, които им плащат и това явно не е този, който работи в мините на Перу или на Конго.

Няма да говоря за ГМО и за шистов газ, защото това достатъчно се дискутира. Но ще започна с други примери, които видях в материали около този договор. Първо социалното законодателство. Такова, каквото ние европейците го разбираме, ще отпадне.

В образованието има много голям натиск образованието да бъде приватизирано. Т.е. държава като Америка може да съди държава като България, затова че субсидира държавни училища. Защото това в смисъла на този договор е субсидия.

Същото важи за болници. В Германия в момента се вихри голям скандал точно по тази тема. За техните обществени болници, всички са настръхнали, че след въвеждането на TTIP ще бъдат закрити или приватизирани.

Култура – представяте ли си българската филхармония да бъде заменена с Чикагската филхармония просто защото едната е частна, а другата – държавна? Аз не искам да се стига до там.

Не съм съгласен с това, че в Европа повечето големи партии се противят на това, което се случва с TTIP. Само преди няколко дни Зигмунд Габриел на 6 ноември при разговор в тяхната работодателска организация заплаши, че ако този договор не се приеме, следващият договор ще бъде с Китай и тогава европейците нищо не могат да направят. Навсякъде между етажите и в леви, и в десни партии се говори, че такъв договор е приемлив с някои поправки.
Искам да спомена и за ролята на Европейските зелени. Те бяха тези, които вдигнаха алармата. Те първи прокараха в ЕП резолюция, която да осветли начина на провеждане на тези преговори. Впрочем има един много хубав уеб сайт, казва се ttip2014.eu. Там са всичките документи на Европейските зелени по този договор.

И последното, с което искам да завърша, е че този договор не е добър и за икономиката. Както видяхте айфонът ми се разпищя преди малко, за да ми напомни, че седе&#