Седнах да пиша провокирана от статия в „Дневник“, която показва мигове от живота на протестиращи. Няма да споря с нея. Ще се опитам да допълня с образа, който винаги се изплъзва на медиите тип „Дневник“. Не защото не попадат на такива хора и мислене, а защото те вероятно противоречат на редакционната им политика.
Тук няма да намерите снимка на човека, който ще опиша. Нито като протестиращ, нито като редова баба. Разбира се, бих могла да намеря произволна възрастна жена, чийто лик да лепна, но намирам манипулациите за ненужни.
Заговори ме, докато чакахме децата да приключат с тренировката по баскетбол. Жената, на видима възраст около 65 години, подхвана темата за протестите, след като разбра, че и аз ходя, понякога с детето. Изрази разочарованието си от тъмната страна на политиката, от непрозрачните решения, от мутрите на високи държавни позиции. Описанието беше точно такова – общо и по принцип. Без конкретика. Това я накарало да зареже телевизора и да започне да съчетава разходките на 6-годишния внук с протестите пред Министерски съвет.
Оказа се обаче, че „се бори с комунизма“. „Госпожо, България не се управлява от комунисти от много време“ опитах да вклиня различна от нейната теза. Тя се оказа разбрана – „Добре де, срещу тия. Червените боклуци дето им викат…“ Обясних, че не приемам такива квалификации, защото съм лява. И защото това правителство не е.
Събеседничката ми се стресна, защото първо не искаше да ме обиди и второ защото не очакваше, че ляв човек може да протестира срещу правителството. След малко си стиснахме ръцете, че Орешарски трябва да си ходи и напрежението намаля.
Госпожата се впусна в разкази за внука, младостта, работата, семейството. Стандартен разговор между непознати за запълване на часа, в който споделят една пейка пред баскетболната зала. С риск да досадя ще опиша накратко разказа:
През 1976 година останала вдовица с бебе на ръце и още едно дете на 4-5 години. Животът без мъжка опора бил много тежък – понякога трудно свързвала двата края. Дали й апартамент в един от кварталите-спални в София, но там още не било благоустроено. Нямало детски градини, училища, поликлиники. Работела на половин работен ден в Централния институт по изчислителна техника, за да може да си гледа децата. Добре че били профсъюзите, които й отпускали периодично парични помощи. „Ама как ги връщате?!“ запитах. „О, те не се връщат. Това не е взаимоспомагателна каса. Те просто помагат, иначе нямаше да се справя.“ разясни тя.
След като пораснали, децата били записани в Алианса. Да учат английски. Дъщерята се дипломирала в МЕИ. Синът показал интерес към математиката. Завършил Математическата гимназия с много добър успех и спечелил поредица състезания – национални и международни. Висшето си образование завършил в УНСС. Сега работи като IT специалист в чужда компания. Вече е „привърженик на синята идея“ и кълне „червените боклуци“…
В началото разказът ме ядоса. Как е възможно да съществува такава черна неблагодарност?! Как е възможно да подкрепяш десни политики, след като цял живот си се възползвал от социалните системи и в крайна сметка си оцелял благодарение на тях?! Или ти имаш право на достоен живот, а другите – не?!
Моята събеседничка обаче не намираше връзка между „синята идея“ и социалните системи. За нея въпросната идея е търсена, но недостигната прозрачност, отговорност, морал в политиката. Тя не е наясно, че, ако беше изживяла активните си години след промените, същите сини щяха да й сложат етикет „паразит“ и да я захвърлят на произвола – без жилище, без помощ от профсъюзите, без две седмици почивка на море всяка година /с носталгия си спомни и за това/, без добро образование, без безплатна лекарска помощ и лекарства за децата и това само срещу половин работен ден. Няма да изреждам всичко, само това което тя каза. За един час. Докато хулеше червените.
Реално ли е да очакваме, че ще дойде време, в което хората ще знаят точно какви са ефектите от едно или друго тяхно действие или бездействие? Знаят ли те какво подкрепят и защо? Когато някой им говори за „разбиване на монопола на НЗОК“, ще разберат ли, че това означава държавната здравна каса да бъде дублирана с частни такива, което по същество означава, че правителството осигурява печалбата на собствениците на тези частни структури, но не и по-добро качество и обхват на здравните услуги? Не знам дали е реално, но се надявам.
Та това е моят седми кадър. Той настоява за чиста от мутри и олигарси политика. Той търси и иска работа, стабилна образователна, здравна, социална система, иска минимум сигурност.
Рано или късно и седемте кадъра ще разберат, че да се бориш само срещу политическата власт на олигарсите, без да засегнеш икономическата им власт е безпредметно. Именно когато бъде разклатена икономическата им мощ, никога вече няма да чуем имена като Пеевски, Прокопиев, Цветан Василев, Цветелина Бориславова и пр. и пр. Защото те, а не вдовицата с две деца, ще бъдат маркирани като паразити и изхвърлени от системата.
!!!
Незнам дали ходите на протестите,но това правителство е типично ляво,реваншистко!Знам колко беше и за кой безплатно здравеопазването.Онзи виц за Иванчо дето казал девиза на соца“всичко в името и за благото на човека-другарко да кажа ли и името на човека?“Знаете ли че ако не членуваш в комсомола не може да учиш.Ами слушането на „западна“ музика до кво водеше А?Виждали ли сте как момиче с къса пола милиционера я отвежда в районното и,слагат печат на бедрото И за да не може да носи повече къса пола.Ами момче с дълга коса…….да продължавам ли?Стига сте защитавали комунягите,те са долно терористично племе- април 1925г. 150-жертви на комунистическият атентат.
Офф, аман от тия сълзи и сополи за забранената западна музика и печати на бедрото! Сега, с тия песни, бълващи псувни и секс и разголени деца по улицата, много ли ви харесва? Голяма свобода, голямо нещо…Нямало безплатно здравеопазване, така ли? Колко пъти ви върнаха от болницата през „недемократичното“ време, а? Нула пъти! И колко платихте за лечение? Нула лева! А сега, колко пъти личния лекар ви даде талон и колко от изследванията минават през здравната каса? На всяко влизане на преглед давате ли по 3 лева? А без пари ще ви оперират ли?
Хайде, моля, да не казваме на черното бяло и да спрем с тия лозунги против комунизма. Щото ние до комунизъм така и не стигнахме даже, само до социализъм успяхме…
„Знаете ли че ако не членуваш в комсомола не може да учиш.“
Твърдението не е вярно. Мен лично са ме изключвали два пъти, но учих.
Разбира се, това не променя системата, която на житейско равнище предоставяше относително (т.е. ограничено, нормирано) комфортна и абсолютно конформна несвобода.
Въпросът е, а дали днес сме свободни и неконформисти? Защото за комфорт не можем да говорим.
Що се отнася до април 1925г., той няма отношение към темата. А и не може да се заобиколи факта, че това е период на терор, в който жертвите на терора на правителството- избити и „безследно изчезнали“, са многократно повече.
И все пак най-лошото е това, че хората чакат това което са загубили да им дойде пак отнякъде, като с магическа пръчка!
Най-доброто, което съм чела до сега във връзка с протестите. Пази Боже сляпо да прогледа!
Браво на авторката.
дълго и скучно. кой те излъга, че можеш да пишеш?
Доста теми влизат в „Седмия кадър „:
1. Благосъстоянието е необходимо, но не и достатъчно условие за „демокрация“. Затова за по-сигурно се държи БНП под прага на „демократичност“ – защо никой не говори и не коментира този праг?
2. В условията на „свобода“ говорим еднствено за „либералния“ капитализъм – Предприемачът отговаря за своето предприятие, но за икономическата политика трябва да отговаря държавата- в нашия случай САЩ – но говорим за подчиненост на комунистите на Москва.
3. „Борим корупцията“, но НПО финансирани от САЩ дават тон за политически и икономически промени в България, без да дават информация за произхода на средствата за изследването; нещо повече- счетоводен одит на тези НПО прави консултант, заинтерисован от резултатите на изследването;
4. Щатския закон FARA, задължава чуждестранните агенти да се регистрират -Рейчъл Денбър от ръководството на “Хюман райтс уоч” твърди, че в САЩ става дума за “лица, които получават инструкции, изпълняват ги и се контролират от чуждестранна организация”. Някой има ли яснота чии инструкции изпълняват българските тинк танк организации ?
4. Абсолютно забравихме теорията на Тейлър за оценката на труда – там се говори, че разлики между съседни нива длъжности, по-големи от 5% разрушават системата – при нас тези разлики вече са в пъти…
И защо никой не пита какво всъщност градим… и градим ли изобщо нещо!
Браво. Много добре написано и въобще надали може да се каже по-добре. Уви, като че ли живеем във време на тотална подмяна на разума с „потребителско мислене“.