Позиция на сдружение „Солидарна България“
Преди дни беше гласуван най-социалният, по думите на управляващите, бюджет. Веднага след това стана ясно, че подхвърлените трохи към майките на малки деца и социално слабите прикриват отказа на правителството да финансира лечението на някои тежки заболявания с нови лекарства. Често единствената надежда на засегнатите от животозастрашаващи, тежки болести са новите лекарства и терапии.
Пример са медикаментите срещу хроничната лимфоцитна левкемия, които се разработват успоредно от няколко различни компании. При подобна тестова група в България пет от пет тежко болни са в ремисия. Регистрирани са и странични ефекти – бързото разграждане на образуванието затормозява отделителната система, но това е пренебрежим риск пред алтернативата да си мъртъв. Макар все още да текат финални тестове, част от терапиите вече са разрешени. Защото, поне засега, тези лекарства са единствената надежда за болни, при които стандартното лечение не е дало резултат. Но са твърде скъпи, за да може да се покрият от стандартен бюджет на българско домакинство. Това означава само едно – ако нямат късмета да попаднат в тестова група, тези хора умират.
Разбира се, темата е само повод да се заговори за тежко болната ни здравна система. Болници без консумативи; близки, на които им държат сметка, че още не са донесли сапун, тоалетна хартия или плик за боклук за онкоболния; роднини, които са изнудвани да правят дарения (включително и в частни болници); здравна каса, която плаща медицински пособия и лекарства на десеторно по-високи цени…
Все по-често говорим за икономическата емиграция на българите, почти нищо не знаем за здравната емиграция. Дефектиралата българска здравна система не успява да помогне на немалка част от хората с лечими заболявания. Последните публикувани данни на Евростат сочат, че починалите у нас от лечими заболявания са 2,3 пъти повече от средното в Европейския съюз. С две думи: с по-адекватно здравно покритие и лечение, над 11 000 българи щяха още да са живи!
Накъдето и да се обърнем, попадаме на кампания за набиране на средства за лечение на деца. Ако кампанията е успешна и семейството замине в чужбина, то често изобщо не се завръща, особено когато заболяването е хронично – никога не си сигурен, че следващия път, когато болестта се върне, ще успееш да събереш пари навреме.
Чуждата държава нерядко се грижи по-добре за българските граждани. Чуждият бюджет е солидарен и социален. Нашият обслужва интересите и печалбите на клики от паразити. Общински лечебни заведения доказано се източват, а впоследствие и закриват. Това води до все по ограничен достъп до болнична помощ извън големите градове. Докога ще продължаваме да унищожаваме българското здравеопазване?! Лекарите напускат, медицинските сестри напускат, хората си отиват!
Сдружение „Солидарна България“ изразява подкрепа за протеста, който ще се състои на 9 декември 2017 г. от 11 ч. пред сградата на Народно събрание и призовава всеки, който има възможност, да се присъедини.
