Седем български професори се включиха в подписка на европейската академична общност срещу изграждането на системи, паралелни на официалното правосъдие
Водещи български прависти се включиха в апел на европейската академична юридическа общност до Европейската комисия и Европейския парламент да не приемат Трансатлантическите търговски споразумения на ЕС със САЩ и Канада – ТПТИ и СЕТА, докато в тях фигурират паралелни на правосъдните системи механизми за съдене на държави от инвеститори. Въпросните механизми, известни като ISDS, представляват на практика частни трибунали, в които корпорации могат да завеждат дела срещу властите с искания за обезщетения, ако сметнат, че очакваните от тях печалби са намалели вследствие от въвеждане на регулации, закони, политики и т.н.
„САЩ, Канада и Европейският съюз имат високоразвити ефикасни съдебни системи, които гарантират подходяща юридическа защита на чуждестранните инвеститори. Апелираме към вас да не отслабвате и подкопавате върховенството на закона и демократичните принципи, върху които са основани страните-членки и Европейският съюз като предоставяте на чуждестранните инвеститори ненужна, системно предубедена и структурно нездрава паралелна юридическа и съдебна система в ТПТИ и СЕТА“, се казва в апела.
От българска страна под него се подписаха седмина преподаватели от Софийския университет. Това са проф. Георги Стефанов – професор по международни отношения и история на дипломацията, проф. Георги Близнашки, преподавател по конституционно право и експремиер на Република България, проф. Красимира Средкова – преподавател по трудово и осигурително право, член на Европейския комитет за социални права; проф. Лазар Груев – преподавател по наказателно право, бивш конституционен съдия и председател на Върховния касационен съд; проф. Огнян Герджиков – преподавател по търговско право, бивш председател на Народното събрание; проф. Пламен Киров – преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия и проф. Сашо Пенов – преподавател по финансово право и декан на Юридическия факултет на СУ.
Писмото е подписано от известни европейски юристи – професори от най-големите университети като Хумболтовия в Берлин, Сорбоната в Париж, Оксфорд, Кеймбридж, Лондонското училище по икономика, университетите в Барселона, Лисабон, Амстердам, Залцбург, Торино и др. Сред тях личат имената на проф. Женевив Бурдио, проф. Евелин Лагранж, проф. Алан Бог, проф. Давид Капитан, проф. Дани Никол, проф. Уго Матеи и още десетки преподаватели и изследователи в областта на юридическите науки. Списъкът с имената на всички подкрепили професори по право ще бъде публикуван в понеделник, 17 октомври 2016 г.
Светилата на европейското право предупреждават, че механизмите ISDS в търговските споразумения от нов тип установяват привилегии за чуждестранните инвеститори, базиращи се на неясни материалноправни стандарти. Те ще могат да търсят отговорност от държавите за своите пропуснати печалби, „дори когато предприетите от държавите мерки са недискриманационни, законни от гледна точка на местното законодателство и имат за цел например да защитят природата, общественото здраве или правата на работещите, да ренационализират железопътни линии, водоснабдителни, енергоснабдителни или здравноосигурителни системи“. Това на свой ред може да доведе до въздържание на правителствата от регулаторни мерки в обществен интерес поради заплахата от инвестиционен арбитраж и високите компенсации, които следват от него.
Според подписалите, предложената „Инвестиционна съдебна система“ в споразуменията със САЩ и Канада ще въведе някои институционални подобрения в сравнение с класическия ISDS механизъм, но в същото време ще насърчи инвеститорите да заобикалят добре установените юридически процедури в местните съдилища, а „това рязко контрастира с традиционното и благоразумно схващане за международното право, което изисква индивидите да изчерпат местните пътища за решение, преди да се обърнат към международни съдилища“. Освен това не е предвидена забрана корпоративни адвокати да бъдат наемани като арбитри в паралелната система при решаване на инвестиционни спорове.
И докато преговорите по спогодбата със САЩ изглежда са зациклили, то споразумението с Канада – СЕТА, известно още като „малкият брат“ на ТПТИ, е пред одобрение на 18-и октомври от Европейски съвет в Люксембург. На него представителите на България ще трябва да гласуват, без да са изготвили анализ на очакваните ефекти от СЕТА върху българската икономика и без да са участвали в никакви публични дебати по темата. Затова на 16 октомври в градинката пред „Кристал“ в столицата се събират граждани, които за пореден път ще призоват българските институции да не подписват празен чек с множество рискове за България и ЕС. Организатори на протеста от 16 ч. са сдружение „Солидарна България“, екологично сдружение „За Земята“, Гражданска инициатива за забрана на шистовия газ в България, коалиция „България без ГМО“ и инициативен комитет „За чиста България“.
