Подписката за референдум за „Белене“ се превърна в самоцелна гонитба на поголовие с предизборна цел

През последните седмици не минаваше и ден, в който БСП да не осчетоводи етапните си постижения в събирането на подписи за референдум за АЕЦ „Белене“. Темата се превърна в свръхфиксация на лидера й Сергей Дмитриевич, който тръгна из Н-ската губерния да преброява крепостното си поголовие като същий Чичиков. Преди месец подписите бяха 300 000, преди седмица стигнаха 500 000, а миналата удариха без малко 800 000, с което мисията приключи!

Коалиционните партньори ритуално дариха столетницата майка със своите паралелни феодални подписки. Получи се малко като на селска сватба: социалдемократите дават 6000 подписа, социалхуманистите наддават с 12 000 подписа, а евроромите на дон Цеци надцакват всички с 13 000 подписа! Подлезите в София бяха окупирани от енергични соцмладежи, натоварени от Партията да събират ударно парафи за АЕЦ-а, къде със, къде без помощта на цигански оркестри.

Преизпълнението на плана от партийните активи беше тържествено рапортувано и на червения събор на Бузлуджа за консолидация на клановете около безспорния, единствен и незаменим лидер.

Също като при Гогол и нашият соцпомешчик налови голямо количество „мъртви души“, за да подсигури бъдещето си. Очаква се голяма

част от подписите в подкрепа на АЕЦ-2 да са невалидни,

понеже хората масово избягват да вписват ЕГН и адрес от съображения, пряко свързани с дейността на репресивния апарат и полицейския главатар Цв. Цв. Но това е само част от фолклорната страна на въпроса за бъдещето на ядрената енергетика. Въпрос, който БСП обърна на чист предизборен пиар с цел да напомпа мускули и да демонстрира електорална мощ за догодина. Оттук и лековатата агитация на левите, че, видите ли, ако не се построи АЕЦ „Белене“, токът ще продължи да поскъпва.

А нима ако се построи, ще поевтинее? Дори по мнението на червените експерти електроенергията от бъдещата централа ще бъде доста по-скъпа от тази на „Козлодуй“ в момента. Ако към това се притурят и милиардите инвестиции в централата, сметката за плащане ликвидира илюзиите за поевтиняване на тока. Междувременно потребителят ще продължи да плаща гигантските печалби на инвеститорите в зелени енергии, обезпечени от същите тези социалисти за 20 години напред. Ще продължи да пълни джобовете и на енергоразпределителите, пуснати от партньорите на левицата – НДСВ и ДПС. Така че не е съвсем ясно откъде ще дойде поевтиняването.

Бързам да уточня, че аз лично съм привърженик на проекта „Белене“ и развитието на ядрената енергетика, но… времето за това безхаберно бе пропиляно, включително и от БСП. „Белене“ можеше да балансира цената на тока, ако беше построена преди 10-20 години, но безкрайното протакане, към което принос имат и социалистите, доведе проекта до границата на икономическата нецелесъобразност. Към днешна дата и северните, и южните ни съседи изграждат свои мощности, пазарът за износ на електроенергия в региона се свива, а либерализацията на сектора подяжда печалбите за държавата за сметка на наместилите се частници. Дотук се стигна тъкмо поради фаталното забавяне на проекта, вина за което има и кабинетът „Станишев“.

Днешният дебат „за“ или „против“

Белене има своята печална предистория

Решението за изграждане на втора ядрена централа е взето през 1981 г. и до началото на промените през 1990 г. са изпълнени около 40% от дейностите по изграждане на първия от планираните 4 блока. Тогава проектът е замразен чак до 2001 г., когато най-изненадващо Симеон Сакскобургготски обяви в края на учредителния конгрес на НДСВ, че възнамерява да размрази проекта. Година по-късно, вече като премиер, формално спази обещанието си и правителството поднови работата по „Белене“. Дръзкото начинание обаче влезе в непримирим конфликт с другата голяма амбиция на царя – да вкара страната в ЕС. И съблазънта за историческа мисия надделя. Последвалото протакане кредитира версията, че решението на Сакскобургготски е било само за парлама – чрез възраждането на проекта „Белене“ да потуши скандала от предстоящото затваряне на двата малки реактора в „Козлодуй“, което пък бе ултимативното условие на ЕС за членството ни. Отделно на Европа тогава, както и сега, й се зловидеше разширяването на руското влияние у нас. Започна се едно добре обосновано разтакаване на „Белене“, безкрайно дирене на инвеститор, избор на технология. И докато френски инвеститори градяха поредния реактор в румънската „Черна вода“, тогавашният енергиен министър Милко Ковачев бе възнаграден за предоставената възможност с най-голямото държавно френско отличие – Ордена на Почетния легион. Така минаха четири безплодни години. После дойде тройната коалиция, която за още четири не само че не успя да довърши проекта, но го употреби като хранилка за трудоустроени партийни кадри. Сега Станишев се оправдава със задна дата как никой проект не бил необратим и колкото и да е напреднал, зла политическа воля може да го провали. Интересно дали ако при тройната коалиция беше заработил реактор в „Белене“, ГЕРБ щеше да го спре? Накрая, разбира се, на власт дойде Бойко Борисов, разгони и последните инвеститори с интерес към централата и окончателно

хлопна кепенците на проекта

А докато българските управници се офлянкваха, Румъния планира изграждането на още два реактора до 2017 г., Турция започна строежа на две атомни централи, ядрените си мощности увеличават Словакия и Чехия.

Вероятно експертите на БСП по ядрена енерегетика ще скочат срещу подобно опростенчество и ще заобясняват колко по-сложни са нещата. Но ако е вярна тезата им, че „Белене“ не е икономически, а политически въпрос, то значи тъкмо от политическата воля на досегашните правителства е зависело осъществяването му. И тук възниква въпросът: има ли връзка между външнополитическата подкрепа за кабинета „Станишев“ и забавянето на проекта? Както и между външнополитическата подкрепа за Борисов и прекратяването му? Може би в отговорите на тези въпроси се крие ключът към злополучната съдба на един добър и народополезен проект за развитие на българската ядрена енергетика, който бе жертван в името на политическото благополучие на ред правителства. И ще лъсне лицемерието на тези, които днес си правят предизборна реклама на гърба на изтерзаните български сметкоплатци – „мъртви души“ в користните сметки на политическите ни помешчици.

Коментари

коментара