Социалистите се мятат между португалския сценарий за ляв съюз и германския модел на широка коалиция, а „Подемос” се инати за каталунския референдум и явно предпочита да остане в неопетнена опозиция. Според някои, така се погребва шансът за ново алтернативно управление в Мадрид. Според други, промяната изобщо не може да дойде в рамките на сегашната изхабена политическа система
––––––––––––––––––––––––––––-
От много години пиша за политическите процеси в Испания и Латинска Америка. През 2015-та бях в Испания два пъти – през януари, като специален пратеник на любимото ми, но уви, вече закрито списание „Тема”, и за парламентарните избори на 20 декември, като специален пратеник на БНР. В предлагания тук доста дълъг и подробен обзор с елементи на репортаж в 4 части се опитвам да предам в детайли политическата картина на днешна Испания – четвъртата икономика в еврозоната, 40-милионна страна, в която живеят и 300 000 българи. Важно е да знаем какво става там. Това е информация за размисъл и съпоставка.
Къдринка Къдринова
Мадрид-София
––––––––––––––––––––––––––––
1. Невъзможните коалиции и вътрешните фронтове
„Антонио, как го направи?”
Това бе въпросът, който на 7 януари отведе Педро Санчес, лидера на Испанската социалистическа работническа партия, при съидейника му в Лисабон – водача на португалските социалисти и отскоро премиер на Португалия Антонио Коста.
90-минутният им разговор бе проучване на възможностите и в Испания да се приложи подходът, който издигна Коста и Португалската социалистическа партия на власт. Въпреки че ПСП се класира втора след консерваторите на изборите през октомври, Коста стана премиер, след като сключи споразумение за широк съюз с по-левите – с комунистите и с алтернативния Ляв блок. Консервативният кандидат-премиер Педро Пасос Коелю бе бламиран в парламента от тази обединена левица. Комунистите и Левият блок после гласуваха за Коста като премиер, макар и формално да не влязоха в правителството. Те се разбраха, че ще си сътрудничат със социалистите, за да преградят пътя на десницата. Всяка формация тушира част от програмните си искания, само и само властта да бъде поета от левицата и да спрат драстичните социални орязвания.
Антонио Коста (вляво) и Педро Санчес по време на срещата им в Лисабон.
Пред сходна ситуация е и Испания след изборите на 20 декември. Народната партия на досегашния премиер Мариано Рахой взе най-много гласове, които й осигуриха 123 депутата в 350-членния парламент в Мадрид. Но това е недостатъчно за самостоятелно управление. Не стигат и 40-те места, взети от либералната партия „Сюдаданос” на младия каталунец интегрист Алберт Ривера, усърдно помпана през последната година уж като „алтернатива” отдясно, а всъщност като резервна патерица за НП.
ИСРП начело със Санчес остана втора с 90 депутати и би могла да мисли за управление, ако бламира Рахой и ако се съюзи с по-лявата „Подемос” (69 места), както и с още няколко по-малки леви и националистически организации в парламента.
В Лисабон Санчес потвърди многократно декларираната си още през предизборната кампания позиция, че партията му няма да подкрепи НП и Рахой и увери в твърдостта на намерението си да оглави „прогресивно правителство”.
Испания обаче не е Португалия.
И това личи не само от все още живата в паметта на мнозина близка история, когато португалците решиха да сложат край на диктатурата си с военен преврат, прелял в „революция на карамфилите” през 1974 г., докато испанците предпочетоха да изчакат смъртта на Франко през 1975 г. и едва след това да започнат бавен и внимателен процес на преход към демокрация.
Разликите продължават и днес. Увлечението на Педро Санчес по актуалния португалски сценарий сега среща силна съпротива във влиятелни среди вътре в собствената му ИСРП – партия, която дълго е управлявала Испания, която и сега ръководи много важни области и провинции и която е заразена от всички негативи на политическите компромиси и икономическите интереси. Споменатите среди алармират, че за разлика от португалските си посестрими испанската „Подемос” има ред искания, които се тълкуват като сепаратистки, а значи и противоконституционни.
„Баронеса“ Сусана Диас
Незаобиколимата ръководителка на социалистите в Андалусия и премиерка на тази испанска провинция (традиционна крепост на ИСРП) Сусана Диас вече съжалява, че през 2014-та сама избута до партийния връх протежето си Педро Санчес, смятайки го за добро и послушно момче, което само да й утъпква пътя, докато узрее нейното време да поеме националните юзди на ИСРП. Сега Диас трудно скрива раздразнението си, че на Санчес му хареса да е лидер и вече иска да е и премиер. Много иска. Тя не пропусна да го резне по крилата в свое интервю пред радио „Канал Сур”, дадено веднага след неговото завръщане от Лисабон. Диас натякна, че търсенето на съюзи с цел формиране на ляво правителство в Испания „не може да стане на всяка цена и в никакъв случай за сметка на единството на страната”.
Стрелите й са по „Подемос”, разбира се. И не само нейните. Основната вътрешнопартийна опозиция срещу Санчес в ИСРП в лицето на
„бароните” – лидерите на мощните местни партийни организации,
свързани с интересите на местния бизнес, каквато е и самата Сусана Диас – е категорична, че португалският опит е неприложим в Испания заради сепаратистките уклони на „Подемос”. Сред акцентите в програмата на тази левичарска формация, която дължи 40% от депутатските си места на организации от Каталуня, Галисия, Валенсия, Страната на баските и т.н., е правото на териториите на самоопределение и провеждането на референдум в Каталуня. Социалистите и другите политически сили в Испания са твърдо против това.
Сусана Диас бе категорична пред „Канал Сур”: „Ние имаме една „червена линия” и това е защитата на единството на Испания. Ясно е, че който иска да преговаря с нас, трябва да се откаже от правото на самоопределение и независимост – теми, които някои искат да сложат на масата.”
Диас е майсторка в жонглирането с фактите, които в движение преобръща от удобната й страна. Още веднага след изборите тя започна почти във всяка своя изява да вини „Подемос” и лидера й Пабло Иглесиас, че са загърбили социалните си обещания и са се съсредоточили само върху сепаратизма. Което просто не е вярно – Иглесиас се скъса да повтаря например, че държи на включването на социалните права в конституцията наравно с човешките и гражданските.
Всъщност Диас е бясна на „Подемос” по чисто лични причини. Тяхната андалуска организация миналата пролет отказа да я подкрепи като премиер на провинцията заради корупционните скандали с двама нейни приближени. Кандидатурата на Диас мина в андалуския парламент буквално на косъм и в последния момент с гласовете на либералната „Сюдаданос” – да, същия онзи по-модерен и по-симпатичен, но отчетливо десен клонинг на Народната партия.
Ето заради всичко това Диас и другите „барони” като нея в ИСРП продължават да са калкулирани в сметките на Рахой и НП за евентуална
широка коалиция – мечтата на испанската десница
(а очевидно и на „баронското” съсловие при социалистите), пробутвана на публиката в опаковката на „германския модел”. Рахой напълно го устройва социалистите просто да се въздържат при гласуването в парламента на правителството на НП, което той ще предложи. Подобно въздържание вече му обеща „Сюдаданос”. Така неговото правителство на малцинството може да мине и после да управлява, договаряйки всеки нов закон с всяка от тези формации. Рахой е станал щедър, той вече обещава да приеме разглеждането в бъдещия парламент дори на евентуална реформа на конституцията, която да превърне страната във федерация – въпрос, който даже не се допускаше от НП до обсъждане по време на предизборната кампания, но който е ключово искане при социалистите. Сега при всяко свое изявление действащият все още премиер непрестанно изтъква какво солидно мнозинство от над 250 гласа би могло да се получи, ако ИСРП прояви „национална отговорност” и се присъедини към неговата и на „Сюдаданос” компания.
Мечтата на Мариано Рахой е широка коалиция
Подобен вариант обаче, колкото и да им идва отвътре на социалистическите „барони”, ще бъде „политическо самоубийство” за тяхната партия, както се изрази пред мен една от най-добрите политически коментаторки в Испания – телевизионната и радиводеща Пепа Буено, многократно интервюирала всички партийни лидери в страната.
Пепа Буено е една от най-добрите испански телевизионни и радиожурналистки
„В Испания широка коалиция като в Германия никога не е съществувала, това е в разрез с нашата политическа традиция. Но когато „Подемос” и „Сюдаданос” започнаха да се разрастват, когато дойде и абдикацията на крал Хуан Карлос, в обществото ни се усети голяма несигурност. Тогава се чуха гласове в ИСРП в полза на евентуална широка коалиция – с цел запазване на стабилността в страната. Те тестваха реакцията на избирателите си и видяха, че това категорично не се приема. Разбраха, че ще е политическо самоубийство. И без това партията им загуби голяма част от електората си, прелял към „Подемос”. Не могат да си позволят да се сринат още повече”, каза ми Пепа.
Факт е, че ИСРП наистина просто няма как да плюе върху собствените си предизборни клетви, в които акцентът бе, че именно тя е най-истинската алтернатива на управлението на НП и на Рахой. Ето защо сега не само Санчес, но и Диас, и останалите „барони” неспирно повтарят, че никога няма да влязат в никакъв сговор с десницата.
Рамон Перес Маура, който е заместник-директор на консервативния в. „АБС” и не крие нито симпатиите си към НП, нито антипатиите си към социалистите, също смята, че ИСРП няма да тръгне към широка коалиция. Не за друго, а защото според него е обсебена от амбицията
на всяка цена да попречи на Рахой
и НП да управляват отново. В същото време Рамон не вярва в идейната принципност и последователност на социалистите и смята, че те са готови да се съюзят с когото и да е, с главната цел да замажат собствените си лоши изборни резултати и пак да се доберат до властта.
Заместник-главният редактор на в. „АБС“ Рамон Перес Маура
„Виж какво направиха на местните избори през юни м.г. Сключиха съюзи по места с всякакви формации, само и само да спънат кандидатите на НП. Ако бяха се хванали само с „Подемос” или с Обединена левица, разбирам. Но те влязоха в договорки и със „Сюдаданос”, и дори с организации на сепаратисти, които искат да разцепят Испания. В Навара например се съюзиха с партия, която произлиза от ЕТА”, каза ми Рамон.
Тези обстоятелства доста олекотяват сегашните мантри на Сусана Диас и на останалите „барони” срещу „Подемос” заради съюзяването й със сепаратисти и исканията й за „право на самоопределение”. Ако самите социалисти правят подобни съюзи, на какво отгоре критикуват другите за същото? Вероятно се разчита на къса обществена памет и на силата на внушението от актуалните телевизионни интервюта.
На вътрешнопартийния фронт удари се посипаха и по Педро Санчес заради готовността му да преговаря със „сепаратистите” от „Подемос” за „прогресивно правителство”. На свикания на 28 декември м.г. Федерален съвет на ИСРП, в който влизат тъкмо „бароните” и който трябваше да обсъди евентуалните следизборни пактове с други политически сили, се очерта ясно тенденцията за
вътрешнопартийно бламиране на Санчес.
Той още веднага след изборите беше заявил, че смята за редно предвидения за февруари конгрес на ИСРП и съответно избирането на ново партийно ръководство да се отложат за периода след определяне на новото испанско правителство. Ясно е, че да се сменя лидерът на партията насред кипежа от преговори с другите политически сили, който ще се засили още повече след старта на новия парламент на 13 януари, е най-малкото неразумно. Санчес обаче отиде и по-далеч. Той предупреди, че отново смята да е кандидат-премиер, ако сега не се стигне до правителство и се тръгне към нови предсрочни избори.
В отговор „бароните” усърдно започнаха да настояват конгресът да се състои в предвидения срок – с недвусмисленото послание, че Санчес трябва да бъде сменен и че не бива да му се позволява пак да се пробва за премиер при нови избори. Не бе пропуснато да се напомни, че тъкмо под неговото ръководство ИСРП получи на вота на 20 декември най-лошите си резултати в демократичната история на страната.
Интересното е, че Сусана Диас, която е най-очевидната и безспорна кандидатка да измести Санчес от лидерския пост в ИСРП, не влезе в тази колизия. Просто си замълча и остави нещата да текат от само себе си.
Като обигран политик, тя си дава сметка, че моментът е прекалено сложен за честолюбиви акции. Разбира се, че тя иска да оглави ИСРП. И разбира се, че тя е фигурата, способна да наложи на партията дори широка коалиция с Рахой – има и авторитета, и макиавелистките умения за това. Но понеже никак не е глупава, отчита и негативния ефект, който ще има една такава игра върху допълнителния срив на партийното влияние върху електората.
Освен това дори правителство на широка коалиция няма да осигури достатъчно стабилно управление в разочаровано от морала на политиците общество като испанското. Повече от вероятно е въпреки всичко да се стигне до нови извънредни избори. Защо тогава Диас да проиграва картите си сега и да обира негативите, които е по-добре да останат за Санчес?
Вероятно Диас се пита и дали изобщо си струва да се впуска в несигурната битка за национално лидерство, след като в подопечната си Андалусия разполага със солиден партиен фундамент и с влиятелен премиерски пост. Ако тя го напусне заради мадридските изкушения и андалуските социалисти тръгнат да излъчват неин приемник, не е ясно дали той ще мине през местния парламент. „Сюдаданос”, които гарантираха там премиерството й със своите гласове, вече предупредиха, че при друг социалистически кандидат подкрепата им ще трябва да се предоговаря отново.
От изчаквателната позиция на Диас не пропусна да се възползва Санчес (впрочем, за пред публиката двамата продължават да са в отлични отношения). Той се постара да се представи пред Федералния съвет като напълно заслужаващ доверие. Увери, че никога няма да направи компромис по въпроса за целостта на Испания и че линията му за диалог е не само спрямо „Подемос”, но и спрямо всички политически сили. Санчес изрично подчерта, че ще изчака своя ред да получи мандат след прогнозируемия провал на опита на Рахой и тогава ще потърси подкрепа от всички партии за сформиране на стабилно правителство – под социалистическа шапка.
Същевременно лидерът на ИСРП не пропусна да бодне „бароните“ за собствената им безпринципност, като им напомни, че винаги е подкрепял техните коалиции по места и с леви, и с десни. Те не му останаха длъжни – и дрязгите продължиха в такива амплитуди, че изтръгнаха от политическия секретар на ИСРП Пачи Лопес (за когото впрочем предварително се знаеше, че ще е компромисният председател на новия парламент) горчивия коментар как партията преподнася
„един достоен за съжаление спектакъл”
вместо да следва волята на избирателите си, които очевидно искат промяна в страната.
В съвсем подобен контекст се изказа и лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас още в самия ден на Федералния съвет на ИСРП. Той призова социалистите „да спрат да играят театър” и да се разберат кой реално управлява партията им. След което очерта и собствената си прогноза, че ИСРП вече е тръгнала към „тройна коалиция” с Народната партия и „Сюдаданос”.
Пабло Иглесиас призова социалистите „да спрат да играят театър“
Впрочем пет дни по-късно – на 3 януари, Иглесиас смени дискурса си. На сбирка на ръководния орган на „Подемос” – Гражданския съвет, той призова своите: „Да подадем ръка на разумните сектори в ИСРП, за да се попречи на Народната партия пак да вземе властта”. Иглесиас каза, че има „две ИСРП”. Едната – на Сусана Диас и на другите „барони”, готови за „предпочитаната от Меркел тройна коалиция”. И втората – „разумна”, която признава грешките си от миналото и иска да напредва към реални промени в страната. Именно с тази част от социалистите според Иглесиас е възможно единодействие срещу корупцията и срещу социалното неравенство, както и за отмяна на дискриминационните закони за трудовото наемане или за органиченията на демонстрациите, прокарани от досегешното правителство на НП.
Пред Гражданския съвет лидерът на „Подемос” заяви също, че толкова оспорваното от социалистите и останалите партии искане на формацията за
„право на самоопределение”
на териториите и за референдум в Каталуня „не е първи и незабавен приоритет”, но няма да бъде отменено, защото е неделима част от предизборната програма и „не е измислено от нас”. Иглесиас напомни, че дори част от Социалистическата партия на Каталуня се е изказвала за провеждането на допитвания и че това са нормални механизми на демокрацията.
Факт е, че напоседък тонът на Иглесиас по темата е доста по-смекчен, но други негови съратници продължават да поддържат все така твърдо „правото на самоопределение”. Самият лидер на „Подемос” веднага след изборите също беше безкомпромисен. „Който не разбира, че Испания е разнообразна и многонационална страна, той показва, че е готов за голяма коалиция. И всъщност отстъпва правителството на Мариано Рахой. Нека социалистическата партия не разчита на нас нито по активен, нито по пасивен начин да предаваме властта на Народната партия” – това бяха думите на Иглесиас на 22 декември, на първата му пресконференция в Мадрид след изборите.
(следва продължението – 2. Инат ли проявява „Подемос“ или просто е в друго измерение?)
