Тази седмица Европейската комисия на свое заседание формално предложи търговското споразумение между ЕС и Канада да бъде прието от 28-те членки на съюза. Малко неочаквано, но в същото време логично, СЕТА бе предложена за ратификация и от националните парламенти. Досега Комисията убедено защитаваше тезата, че това е споразумение, което е от компетентността единствено на ЕС. Това би означавало договорът да влезе в сила веднага и изцяло, щом бъде приет от Европейския съвет, включващ председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и министър-председателите на страните-членки, и бъде ратифициран в ЕП. На нарочна пресконференция еврокомисарят по търговските въпроси Сесилия Малмстрьом обяви, че според юридическия анализ на Комисията СЕТА наистина може да влезе в сила и без допълнително гласуване в 28-те национални парламента, но поради разногласията по въпроса между държавите, прави предложение за „смесено“ споразумение (т.е. подлежи на ратификация както на европейско, така и на национално ниво).
За сметка на това Комисията настоява за „временно“ прилагане.
До това развитие се стигна, след като няколко държави обявиха, че в обратен случай няма да подкрепят споразумението. Сред тях са правителствата на Германия и Австрия, а в Унгария, Люксембург, Холандия и различни белгийски провинции бяха гласувани парламентарни резолюции, настояващи да не бъдат заобикаляни местните законодателни органи. България и Румъния също обявиха, че имат трудности да подкрепят споразумението, но поради други причини – визите за български и румънски граждани. Това е доста амбивалентна позиция, която не представлява възражение към самото споразумение или начина на ратификацията му, а опит за евтина размяна, която може да се илюстрира добре с българската пословица „кон за кокошка“. По инициатива на „Солидарна България“ и други неправителствени организации, декларация в този смисъл беше изпратена до всички парламентарно представени партии. Припозна я независимият депутат Велизар Енчев и я внесе българския парламент.
Какво на практика означава това? Щом СЕТА се счита за споразумение от смесен тип, то отново ще трябва да мине първи етап – одобрение в Европейския съвет и ратификация в ЕП. Едва след това като втора стъпка към окончателна ратификация договорът ще бъде подаден към националните парламенти на страните-членки, за да могат те също да се произнесат по него. ЕК обаче настоява СЕТА да започне да се прилага „временно“ веднага след успешното завършване на първата фаза на ратификацията. Очаква се вторият етап на ратификационния процес да продължи минимум 3-4 години, като през това време споразумението ще остане в действие. СЕТА съдържа клауза, според която включената в нея инвестиционна съдебна система (ИСС) – механизъм за защита на инвеститорите, базиран на отхвърления от 97% процента от европейските граждани и крайно неизгоден за държавите, гражданите и местните икономики ISDS1 – продължава да се прилага до три години след окончателното решение за отхвърляне или прекратяване на споразумението. Ако „временното“ прилагане бъде прието, цяла Европа рискува да бъде съдена за милиарди евро от чужди (в огромната част от случаите канадски или американски) инвеститори, които схващат едно или друго действие на властите като пречка пред търговията или като промяна, която намалява възможността им за печалби. Такава широка дефиниция отваря вратите за практически произвол от страна на транснационалните корпорации, което ще доведе до големи натоварвания на националните бюджети и де факто до рекет от страна на различни безскрупулни „инвеститори“ върху отделните държави, правителства и регулаторни органи. Присъди като тази по делото за АЕЦ „Белене“ може да станат ежедневие, при това при значително по-неизгодни за държавата условия. С предложеното от ЕК „временно“ прилагане на СЕТА това ежедневие може да продължи най-малко 6-7 години.
По предварителен план в края на септември в Братислава търговските и икономически министри на страните-членки на ЕС трябва да обсъдят споразумението, но без да взимат формално решение за неговата съдба. Очаква се това да се случи на 18-ти октомври на заседание на Европейския съвет, а окончателното подписване на споразумението да стане факт на срещата на върха ЕС-Канада в края на същия месец.
Имайки предвид горното и след многократни публикации, в които излага тези и други аргументи против сключването на това споразумение, сдружение „Солидарна България“ призовава българските власти и техните представители в ЕС да не допускат „временно“ прилагане на СЕТА и да гласуват „против“ споразумението като цяло, защото то не защитава ничии други интереси, освен на едрия транснационален капитал.
***
1 ISDS е механизъм за разрешаване на спорове между инвеститори и държави, при който делата се гледат в частни търговски трибунали, съставени от корпоративни адвокати, без ясни законови рамки и при пълна липса на прозрачност. След публична консултация на ЕК с европейските граждани 97% от подадените становища по отношение на ISDS бяха отрицателни, което говори съвсем ясно за оценката на обществеността за този юридически Франкенщайн. ИСС е ревизирана система от инвестиционни съдилища, която включва например апелативна инстанция, но в действителност под прикритието на нова и по-лъскава опаковка запазва същите принципи на неравнопоставеност, познати от ISDS и затова бе определена от някои НПО като „вълк в овча кожа“.