– Залязва ли протестът, г-н Христов? Съвсем наскоро социолози твърдяха, че той отнема ролята на опозицията, докато сега мнозина отчитат, че бавно и полека редиците на бунтарите оредяват.
– Протестът залязва, но се задават озъбените социални бунтове. През първите десетина дни на летния протест оживя надеждата за нов национален консенсус. На улицата бяха десни, леви и аполитични под общия знаменател на гнева срещу опита за официализиране на олигархията чрез кандидатурата на Пеевски.
След протестите през 1997-а се оформи първият национален консенсус – курс към ЕС, НАТО и либерална демокрация. Дори противниците тогава го преглътнаха. През 2013-а ни трябваше нов консенсус: нови изборни правила, гражданско участие в политиката, реформа на съдебната власт (дори с цената на ВНС и нова конституция). В резюме – оздравяване на българската пишман демокрация. Но шансът за нов консенсус бе убит в зародиш. Днес сме по-разделени отвсякога.
– На 4 септември автобусът се превърна в знак, че протестът излиза от гражданската си фаза. Неизбежно ли беше?
– Всичко започна като спонтанен бунт срещу олигархията, превърнаха го във виагра за угасналата синя десница, а днес се изражда в смес от кич и зле насочен гняв. Уморените протестъри скачат срещу всеки, който им казва горчивата истина, но не и срещу онези, които ги изиграха.
В първите дни изригна дълго таено негодувание и хората се почувстваха щастливи, че не са сами в гнева си. Но някой реши да сърфира върху вълната. В деня, когато Таня Илиева разголи гръд в някаква нелепа възстановка на Дьолакроа, стана ясно, че пиарът яхва протеста. Някой взе да режисира и пакетира бунта за свои нужди. Сетне бял роял се материализира чудодейно на жълтите павета. Последваха кичозни акции с балерини и бременни жени, които „спонтанно“ решават да почетат книга на асфалта. Току пред камерите. Протестът бе „опакован“ секси, но загуби смисъл и автентичност. Де факто бе приватизиран.
През лятото взе да оредява и манипулаторите му се опитаха да ескалират събитията до кръв в нощта на белия автобус. Но властта е възприела гьонсурата за своя идеология и не поддаде. Протестът още оредя.
4 септември и „голямото посрещане“ белязаха идейния му фалит: съглашателството на скритите кукловоди на улицата с ГЕРБ.
От самото начало твърдя, че лозунгът „червени боклуци“ не е простим емоционален изблик, а фатална политическа заблуда. Внушението, че мафията има цвят, отнапред дава индулгенция на всички другоцветни „боклуци“. Връща ни в 1997-а. Втвърдява червения електорат. А отдясно – реанимира отдавна провалилата се синя десница. Тя се вкопчи в сламката. Размаха вехти сърпове, чукове, боядиса Паметника на Съветската армия и се преименува на Реформаторски блок. Върнахме се 16 години назад. Същите опоненти, същите разломи, същите аргументи, същата бутафория. Но сините днес са слаби и се наложи да се прегърнат с ГЕРБ. Ако перифразирам злополучната теза на проф. Калин Янакиев, реформаторите претендират, че са „качеството“, но Борисов владее все още „количеството“. И си стиснаха ръцете в името на властта. С което изиграха надеждите на честните бунтари на паветата. Такива има и до днес.
Синята десница винаги е била фарисейска в идеологията си. Българските антикомунисти са късно заявили се борци срещу злото в минало време. Стигат до нелепици. Манипулаторите на протеста обявиха ден за почит към паметта на Георги Марков. Сиреч едната вечер почитаха паметта на писателя – жертва на живковизма, а предния ден протестираха ръка за ръка с телохранителя на същия този Живков.
– Очаквате ли напрежението да ескалира в близките месеци?
– Да. Борбата за еврофондовете е безмилостно жестока. ГЕРБ ерозира, сините имат шанс сега или никога и ще настояват за бързи избори. Властта пък няма средства да гаси социалните пожари.
– Докога властта може да се задържи?
– Докато не бъде пометена. Може дори цял мандат. Тя се показа глуха за справедливия обществен ропот в началото, но и неподатлива на режисиран уличен шантаж напоследък. Изглежда, кабинетът е в частична международна изолация и това също може да го притисне в средносрочен план.
– Ще се случат ли напролет избори 2 в 1?
– Към момента нямам отговор. По-скоро зависи от външните фактори и състоянието на хазната.
– Спрягат ГЕРБ и Реформаторския блок като бъдещи партньори. Какво общо имат освен желанието да свалят правителството?
– Подвластни са на новия Коминтерн – Европейската народна партия, която очаква от тях определена аритметика на европейските избори. Принуждава ги да взаимодействат. Съединените щати също разчитат дружните им усилия да осуетят „Южен поток“ и рестарт на „Белене“. Синята десница днес играе с две визитки: партийната е Реформаторският блок, а гражданската е Протестната мрежа. Взаимодейства с ГЕРБ и на двете нива, но не го признава. И дори се надява да изиграе Борисов. А ще стане обратното.
Питате какво общо имат РБ и ГЕРБ, но според мен не е ясно какво ги различава. Икономическите стратези от гражданския съвет на РБ са същите, които три години и половина клакьорстваха на г-н Дянков. Гражданският съвет на РБ мобилизира втория, експертен ешелон на десницата, след като видимите лица изчерпаха потенциала си. Няма грам промяна във философията.
– Защо новородените политически формации са все вдясно? Няма ли да се роди лява алтернатива в тази криза? (Дончева, Първанов и т.н.)
– Това е част от перверзията на прехода. Десницата у нас се ползва с презумпция за непорочност и модерност, а левицата е лоша по дефиниция, което е „заслуга“ на БСП. По света е по-скоро обратното. В България няма автентична левица и това е причината за социалната деградация на обществото ни. Надявам се българите да го осъзнаят, преди да закрият държавата си. Но автентичната левица няма да се роди в лоното на БСП . Тя съществува и сега във фейсбук, „Солидарна България“ и други леви групи, убедени демократи, които подкрепиха протеста, но се отдръпнаха, след като той се превърна в пиар на новата десница.
Появата на независима левица е големият страх на олигархията през целия преход. Тя и сега се гласи да попие протестния вот с нова популистка формация, зачената в една телевизия. С площаден патос и народни танци. Солидарната алтернатива на десния модел трябва да заложи на демография, екология, образование и реабилитиране на справедливостта чрез прогресивно облагане, разбиване на монополите, защита на потребителите и реформа на правораздаването.
– Управляващата БСП сега е първа сила, а с напредването на мандата симпатиите към всеки на власт угасват. Не е ли в неин интерес изборите да са скоро?
– БСП прескочи трапа. Блудните избиратели уплашени се върнаха обратно в кошарата. Манипулаторите на протеста съживиха бесовщината от 90-те, за да реанимират синия елит, а пътьом направиха чудесна услуга на БСП. Но изиграха честните протестъри.
Протестът сплоти управляващите в момент, м който бяха на път да се хванат за гушите…
Ще може ли някой от прогресивните леви (без ирония го казвам) да отговори на следния простичък въпрос. Защо в първите дни от протеста, според Иво Христов все още непокварен от коварните десни, не се заявихте официално като лява алтернатива на БСП? Какво ви пречеше да издигнете плакати като: „За нова левица в България“, „БСП не е лява партия“, „Ние сме червени, но не сме боклуци“ и т.н.? Достатъчно интелигентни и оригинални сте, особено г-н Христов е доста духовит (пак без ирония), убеден съм, че щяхте да имате наистина смислени и запомнящи се послания. Аз лично виждах всякакви плакати в началото: призиви за връщане на Костов, обвинения срещу Прокопиев за високите цени на тока, турският полумесец беше негативен и позитивен символ.
Смятате ли, че сред толкова много интелигентни и отвратени от ГЕРБ хора, някой щеше да почне да ви къса плакатите или да обижда толкова симпатично момиче като Ваня Григорова?
На мен ми хрумват два възможни отговора:
1. Да кажете отново, че няма потенциал за създаване на нормална социалдемократическа партия и просто е нямало смисъл от подобни акции. С това обаче открито ще признаете, че протестът си е бил десен от самото начало и не е баш като лошите реформатори да са го яхнали (а барабар с него и наивните зелени шапчици).
2. Да си признаете, че няма личности, които смело да се заявят за създаването на модерна лява партия. И че май е по-лесно да се разсъждава за великата шаячна правда с единствената с разлика, че днес от дивана има директна връзка с глобалната мрежа. Което обаче, както оригинално беше описан преди време Янаки Стоилов от Иво Христов, ви превръща в поредните декоративни бонзай-опозиционери на БСП.
Пак без ирония, ще се радвам, ако има друг смислен отговор, който да даде надежда, че ще се роди европейска лява партия. Щото когато външният министър обяснява колко голяма крачка напред е направила България на 9-ти септември 1944, е трудно да не отговориш с „Червени боклуци“…
Ще се опитам да отговоря аз. Причината за протеста беше назначението на Пеевски. Поради това на площада бяхме с тези плакати: http://solidbul.eu/wp-content/uploads/2013/06/Posleden_DANS.jpg
В следствие на това, че правителството не реагира мигновено, пък и на поредицата други скандални назначения, целта вече беше оставка. Тъй като не смятаме, че някой трябва да приватизира гражданското недоволство, предпочетохме да продължим да поддържаме без никакви отличителни средства.
Единственото място, на което имаше по-леви знаци/плакати беше протестът пред НДК по време на съвета на ПЕС, който се проведе тук: http://solidbul.eu/?p=1503 Присъстваха хора от няколко леви организации.
Преди 4 септември от Протестна мрежа ни приканиха да ги подкрепим. След като в продължение на месец-два възмущението се беше прокопиевизирало. За да има някакъв баланс, за да има причина леви да се присъединят към очевидно дясното „посрещане“ /в партийния орган на протеста се изразява надежда, че Реформаторския блок ще спечели доверието на протестиращите все пак/, попитахме ще припознаят ли нашите позиции /в голямата си част публикувани и тук/. Срещу отпадането на инструментите за въздействие на следприватизационния контрол, мерки за овладяване на манипулираните сметки за електроенергия, за развитие на общественото образование без финансиране на частните училища, мерки за отключване на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и пр. и пр. Замлъкнаха.
Тъй като може да си кажете, че е било добре да пробваме с тези искания на площада, без предварително съгласуване, ето коментари за най-скорошното отхвърляне на конкретика:
https://www.facebook.com/events/475048025915600/permalink/528132830607119/
Държим се коректно, което не се забелязва в другата страна. А дори получаваме укори, че не сме се възползвали.
Трябва да се гласува само за местен или национален мажоритарен кандидат, в два тура, с право на един положителен и един отрицателен вот на тур. Машинно гласуване. С пълна проверка на машината, и камера на всяка партия или организация да снима машината и гласуването – ръката и копчетата. Да има копче „срещу всички“ кандидати. Народният представител да служи пет години и сбогом. По всяко време да могат да се извършват избори, ако 35% от избирателите в избирателният район, се подпишат за това.
Върховният съд на Индия призна правото на избирателите да гласуват “срещу всички”. Сега, в електронните машини за гласуване, за гласоподавателите ще има съответния бутон.
Индийски активисти предложиха: ако повече от 50% от избирателите гласуват против всички в избирателния район, то трябва да има нови избори.
Общите избори в Индия – най-голямата демокрация по брой на населението в света – ще се проведат през следващата година.