Соларната енергетика има бляскаво бъдеще. Но България избра грешния модел за развитие на този бизнес.
Много, много големи. Тоест с капацитет над 1 мегават, са 86% от соларните инсталации в България, сочат данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. В Германия, която е световен лидер във фотоволтаиката, по сведение на института за соларна енергия Fraunhofer този дял не надхвърля 15%. Зачестилите климатични бедствия, както и високите цени и несигурните доставки на нефта и газа ни убеждават, че бъдещето е на възобновяемите енергийни източници. Преходът към чиста енергетика трябва да се насърчава, въпросът е как. Изглежда България за пореден път избира грешния модел.
Над 800 мегавата соларни мощности – горе-долу колкото един приличен ядрен реактор, бяха присъединени към енергийната ни система през 2012 г. Този бум не се прие с добро око от обществото: от една страна, защото се разчу, че в соларния бизнес са влезли депутати, възползвали се от преференциалните изкупни цени, които самите те гласуваха в парламента. От друга, непосилните сметки за ток, изкарали хората на улиците, основателно или не се отъждествиха именно с увеличаването капацитета на ВЕИ.
Източник: gorichka.bg
Така под общия знаменател „зелени кожодери” попаднаха проекти, коренно различни и по размер, и по характер. Всъщност преференциалните цени са предназначени не толкова за големите инвеститори, колкото за самите потребители на енергия – домакинства, заводи, ферми. Няколко соларни панела на покрива ще помогнат на месечния бюджет, докато изпълняват националните цели за зелена енергия. Поне европейският подход е такъв.
В България приоритет за пореден път получиха чуждестранните капитали и партийните кръгове. След като големият бизнес обра каймака, изкупните цени бяха намалени, присъединяването към мрежата затруднено и днес само някой еко романтик ще тръгне по бюрократичната Голгота за изграждане на своя покривна соларна централа.
Над петнадесетия етаж
Ситуацията с електроцентралата на покрива на Блок 63 в столичния квартал „Гео Милев” е различна. След завършване строителството на 15-етажния блок, в жилищната кооперация остават свободни пари, които по закон може да се вложат единствено в сградата. Инсталиране на соларни панели на покрива, които ще носят постоянен доход на целия блок, през 2010 г. изглежда примамливо – при тогавашните цени инвестицията би се изплатила за 6 години. Но докато етажната собственост успее да подготви проект и да подаде нужните документи, преференциалните тарифи за соларните инсталации от този мащаб са намалени два и половина пъти. С новите цени инвестицията ще се възвърне след 15 години, ако отчетем стойността на парите във времето тя ще се изплати през 2033 г.
Вложихме 145 хил. лв. в този проект – разказва Антон Желев, председател на УС на кооперацията. Толкова струва закупуването и монтажа на 120 соларни панела с обща мощност 28.2 KWp (киловат пика), както и два италиански инвертора, преобразуващи постоянното напрежение в променливо – по думите му, те са сърцето на фотоволтаичната централа. За подобен проект е невъзможно да се получи банков кредит, твърди Желев. Нереалистично е да се събират и средства от всеки живущ. „Ако нямахме пари, които така или иначе трябваше да се оползотворят, нямаше смисъл да се пробваме”, счита той.
Въпреки че най-важният въпрос за капитала е решен от самото начало, операция „покривна електроцентрала” не протича безпрепятствено. Проектът трябва да се съобрази с шест закона и три наредби. Процедурата по получаване на разрешителни трае година и половина – после за доставка и монтаж на панелите стигат две седмици. Проблемът е, че ФЕЦ „Блок 63” се осъществява като етажна собственост, което е прецедент и никой не знае как да процедира с подобен групов инвеститор. Както по етажите на общинската и държавната власт, така и в електроразпределителното дружество гледат на тях като на „досадници”. И все пак упоритостта възтържествува. В следващите 20 години кооперацията ще получава 10 хил. лв. годишно от производство на ток.
Според публикации в пресата, година и половина са били нужни също и за реализирането на соларната централа с капацитет 50 мегавата край Първомай. Тя е с американски инвеститори и със своите 215 хил. фотоволтаични панела се обявява за „най-голямата на Балканите”. Контрастират не само мащабите – заработилата през пролетта на 2012 г. мегацентрала получава преференциална цена от 699.11 лв./MWh, докато забавената по трасето покривна мощност трябва да се задоволи с 284.18 лв./MWh.
Със сигурност в соларната енергетика място имат и големите, но толкова фундаментално разминаване на стимулите за финансовите капиталисти и за малкия комунален проект не е приемливо. Държавата би следвало да търси добавена стойност, като чрез субсидиране на ВЕИ подпомага и доходите на домакинствата. У нас норма можеше да станат разкази като този на Дейвид Уитфорд от сп. „Форчън” – собственикът на мини покривна соларна централа със задоволство гледа на лаптопа си как електромерът „цъка” и приближава изплащането на инвестицията от 13 хил. долара, предвидено след пет години. Вместо това получихме истории за гневни миньори, заплашващи да чупят със сопи соларни панели.
След като инвеститорите с големи връзки бяха успешно присъединени, в средата на 2013 г. Електроенергийният системен оператор регистрира „неустойчиво развитие на ВЕИ” и бе преустановено включване към мрежата на нови вятърни и соларни мощности. Изключение се прави само за ВЕИ върху покривни и фасадни конструкции с мощност до 30 kW (до 200 kW за индустриални обекти). Какво от това, щом няма паричен стимул?
По-евтино от въглища
В соларната индустрия дотук са се изсипали много пари. Само в България инвестициите във фотоволтаици възлизат на 4 млрд. евро, половината от които са чуждестранен капитал. Според Меглена Русенова, председател на УС на Българската фотоволтаична асоциация, има реален потенциал за привличане на още 5 млрд. евро. По думите й, още 200 мегавата соларни панели обезсмислят строежа на нови ядрени мощности у нас.
Инвестициите във фотоволтаици в Европейския съюз в периода 2000-2013 г. достигат 23 млрд. долара годишно, твърди нов доклад на Международната енергийна агенция. Сумата е значително по-висока от вложените във въглища или атомни централи средства, но според МЕА тенденцията ще се обърне. Към 2025 г. се очаква соларните инвестиции в ЕС да се свият тройно и бизнесът да се пренасочи към САЩ, Китай и Индия. За сметка на това, ядрената енергетика ще изживее европейски ренесанс.
Прогнозите на базираната в Париж МЕА не са безспорни. Възможно е да се случи точно обратното – в обозримо бъдеще поевтиняващите фотоволтаични инсталации да възвестят края на Атомната и Петролната ера. Според експертите на Goldman Sachs, към 2033 г., някъде и по-рано, соларната енергия ще се изравни по себестойност с конвенционалната. Близко е до ума, че който разполага с производствени мощности за нови панели, ще се издигне на гребена на вълната.
Гигантът Shell в един от сценариите си за енергийно бъдеще разглежда възможността соларната енергия, сега на 13-то място по значение като енергиен източник, още към 2040 г. да заеме четвърто място след нефта, газа и въглищата, а към 2100 г. да доминира с 38% дял в енергийния баланс. Експертите считат, че заради климатичните си дадености в този процес водещи ще са страните от третия свят. Още към 2060 г. те ще произвеждат 40% от електричеството си от слънцето.
Инвестициите в соларна енергия в Германия възлизат дотук на 80 млрд. евро, твърди Fraunhofer ISE. В слънчеви дни панелите задоволяват 35% от моментното потребление на ток в страната, а през почивни и празнични дни, когато консумацията е по-ниска, този дял нараства до 50%. Предвид ниското ниво на слънчева радиация в Централна Европа, резултатите на Федералната република във фотоволтаиката са впечатляващи. Поучителен е и избраният инвестиционен модел: по последни налични данни, 40% от инсталираните мощности са собственост на частни лица, 21% на фермери и 19% на заводи. Банки и проектни компании държат под една пета от сектора.
За разлика от България, където за инсталиране на панели се търси празно пространство на припек, в Германия стремежът е те да се интегрират в околната среда: да се оползотворят пустеещи повърхности, да се разкрасят фасади, да се придаде футуристичен облик на градовете. Интересът към фотоволтаиците се обяснява и с присъщото на германците желание за стопанска самодостатъчност, т.е. освобождаване от зависимостта от внос на нефт и газ. Нещо повече – Германия е водещ производител на соларни панели. Монтирайки ги на покрива си, бюргерът създава работни места за родината.
Още в началото на 2012 г. малките покривни централи в Германия постигнаха мрежов паритет – преференциалната цена се оказа по-ниска от брутната цена на тока, която заплащат домакинствата. На 1 юли 2013 г. преференциалната цена за соларната енергия в Германия се изравни с пълните разходи по производството на фосилна и атомна енергия.
Статистиката показва, че след 2006 г. цената на соларните инсталации в света спада с 13% годишно. Всяко удвояване на инсталираните мощности води до 20% спад в цената на инсталацията. По данни на агенция Bloomberg, от началото на тази година цената на панелите се е понижила с 12% и вече е 0.76 USD на ват. На този фон соларният бум в България при високите цени на панелите от 2011-2012 г. и последвалото замразяване на нови проекти при спадащи цени на технологията изглеждат последователно погрешни.
Пари, които живеят на покрива
Годишната консумация на ток на едно 4-членно домакинство със западен стандарт възлиза на 4000 киловатчаса. 30 кв.м. соларни панели на покрива са в състояние да ги осигурят. Това не означава, че домът незабавно ще стане енергийно самодостатъчен – нощем слънцето не грее, а зимните дни са къси, съответно ще са нужни и скъпи акумулатори, които да съхраняват и отдават енергията. Вместо създаване на „енергиен остров”, по-лесният и по-разпространен вариант е соларната инсталация да се включи към мрежата. Тя продава ток на електрическата компания, който се приспада от месечната сметка. Предполага се, че у нас има около 1000 домашни покривни централи.
Както видяхме от примера с Блок 63, осъществяването на подобен проект в България коства доста нерви. Далеч по-лесни за реализиране са широко разпространените в Гърция термосоларни инсталации – и като цена, и като монтаж, при това няма нужда да се вадят разрешителни. За около 800-1000 евро може да се закупи еднофамилна система, състояща се от соларен панел и 150 литров бойлер за топла вода, които се монтират на покрива. Термосоларна система в Гърция се изплаща за 3 години, у нас заради по-евтиния ток и по-ниската слънчева радиация вероятно двойно по-бавно. Въпреки това, поради дългия си живот и все по-горещите лета, тези системи печелят популярност и у нас.
Горски център Чатъма
Пример за независима енергийна система дава малката покривна инсталация в горския център в местността Чатъма край язовир Голям Беглик в Родопите. Най-близкото място, от което може да се вземе ток от мрежата отстои на 7 км., така че се е наложило да се търсят алтернативни решения. На покрива на една от къщичките на Чатъма са монтирани два соларни панела с обща мощност 2.5 kW, системата включва и два акумулатора. Произвежданото електричество осигурява осветлението на 4 къщи, т.е. за около 20 туристи, освен това има възможност за включване на малки електроуреди и за зареждане на мобилни устройства. По-голям консуматор, например хладилник, не може да се „подкара“, но това не е и търсено. През светлата част на деня произвежданият от панелите ток директно се консумира, през нощта и в облачни дни се задействат акумулаторите. Опитът показва, че един слънчев ден натрупва достатъчно енергия за нуждите на два облачни. Тази система струва 7000 лв., в това число монтаж и 150 м. окабеляване.
И трите описани варианта за оползотворяване на покрива съответстват на конкретна потребност: в първия случай вероятно виждаме стил на живот, във втория масов продукт, който спестява разходи на домакинствата, в третия – практично решение заради географска отдалеченост. Една от силните страни на соларните технологии е, че те са много разнообразни и отговарят на различни житейски нужди. Но това крие и своите рискове: хората се объркват коя е най-добрата технология за техния конкретен случай.
Затова по-широкото навлизане на фотоволтаиците трябва да се придружава от просветителска кампания. Другият важен механизъм е осигуряване на изгодни кредити за домакинствата чрез държавен насърчителен фонд или банка. У нас и двете изисквания липсват – дълго време преференциалните цени бяха „класифицирана информация“, а кредиторите предпочитаха проекти с промишлен мащаб. Но основната поука от соларния фалстарт на България е, че соларните инсталации са нещо, което расте не на полето, а по-скоро на покрива – включително сенници, фасади и други компоненти на сградния дизайн. Фотоволтаици в последно време се тестват дори като настилки на пътища и тротоари, но като покривало на плодородна земеделска земя те служат предимно у нас.
Слънчевата страна
Германският опит във възобновяемата енергия за сгради бе демонстриран на специализирана конференция в София в края на юни, организирана от Германо-българската индустриална и търговска камара. Представители на няколко експортно ориентирани немски фирми изнесоха презентации в своята област и направиха опит да се свържат с български бизнес партньори. За съжаление, тази сериозна проява премина в сянката на политическите трусове в България и не получи медийно отразяване.
Показани бяха соларни покриви за ферми, училища, заводи, болници, както и „интегрирани в сградите фотоволтаици” с панели в най-разнообразни форми и подредба. Днес със соларни панели германски фирми декорират в цял свят автобусни спирки, парапети на балкони, спортни площадки, бензиностанции, сенници по крайбрежни алеи, без да говорим за соларните кемпери, камиони, яхти, напоителни системи. И, разбира се, организират се училища за соларни техници и консултанти. Поразителното е, че цялата тази активност се развива в страна, в която слънцето не е най-изобилният ресурс. За сравнение, годишното слънчево греене в Бургас е с 34% по-голямо спрямо Берлин.
В слънчева България германските соларни практици се запознаха с доста мрачна картина: те бяха залети от оплаквания за незаконни такси, замразени проекти, орязани цени. Накрая по-емоционален германски гост възкликна: „Не сме постигнали резултатите си за един ден, а в постоянна борба да убеждаваме хората и властта, че това, което правим, е необходимо за обществото!” Повече оптимизъм наистина няма да ни навреди: цената, по която соларната енергия днес се изкупува в Германия, е 9-13 цента за киловатчас. „Убийствено ниските” цени на ДКЕВР от 1 юли за покривни централи са близо 11 цента.
Термосоларна инсталация
Цената все пак не е всичко. В общия случай в Германия действа уведомителен, а не разрешителен режим за монтиране на малка соларна инсталация. Същото се очаква някога да се случи и у нас с прилагането на разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО, изискваща „опростени и облекчени процедури” за малките проекти и децентрализираните устройства (чл. 13 т. 1-е). Оценявайки неустойчивия соларен бум в България през 2012 г., германските експерти заключиха, че в следващите 2-3 години развитието на сектора у нас ще е основно върху индустриалните покривни конструкции.
„Как да убедим властта, че фотоволтаиката трябва да получи по-голямо разпространение в България?” – хитро попита модераторът в края на конференцията. Отговорът на гостите демонстрира кардинална разлика в ценностите: „Убедете хората, че запазването на природата е нещо изключително важно.” Докато защитават интересите на ВЕИ бранша у нас, лобистите изтъкват нуждата от предвидимост на средата, риска от загуба на доверие сред чужди инвеститори, защитата на частната собственост, правото на лихва върху капитала – и забравят за същинската причина, заради която зелената енергия всъщност получава субсидия. Възобновяемата енергетика в България витае в безпринципност, потвърждават го и стотиците перки, загрозили пейзажа на Калиакра.
По тази причина обществото се настройва негативно срещу ВЕИ инвеститорите, съответно политическото пространство за стимулиране на сектора е ограничено. А политиците дават нови и нови доказателства, че гледат на зелената енергия като на холщайнско говедо с рекорден млеконадой. През март депутатите от БСП Явор Куюмджиев и Таско Ерменков искаха да прокарат промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, които мотивираха със стремежа да „продължат подкрепата за малки покривни централи до 30 kW”. Всъщност опитът им бе да дадат и на големите инсталации на биомаса и ВЕЦ до 1.5 мегавата привилегирован статус за присъединяване.
През седмицата служебният министър на енергетиката Васил Щонов обяви, че започва преговори с представители на ВЕИ сектора за създаване на нов модел на ценообразуване. Звучи наивно, тъй като едва ли някой доброволно ще се откаже от договор, гарантиращ му печалба за срок от 20 години – а подписаните договори се спазват дори в България. Все пак в това има някаква логика: ако браншът намери вътрешни механизми за убеждение и ценовият товар се преразпредели, може да очакваме в бъдеще отново да се изпълняват големи соларни проекти – в училища, болници, административни сгради. В противен случай, за много години напред соларни панели у нас ще си монтират единствено романтиците по покривите.
Разликата между големи и малки ВЕИ – интервю с Антон Желев, член на УС на Българската соларна асоциация
Просветителската дейност е по-важна от субсидиите – интервю с с д-р Олаф Флек
