Групата на най-бедните и неинформираните често неволно защитава позиции, облагодетелстващи „единия процент“ на върха на икономическата пирамида
Поведението на човек или фирма, който се възползва от вратичка в закона, за да плати по-малко данъци, се одобрява от едва 6.8% от българите. Толкова са и хората, които заявяват, че офшорните зони не следва да се закрият. Само 10.5% намират данъчната политика за експертен въпрос, по който обикновените граждани не трябва да вземат отношение. 5.5% са тези, които не виждат проблем в дълбокото социално разделение в българското общество и считат неравенствата за естествено и правилно състояние на нещата.
Икономическото неравенство е сериозен проблем за България и действащата данъчна система го задълбочава, гласи един от основните изводи от национално представително социологическо проучване, осъществено в рамките на проекта „Заедно за данъчна справедливост“. Според 94.5% от пълнолетните българи икономическото неравенство е проблем за страната, като 77.1% уточняват, че „трябва да се полагат усилия за преодоляването му“.
Данъчната система е най-често използваният лост за преразпределяне на доходи в обществото, но според повечето българи у нас тя не изпълнява функциите си. Повече от половината от анкетираните (50.6%) твърдят, че данъците в България всъщност задълбочават неравенството, а 22.7% считат, че не внасят промени в разпределението на доходите. Около една пета от попитаните не могат да преценят.
Проучването е осъществено от агенция „Маркет Линкс“ в периода 3–11 август 2016 г. По метода на прякото лично интервю са анкетирани 1000 пълнолетни граждани, подбрани по пол, възраст, регион и тип населено място. Проектът „Заедно за данъчна справедливост“ се финансира от Европейската комисия и се изпълнява от Екологично сдружение „За Земята“.
Неодобрение към плоския данък
От началото на 2008 г. в България действа т.нар. плосък данък със ставка от 10%, с която се облагат както доходите на най-богатите, така и на хората, които получават възнаграждения, по-ниски от минималната работна заплата.
Почти девет години по-късно, сред българите преобладават негативните нагласи към този данъчен модел. Според проведеното социологическо изследване, 32.8% от българите са категорични, че трябва да се въведе прогресивен данък върху доходите (т.е. хората с по-високи доходи да се облагат с по-висока данъчна ставка от хората с ниски доходи).
За сравнение, крайните привърженици на плоския данък са 12.5% от анкетираните.
При задаването на този въпрос е използвана скала от 1 до 7, която регистрира различните степени на съгласие или несъгласие с твърдението. Общо 48.3% от анкетираните подкрепят, повече или по-малко, връщането към прогресивен данък върху доходите в България.
От другата страна – тези, които малко или много желаят плоския данък да остане, са 22.8% от респондентите. Значителен (28.9%) е делът на хората в средата, които не дават превес на нито едно от двете твърдения. Тоест, в момента на провеждане на изследването привържениците на прогресивния данък в България са над два пъти повече от „лагера“ на плоския данък.
Контролният въпрос потвърждава тази нагласа: „Кое от изброените твърдения се доближава най-много до представата ви за данъчна справедливост?“, с възможни отговори „богатите плащат повече, останалите по-малко“, „всички плащат малки или никакви данъци“, „всички плащат високи данъци“ и „бедните не плащат данъци“.
Българите нямат особени сантименти към Скандинавския модел с високи данъци и качествени публични услуги (16.1% одобрение). Вариантът, в който най-бедните са освободени от данъчна тежест, също не намира подкрепа (11.3%). Изненадващо, също и нулевите данъци са по вкуса само на една четвърт от анкетираните (24.9%). Най-силно одобрение от 47.7% респондентите дават за прогресивния модел: богатите плащат повече, бедните по-малко.
Разточително правителство
Мерките, които може да повишат данъчните приходи, често срещат възражението, че правителството пилее или злоупотребява с парите на данъкоплатците. Проведеното изследване потвърди тази нагласа: 55% от анкетираните са изцяло съгласни с твърдението, че „българското правителство пилее парите, които събира от данъци“.
С тази теза в една или друга степен са съгласни общо 76% от анкетираните. Едва 7.2% считат, че парите от данъци се харчат повече или по-малко разумно.
Същата нагласа проличава в отговорите на въпроса, дали качеството на публичните услуги съответства на данъците, които се събират. 72.3% от респондентите считат, че услугите, които получават струват по-малко от данъците, които плащат.
В групата на тези, които твърдят, че получават повече услуги в сравнение с данъците, които плащат, попадат само 11%. Макар и малък, този процент все пак не е пренебрежим. Отговорилите по този начин са най-често от категориите с най-ниски и с най-високи доходи (съответно до 220 лв. и над 900 лв. на човек от домакинството).
Средната класа е против данъчните убежища
Почти две трети (63.6%) от българите са на мнение, че офшорните зони трябва да бъдат закрити, тъй като правят възможно укриването на данъци и на собственост. По-малко от 7% заявяват, че офшорните зони не следва да се закрият. Делът на хората без мнение или без информация е 29.5%.
В това число, едва 11.2% от анкетираните признават, че не знаят какво е офшорна зона. В сравнение с предишни проучвания, има сериозно увеличение на информираността и заслуга за това вероятно имат скорошните разкрития на Документите от Панама.
Най-силно неодобрение за офшорните зони се изразява в София (71.8%) и сред представителите на средната класа, с доходи 500-900 лв. на човек от домакинство (76.8%). Показателно е, че най-търпими към офшорните зони (т.е. най-нисък процент съгласни с тяхното закриване) са хората с най-ниски доходи, вероятно защото не разполагат с информация за проблема.
Това е още едно потвърждение, че групата на най-бедните и неинформираните често неволно защитава позиции, облагодетелстващи „единия процент“ на върха на икономическата пирамида – и ощетяващи хората в основата й. Така или иначе, към момента на провеждане на това проучване българското население вижда в офшорните зони най-вече източник на несправедливост и заплаха.
Да затворим данъчните вратички
Като цяло, анкетираните заявяват, че неплащането на данъци е неетично и са необходими усилия в посока по-висока данъчна справедливост. Това проличава например в оценката на твърдението „неплащането на данъци е лошо за обществото“ спрямо „неплащането на данъци е добро за частния бизнес“.
59.9% от респондентите заемат твърдата позиция, че неплащането на данъци е нещо лошо. Общо с другите две степени на оценка, на страната на данъчната солидарност застават 80.6% от българите.
По-малко от 5% от анкетираните (общо за трите степени на оценка) предпочитат в България да не се плащат данъци и така в частния бизнес да остават повече пари.
Валидността на заявената нагласа е проверена още веднъж с контролен въпрос в самия край на анкетата: „Ако даден индивид или фирма се възползва от вратичка в закона, за да плати по-малко данъци, това е…“. Само 6.8% отговарят, че това е „проява на съобразителност“. Повече от половината (51.8%) заявяват, че да се възползваш от данъчни вратички е несправедливо, защото ощетява обществото.
Други 26.8% твърдят, че вратичките в данъчните закони са несправедливи, тъй като изкривяват конкурентната среда. Тоест процентът на даващите морална присъда срещу избягването и укриването на данъци е устойчив: близо 80% от населението.
Двете подоходни категории, които най-често гледат на избягването на данъци като проява на съобразителност, отново са тези с най-високите и с най-ниските доходи.
Жителите на София, както и хората с доходи над 500 лв. са най-склонни да заклеймяват „данъчните вратички“ като вредни за конкурентната среда, което е още един белег за по-високата им икономическа култура. От друга страна, жителите на столицата са най-склонни да виждат в избягването на данъци проява на съобразителност (15.3%).
Да плащат децата
Моралната присъда срещу неплащането на данъци, макар и ясно изразена, е повече или по-малко абстрактна: тя касае „Другите“. Като потвърждение на това, над 70% от българите са убедени, че най-големите данъчни хитреци спадат към „големия бизнес“.
В същото време, изправени пред перспективата от данъчно увеличение, българите са изключително чувствителни. Това се вижда от отговорите на централен въпрос в изследването: „Ако властта в България изпита сериозни финансови затруднения, кой от изброените варианти според вас е за предпочитане?“
Вариантите, накратко, са: теглене на заеми, вдигане на данъци, инфлация, съкращаване на публични разходи, друго. Оказва се, че само 11.9% са готови да преглътнат данъчно увеличение, докато 18% предпочитат да се вземе държавен заем.
„Затягането на колана“ като начин за справяне с финансови проблеми на държавата е по вкуса на 12.5% от респондентите, но този процент всъщност е по-висок, тъй като значителен дял от анкетираните са предложили свои рецепти, включващи главно уволнение на държавни служители и борба с корупцията.
Защо българите са по-склонни да се теглят държавни заеми, вместо да се вдигнат данъците е интересен въпрос. Вероятният отговор се намира отново по оста „Аз – Другите“. По-високите данъци се плащат периодично и лично, докато дълговете се правят сега и се изплащат в далечното бъдеще от някой друг.
Данъците не са само за експерти
В отговорите на горния въпрос проличава друг важен феномен: 44.6% от анкетираните заявяват, че не могат да изберат начин за справяне с финансовите проблеми на държавата. Тоест, те прехвърлят решението на компетентните политици или експерти. Сред жителите на малките градове се затрудняват да отговорят близо 50%.
Като цяло, данъчна култура демонстрират близо половината от анкетираните българи. Беше използван контролен въпрос: Кой тип данъци е най-важен източник на средства за хазната? 25.6% признават, че не са информирани. От респондентите, които имат мнение преобладават верните отговори: 42.1% правилно отговарят, че това е ДДС. Верният процент е още по-висок в София (49%) и при хората с доходи над 900 лв. (57.8%).
Зададен бе и въпросът за ролята на гражданите при изработване на данъчната политика. Крайните мнения: че гражданите не трябва да вземат отношение към този експертен въпрос, или че трябва да се прибягва до протестни действия, ако данъчните очаквания са излъгани, получават съответно 10.5% и 21.4% подкрепа.
Превес (53.8%) има становището, че е нужно да се изработят системни механизми, чрез които гражданите пряко да влияят върху данъчната система и начина за изразходване на публичните средства.
Около една четвърт от респондентите твърдят, че са предприемали някаква форма на протест, когато са разбирали, че дадена фирма не плаща данъци. 14.8% са прилагали бойкот на нейни продукти, а около 20% са изпращали протестни сигнали до самата фирма или до НАП. Преобладаващото множество (74%) все пак още не са реагирали активно.
Крачка напред в развитието
Проектът „Заедно за данъчна справедливост“ се фокусира върху страните от Глобалния Юг, тъй като укриването и избягването на данъци от мултинационалните компании има най-негативен ефект върху най-бедната част от населението на планетата.
Над 60% от българите заявяват, че световната данъчна система трябва да се реформира – като 40% са за радикална реформа, а 20.4% са за постепенни подобрения. По-малко от 2% считат, че днешната данъчна система е задоволителна.
От привържениците на глобална данъчна реформа, 33.5% твърдят, че ЕС трябва да има водеща роля в света. Сходен обаче е делът и на тези, които заявяват, че главната задача на ЕС е да запази данъчния суверенитет на отделните страни.
59.9% от българите считат, в една или друга степен, че България е развиваща се, а не развита страна. Само 10.8% е делът на българите, които поставят страната си в групата на развиващите се държави.
Това от своя страна обуславя отговорите на въпроса, дали България трябва да дава финансова помощ на по-бедните държави, или сама да получава пари от по-богатите. 16.5% от респондентите са съгласни страната да е международен донор. 56% са на мнение, че по-богатите държави трябва да ни дават пари.
Макар и да представя мозаечна картина за данъчните нагласи на българите, проведеното изследване е първото, което задава някои важни въпроси. Част от резултатите са очаквани: правителството пилее парите на данъкоплатците, хората считат, че данъчната тежест е твърде висока и като цяло очакват „богатите“ да им дадат пари.
От друга страна, неплащането на данъци получава изненадващо остра морална присъда. Офшорните зони са в „лошия списък“. Изразява се подчертана склонност за връщане към прогресивния данъчен модел. Икономическото неравенство се разпознава като проблем практически от всички българи.
Някои по-неясни нагласи също крият прогресивен потенциал: например активната реакция на 25% от населението срещу данъчните тарикати под формата на потребителски бойкоти, сигнали до данъчните служби и т.н. Важен е и фактът, че 20% от най-заможните българи са склонни да плащат по-високи данъци, за да бъде качеството на публичните услуги наистина високо.
Още за проекта „Заедно за данъчна справедливост“ вижте тук.
