Иво Христов

Иво Христов

– Залязва ли протестът, г-н Христов? Съвсем наскоро социолози твърдяха, че той отнема ролята на опозицията, докато сега мнозина отчитат, че бавно и полека редиците на бунтарите оредяват.

– Протестът залязва, но се задават озъбените социални бунтове. През първите десетина дни на летния протест оживя надеждата за нов национален консенсус. На улицата бяха десни, леви  и аполитични под общия знаменател на гнева срещу опита за официализиране на олигархията чрез кандидатурата на Пеевски.

След протестите през 1997-а се оформи първият национален консенсус – курс към ЕС, НАТО и либерална демокрация. Дори противниците тогава го преглътнаха. През 2013-а ни трябваше нов консенсус: нови изборни правила, гражданско участие в политиката, реформа на съдебната власт (дори с цената на ВНС и нова конституция). В резюме – оздравяване на българската пишман демокрация. Но шансът за нов консенсус бе убит в зародиш. Днес сме по-разделени отвсякога.

– На 4 септември автобусът се превърна в знак, че протестът излиза от гражданската си фаза. Неизбежно ли беше?

– Всичко започна като спонтанен бунт срещу олигархията, превърнаха го във виагра за угасналата синя десница, а днес се изражда в смес от кич и зле насочен гняв. Уморените протестъри скачат срещу всеки,  който им казва горчивата истина, но не и срещу онези, които ги изиграха.

В първите дни изригна дълго таено негодувание и хората се почувстваха щастливи, че не са сами в гнева си. Но някой реши да сърфира върху вълната. В деня, когато Таня Илиева разголи гръд в някаква нелепа възстановка на Дьолакроа, стана ясно, че пиарът яхва протеста. Някой взе да режисира и пакетира бунта за свои нужди. Сетне бял роял се материализира чудодейно на жълтите павета. Последваха кичозни акции с балерини и бременни жени, които „спонтанно“ решават да почетат книга на асфалта. Току пред камерите. Протестът бе  „опакован“ секси, но загуби смисъл и автентичност. Де факто бе приватизиран.

През лятото взе да оредява и манипулаторите му се опитаха да ескалират събитията до кръв в нощта на белия автобус. Но властта е възприела гьонсурата за своя идеология и не поддаде. Протестът още оредя.

4 септември и „голямото посрещане“ белязаха идейния му фалит: съглашателството на скритите кукловоди на улицата с ГЕРБ.

От самото начало твърдя, че лозунгът „червени боклуци“ не е простим емоционален изблик, а фатална политическа заблуда. Внушението, че мафията има цвят, отнапред дава индулгенция на всички другоцветни „боклуци“. Връща ни в 1997-а.  Втвърдява червения електорат. А отдясно – реанимира отдавна провалилата се синя десница. Тя се вкопчи в сламката. Размаха вехти сърпове, чукове, боядиса Паметника на Съветската армия и се преименува на Реформаторски блок. Върнахме се 16 години назад. Същите опоненти, същите разломи, същите аргументи, същата бутафория. Но сините днес са слаби и се наложи да се прегърнат с ГЕРБ. Ако перифразирам злополучната теза на проф. Калин Янакиев, реформаторите претендират, че са „качеството“, но Борисов владее все още „количеството“. И си стиснаха ръцете в името на властта. С което изиграха надеждите на честните бунтари на паветата. Такива има и до днес.

Синята десница винаги е била фарисейска в идеологията си. Българските антикомунисти са късно заявили се борци срещу злото в минало време. Стигат до нелепици. Манипулаторите на протеста обявиха ден за почит към паметта на Георги Марков. Сиреч едната вечер почитаха паметта на писателя – жертва на живковизма, а предния ден протестираха ръка за ръка с телохранителя на същия този Живков.

– Очаквате ли напрежението да ескалира в близките месеци?

– Да. Борбата за еврофондовете е безмилостно жестока. ГЕРБ ерозира, сините имат шанс сега или никога и ще настояват за бързи избори. Властта пък няма средства да гаси социалните пожари.

– Докога властта може да се задържи?

– Докато не бъде пометена. Може дори цял мандат. Тя се показа глуха за справедливия обществен ропот в началото, но и неподатлива на режисиран уличен шантаж напоследък. Изглежда, кабинетът е в частична международна изолация и това също може да го притисне в средносрочен план.

– Ще се случат ли напролет избори 2 в 1?

– Към момента нямам отговор. По-скоро зависи от външните фактори и състоянието на хазната.

– Спрягат ГЕРБ и Реформаторския блок като бъдещи партньори. Какво общо имат освен желанието да свалят правителството?

– Подвластни са на новия Коминтерн – Европейската народна партия, която очаква от тях определена аритметика на европейските избори. Принуждава ги да взаимодействат. Съединените щати също разчитат дружните им усилия да осуетят „Южен поток“ и рестарт на „Белене“. Синята десница днес играе с две визитки: партийната е Реформаторският блок, а гражданската е Протестната мрежа. Взаимодейства с ГЕРБ и на двете нива, но не го признава. И дори се надява да изиграе Борисов. А ще стане обратното.

Питате какво общо имат РБ и ГЕРБ, но според мен не е ясно какво ги различава. Икономическите стратези от гражданския съвет на РБ са същите, които три години и половина клакьорстваха на г-н Дянков. Гражданският съвет на РБ мобилизира втория, експертен ешелон на десницата, след като видимите лица изчерпаха потенциала си. Няма грам промяна във философията.

– Защо новородените политически формации са все вдясно? Няма ли да се роди лява алтернатива в тази криза? (Дончева, Първанов и т.н.)

– Това е част от перверзията на прехода. Десницата у нас се ползва с презумпция за непорочност и модерност, а левицата е лоша по дефиниция, което е „заслуга“ на БСП. По света е по-скоро обратното. В България няма автентична левица и това е причината за социалната деградация на обществото ни. Надявам се българите да го осъзнаят, преди да закрият държавата си.  Но автентичната левица няма да се роди  в лоното на БСП . Тя съществува и сега във фейсбук, „Солидарна България“ и други леви групи, убедени демократи, които подкрепиха протеста, но се отдръпнаха, след като той се превърна в пиар на новата десница.

Появата на независима левица е големият страх на олигархията през целия преход. Тя и сега се гласи да попие протестния вот с нова популистка формация, зачената в една телевизия. С площаден патос и народни танци. Солидарната алтернатива на десния модел трябва да заложи на демография, екология, образование и реабилитиране на справедливостта чрез прогресивно облагане, разбиване на монополите, защита на потребителите и реформа на правораздаването.

– Управляващата БСП сега е първа сила, а с напредването на мандата симпатиите към всеки на власт угасват. Не е ли в неин интерес изборите да са скоро?

– БСП прескочи трапа. Блудните избиратели уплашени се върнаха обратно в кошарата. Манипулаторите на протеста съживиха бесовщината от 90-те, за да реанимират синия елит, а пътьом направиха чудесна услуга на БСП. Но изиграха честните протестъри.

Коментари

коментара