Решавам аз, не корпорациите!

 

Под граждански натиск за прозрачност и откритост на преговорите Европейската комисия провежда обсъждане на част от Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС – механизмът за защита на инвеститорите /ISDS/. Сега е времето да се противопоставим на:

 

 

 

 

 

 

 

 

• свалянето на гаранциите за произхода и качество на храните;
• заобикалянето на европейското ембарго върху редица продукти с недоказана безопасност върху човешкото здраве, включително съдържащи ГМО;
• пренебрегване на отхвърлянето на споразумението за авторските права АКТА, извършено от европейските правителства под бурния натиск на гражданите.

Не на последно място – допълнителната защита на чуждите инвеститори по същество представлява дискриминация към местните инвеститори и ще ги постави в подчинена позиция спрямо външните такива.

Да кажем НЕ на заобикалянето на националното и европейско законодателство от международни корпорации! Да решаваме ние, не трима арбитри извън контрола на гражданите и зад затворени врати!

Предлагаме да използваме дадената ни възможност, за да настояваме за предприемане на мерки за решаване на тежки проблеми, като ограничаване на финансовите спекуланти, данък върху финансовите транзакции, бойкот на офшорките.

 

Крайният срок за включване в обсъждането е 6 юли 2014г. /Удължен до 13 юли 2014г./

 

Обсъждането – стъпки:

• влезте на страницата на обсъждането
• от падащото меню в горния десен ъгъл изберете български език
• попълнете личните си данни /данните на Вашата организация/ в т.1 Данни за респондента
• за отговорите в т.2 Мнение относно предложения текст предлагаме да ползвате текстовете по-долу

 

 

Въпрос 1
Обхват на материалните разпоредби за защита на инвестициите

Принципно съм против механизма на защита на инвеститорите.

Изходната презумпция на ТПТИ е, че се сключва между демократични държави, където се спазва върховенството на закона. ЕК трябва да изхвърли от подобно споразумение арбитражните трибунали. Те отразяват фаза в двустранни отношения, при която индустриализирани държави са търсели сигурност за инвестициите си в неразвити такива и са прибегнали до услугите на арбитраж, който е един вид ад хок помирителна процедура. Сегашната рамка на преговори обаче ще ги превърне в  съдилища, притежаващи огромна власт, но неспособни да гарантират справедливост.  Ако това ще бъде становището на ЕС, институция, която е незащитена от корупция,  неконтролирана от публичността, нестъпваща върху  законова база, ще получи право, по-голямо от това на национални законодателста и съдилища. Според мен, чуждестранните инвеститори трябва и занапред на общо основание с местните фирми да разполагат със закрилата на местния закон, да имат същата възможност да апелират срещу присъди и едва след това евентуално да могат да оспорят националните решения пред пълноценен нормален международен съд, подобен на Международния съд за правата на човека.  Той трябва да бъде изграден чрез консенсус между държавите, спазвайки  основни аксиоми на цивилизованото правораздаване (законност, публичност, отчетност, състезателност на процеса, представеност на заинтересованите страни и т.н.).

В обяснението към въпроса ЕК пише, че желае да прекрати поведението на инвеститори, които „структурират инвестициите по начин, по който да се заобиколят ясни забрани в правото на приемащата държава“ или осигуряват „инвестициите чрез измама или чрез подкуп“. Избраният начин обаче е палиативен – изключване на компаниите „пощенски кутии“ или „черупки“ (shell or mailbox companies) от кръга на подлежащите на защита инвеститори.  Със същите средства свободно си служат и ясно идентифицирани компании. И продължават да ги използват  и по-нататък, за да попречат  на регулаторните органи и да приложат закона спрямо тях: създаване на дъщерни фирми, които счетоводно отчитат печалбата в най-изгодната локация, подкупи. Прилага се и публичен лобизъм чрез фиктивно „експертни“ НПО, заплахи с финансови санкции – така че да накарат страната-хазяин да се откаже от прилагане на закона. Именно арбитражните трибунали  служат като основно плашило, за да принудят съответната страна да не си потърси правата.

 

Въпрос 2
Недискриминационно третиране на инвеститорите

Не съм съгласен.

Клаузата за еднакво третиране на чуждестранни и местни инвеститори логически не съвпада  с понятието за „равностойност“. Местните компании и международните могат да бъдат напълно неравностойни по степен на зрялост, мащаб, оборот, кредитоспособност. Това дава възможност голяма компания да подрони позициите и да унищожи малка или млада компания, дори ако базисната технологична или финансова ефективност на първата е по-лоша. Незрелите, като правило местни, индустрии, се нуждаят от период на защита от „възрастните“ и много по-мащабни  конкуренти. Затова  не е дискриминация публична политика за насърчаване и защита на нова индустрия.

(Наскорошен пример в България беше единственият Завод за електроди в град Ихтиман, който беше купен от международна компания със сходен предмет на дейност, а след това закрит, въпреки прекрасните му финансови показатели, без обаче да бъде отстъпена марката.)

Второ, равноправие означава, че фирма, която е регистрирана в дадена страна, трябва да има точно същите права и задължение като всички други, регистрирани там, независимо на коя страна е гражданин нейният собственик.  Допълнителната защита на чуждите инвеститори по същество представлява дискриминация към местните инвеститори и ще ги постави в подчинена позиция спрямо външните такива.

Необяснимо се игнорира много по-съществен вид дискриминация – правото на определени държави да привличат инвестиции чрез нелоялно снижаване на базисни стандарти от всякакъв род – трудови, осигурителни, данъчни, екологични, финансови и даже политически (чрез пасивно приемане да се упражнява дипломатически и друг натиск от страната източник на инвестиция).  Това поставя в неравностойно положение на пазара  фирми, които не присъстват в дадена страна.  Само един пример е съществуването на „данъчен рай“ – места които позволяват на богати фирми да ощетяват бюджетите на страните, в които оперират. Но тази тежка болест на международния инвестиционен процес  изобщо не е споменат тук като предмет на преговорите. Необяснимо е нежеланието на ЕК изобщо да преговаря по нея, игнорирайки  публичния интерес и поддържайки пагубната „надпревара към дъното“.

Въпрос 3
Справедливо и равноправно третиране

В публичната консултация се посочва, че широко разпространената клауза за „справедливо и равноправно (just and fair) третиране“ се нуждае от уточнение, изхождайки от досегашната практика. Тя може да бъде използвана като аргумент срещу правото на държавата да регулира, като вменяване на задължението държавата да направи така, че да се сбъднат „легитимните очаквания за печалба“ от страна на инвеститора. Предлага се “just and fair” да бъде дефинирано като изчерпателен списък от гаранции на базисни права – срещу отказ от правосъдие; незачитане на основните принципи на справедливия съдебен процес; явен произвол; целенасочена дискриминация въз основа на пол, раса или религиозни убеждения; неправомерно отношение, като например принуда, натиск или тормоз.

Това предложение само показва, че в ТПТИ клаузата за „справедливо и равноправно третиране“е безсмислена, защото обемът на понятието съвпада с основните права на човека, които и без това са гарантирани от международна харта, местното законодателство на всяка демократична държава, Европейския съд за правата на човека и Международния съд на ООН. Приемането на подобна интерпретация е равносилно на заявление, че цялата правна система (включвайки и международните възможности за апелиране и обжалване) не е способна да изпълнява основното си предназначение.  Подобно твърдение, независимо от намеренията на авторите му, е ултрарадикално и спорно, ако е искрено.  Клаузата изразява незащитимата идея, че  арбитражните трибунали могат да изпълняват същите задачи, като нормалното националното правосъдие, но по-добре от него.

Такива тези подлагат под съмнение функционирането на Европейския съюз като демократична и правна общност изобщо.

Допускането да се „взимат предвид“ „легитимните“ очаквания на инвеститорите въвежда  термин, който може да бъде натоварен с какъвто пожелаем смисъл и узаконява произволните тълкувания на арбитрите. Предлаганото от ЕК уточнение, че ще се уважат само изрично направени „ясни конкретни твърдения“, с цел да бъде привлечена инвестиция, които не са били спазени отваря въпрос: Какво значи „ясни конкретни твърдения“ и защо просто не се нарече това по проверим начин: обещание, фиксирано в писмен договор?

Въпрос 4:
Отчуждаване

Не съм съгласен.
Темата за отчуждаване или „експроприация“ за обществени нужди няма място в такова споразумение. Страните по споразумението са развити пазарни икономики и законите им предвиждат практически справедливи процедури за отчуждаване и компенсиране на отнетата собственост за обществени нужди. Въвеждането на отделна регулация на тези въпроси за фирми, които са чужда собственост,  нарушава принципа за равностойно третиране на всички собственици, независимо от тяхното гражданство.  Подобни типове договори са рудимент от времена, когато приемащата страна не е имала съвременно законодателство за защита на собствеността от отчуждаване. Неуместно е да бъдат разпростирани върху страни с развити правни системи.
Не съм съгласен с идеята да се етикетира като „косвена експроприация“ неуспехът на дадена компания да се приспособи към пазарни промени, които може би са последица от публични политики. Обществото е система и всички негови компоненти се влияят от останалите.  Не е възможно публична политика пряко или косвено рано или късно да не повлияе върху икономическите резултати на всички фирми в страната. Ако се приеме, че неблагоприятните влияния са „експроприация“, то благоприятните (да речем, вследствие на прокарване на път близо до фабрика на тази фирма) трябва да се етикетират като държавна субсидия, изкривяваща конкуренцията. И двете положения са алогични и нямат място в правото.
Лекарството, което ЕК предлага срещу разширителните тълкувания на „косвена експроприация“ е, изрично да се „поясни“, че подобна промяна  на „икономическата стойност на инвестицията“ поради публична политика не е равностойно на „непряка експроприация“, освен ако е „явно прекомерна с оглед на целите“ (manifestly excessive in light of their purpose).  Подобна декларация  на страните по споразумението не решава проблема, а отваря още по-широко поле за тълкуване  – кога e „явно прекомерна“ , в очите на кого, има ли „по-умерени“ средства с оглед на целите и т.н.  С това узаконява пряка намеса на компании във всички публични политики на основанието, че са притежание на чужди граждани? Това ще доближи пълномощията на предвижданите арбитражни трибунали до абсолютна власт. А ако такива трибунали отпаднат, ще бъде повод за натиск на геополитически по-силния партньор над по-слабия.  Предлагам ЕС да се придържа към един от принципите на ефективното законодателство, а именно, да не се приемат норми, които трудно се тълкуват и операционализират. Затова понятието за „непряка експроприация“, докато не бъде адекватно дефинирано, изобщо не трябва да се използва в юридически обвързващ документ между равни международни партньори.

Въпрос 5:
Гарантиране на правото на предприемане на регулаторни мерки и защита на инвестициите

Против предложението интересите на частния инвеститор да се поставят над правото на гражданите да управляват живота си.

Не съм съгласен с избрания подход за решение на проблема за намесата на инвеститорите в прерогативите на държавата – чрез подялба на сферите на компетентност между корпорации и държави.

Като отговор на оспорването на държавните прерогативи по механизмите на ISDS  ЕК предлага  някои основни функции на държавата и нейното правосъдие да бъдат описани в затворен списък на области, които са защитени от оспорване от чужди инвеститори.  Например, тя обещава да настоява за „право да управлява“ в областта на природозащитните норми, защитата на потребителя и здравето,  изключения в аудиовизуалния сектор и субсидирането, защитата на конкуренцията. Обещава се и договорът да разреши държавите и занапред да се борят с финансови кризи и да защитава депозитите на спестители. Това е дълбоко неприемливо. То предполага, че задължението на държавните институции да стопанисват общите дела в интерес на гражданите ще се третира като  изключение. Следователно правата на инвеститорите ще се третират  като правило, което се прилага по подразбиране  във всички неспоменати или изпуснати ситуации.  (Такива много важни изпуснати теми са сектора на сигурността – полиция, армия, данъчното облагане, трудови права, социална защита, човешки права, индустриална политика и т.н.). Подобна идея прехвърля върху държавите бремето да доказват, че техните разнообразни и понякога бързо менящи се задължения попадат в някои от „резервираните“ области на все още разрешена от ТПТИ държавност.  Нещо повече – дефиницията на тези изключения ще подлежи на по-нататъшно доуточняване между страните. Това ще доведе с времето до най-лоши последици.  То ще  дава в ръцете на чуждите инвеститори статут подобен на феодални ленни владения , в които имат всички права за разпореждане с природата  и хората до доказване на противното.

На второ място,  при прилагане на метода на „изключването“ (carving out) в хода на преговорите се оказва, че някои членки на ЕС са привилегировани и успяват да настояват за свои специфични приоритети, а други не получават тази възможност. Например Франция е въвела в мандата на преговорите запазване на протекцията за националната аудиовизуална продукция  от  комерсиалния натиск на американската развлекателна индустрия. Същевременно подобни клаузи, които са важни за България, не се забелязват в мандата и очевидно няма да се появят в договора.

Въпрос 6:
Прозрачност в рамките на УСИД

Евентуално повишаване на прозрачността на механизма за защита на инвеститорите няма да реши основните му недостатъци или да го направи приемлив. В допълнение – предложените мерки няма да позволят достатъчна откритост, тъй като правилата за прозрачност на ООН по отношение на УСИД, към които реферира горният въпрос, оставят на арбитрите да „определят дали е налице необходимост да се защити конфиденциална или защитена информация“. Със сигурност повече прозрачност и откритост може да се осигури, ако споровете се разглеждат в съществуващите съдебни системи.

Не съм съгласен, че козметични промени в генерално сбъркан механизъм могат да доведат до по-добри резултати. Регулярните съдилища, а не частни арбитражи, трябва да разрешават споровете. Процесите трябва да са открити, не да се водят зад затворени врати.

Въпрос 7:
Множество искове и връзка с националните съдилища

Забелязват се опасения, че националните съдилища не предоставят ефективна възможност за обжалване от страна на чуждестранните инвеститори. За мен по-обезпокоително е, че механизмите за защита на инвеститорите изобщо не позволяват държавите да обжалват взетите от трибунала решения.

Разбира се, медиацията е средство за разрешаване на спорове. Тя обаче не замества арбитража, тъй като няма изискване да е първа стъпка при разрешаване на споровете.

Ако наистина „ЕС отдава предпочитание на националните съдилища“, то няма защо да отваря още една възможност за заобикалянето им.

Въпрос 8:
Етика, поведение и квалификации на арбитрите

Арбитражът се е превърнал в изключително доходоносен бизнес. Един пример за „квалификация“ на такъв юрист: участвал в председателството на Съвета за сигурност на ООН; работил в кантората „Ожилви Рено“; в управителните съвети на „Нова Кемикълс Корпорейшън“, „Алкан“ и „Рио Тинто“. Имам сериозни съмнения, че юристи, чийто професионален път е изцяло свързан с големи международни корпорации, могат да бъдат независими. Голяма част от адвокатите и арбитрите за уреждането на спорове между инвеститори и държави идват от двадесетина кантори.

От решението на трибунала зависят милиарди долари печалби за международни корпорации и животът на стотици милиони хора. В този смисъл да разчитаме на етичен кодекс, който не налага задължително поведение, а препоръчва, е твърде наивно.

Подобрение в това, което ни се предлага, може да има само, ако решенията се оставят в ръцете на демократично избрани представители на европейските и американски граждани.

Въпрос 9:
Намаляване на риска от неоснователни искове

Не само съществуват притеснения, практиката доказва, че с тези дела се злоупотребява. За продължителния процес срещу германския летищен оператор „Фрапорт“, Филипините се налага да похарчат за защитата си рекордната сума от 58 милиона долара, което се равнява на годишната заплата на 12 500 учители. Ето защо някои държави с по-ограничени възможности търсят компромис на всяка цена, дори чрез отказ от социални или екологични цели. Неоснователните искове постигат целта си – да подкопават интереса на държавите и техните граждани.

Предложението се отнася до избягване на неоснователни искове, които „очевидно са без правна стойност или са правно необосновани“. Т.е. твърде малка част от неоснователните жалби. Задвижването на всички останали зависи само от преценката на арбитрите.

Въпрос 10:
Допускане на искове (филтър)

Смятам, че механизмите за филтриране на искове са недостатъчни, за да защитят икономическата и финансова стабилност на държавите. Последствията от подобни спекулации усетихме едва преди няколко години.

Предлагам вместо защита на и така правно осигурените инвеститори, Европейската комисия да обсъди със САЩ мерки срещу финансовите спекулации, както и данък върху финансовите трансакции. Задължителни, за да се предпазим от нови световни кризи, предизвикани от международни спекуланти.

Въпрос 11:
Насоки от страните (ЕС и САЩ) относно тълкуването на споразумението

Институцията съд съществува именно защото решенията са въпрос на тълкуване. Ако не беше така, програмисти щяха да измислят алгоритъм, с помощта на който за минути машини ще калкулират финално решение. Не смятам, че има възможност за анулиране на фазата на тълкуване и съпътстващият я риск за пристрастност в един съдебен процес.

Затова ISDS трябва да бъде изключен от Трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ. И решенията да се вземат чрез демократични процедури и национални съдилища.

Предложението за намеса на невъвлечената в спора страна едва ли ще работи. Защото е по-вероятно въпросната държава да съдейства за решение благоприятно за инвеститора със седалище същата държава. Ако например щатската компания за добив на шистов газ „Шеврон“ съди ЕС и се даде възможност на САЩ да „тълкува“ споразумението, не очаквам щатските представители да са достатъчно дистанцирани и независими.

Въпрос 12:
Механизъм за обжалване и последователност на съдебните решения

Аз съм твърдо против въпроси от национално/европейско значение да се решават от трима юристи, близки до корпорациите. И не смятам, че козметични промени в изцяло сгрешена философия, имат някакво значение.

Обща оценка

Механизмът за защита на инвеститорите дава изключителни привилегии на транснационалните компании пред демократичния избор на гражданите. Предимство на защитата на печалбите на корпорациите, но не и на правата на хората. Настоява ние да обещаем да не променяме никаква част от правилата, но бизнесът не обещава стабилни работни места, непроменливи високи заплати и добри условия на труд.
До скоро ние – европейските граждани плащахме компенсации в размер на 117 млн. долара за това, че ЕС не допуска на своя територия говеждо месо, третирано с хормони, въпреки доказаната му вреда!
Настоящото обсъждане не намалява опасенията, че с ТПТИ ще се свалят гаранциите за произхода и качество на храните;  ще се заобиколи европейското ембарго върху редица продукти с недоказана безопасност върху човешкото здраве, включително съдържащи ГМО; ще се преодолее отхвърлянето на споразумението за авторските права АКТА, извършено от европейските правителства под бурния натиск на гражданите. ЕС вече остави в ръцете на отделните правителства да решат дали да забранят ГМО на територията си или не. Това е отказ от регулация и от защита на европейските граждани. По-лесно е да се осъди отделна европейска държава, отколкото целия съюз.

Демокрацията не само у нас ще става все по-формална и фасадна. Гражданите ще могат да избират свои местни власти, правителства и представители в Европейския парламент, но от тях ще зависи все по-малко, тъй като техните правомощия ще бъдат ограничени от Споразумението. По същество това ще означава тиха продажба на европейската и на американската демокрации облечена в законова форма.

Категорично отхвърлям приватизацията на съдебните правомощия и вярвам, че механизмът на защита на инвеститорите трябва да бъде изключен от ТПТИ и от всякакви други споразумения за свободна търговия, по които ЕС води преговори.

Споразумение между ЕС и САЩ в областта на международната търговия и инвестиции би могло да бъде много полезно, ако не се занимава с функциите на арбитража, а с истинските проблеми на световната икономика. Ако тези две икономически зони биха наложили общ стандарт, биха могли да се решат тежки проблеми, които все повече застрашават глобализацията, благодарение на хаоса, липсата на регулиращи норми и поддържащи тези норми институции.

Това са: трудовият, социалният, екологичният дъмпинг чрез които се провежда нелоялна конкуренция и се тласкат държавите към „надпревара към дъното“. Изходната догма на всички инвестиционни споразумения изглежда е, че стандартите са просто пречка за търговията, а те са правила, които правят живота, в това число живота на икономическите субекти, предсказуем и възможен.

Нужно е истинско  споразумение между САЩ и ЕС в следните области, които, за съжаление,изцяло са игнорирани в настоящите преговори:
1) Гарантиране и подписване на златните трудови стандарти. Те са припознати и подписани от всички държави-членки на ЕС, както и от кандидатките, но не и от САЩ.
2) Приемане на регулации за ограничаване на финансовите спекуланти. За да предотвратим нова световна икономическа и финансова криза, причинена от тях.
3) Данък върху финансовите транзакции. Тази мярка, за която настоява огромна част от европейските граждани, ще бъде ефективна, ако се приложи едновременно от двете най-големи световни икономики. Тя ще отслаби дестабилизиращите флуктуации в потоците на горещи пари, които циркулират по света.
4) Бойкот на „данъчните райове“ – били те острови или щати – защото са начин за източване на приходите в националните бюджети и водят до деградацията на националните условия за бизнес и цялостната обществена среда. Забрана за партньорство с фиктивни фирми без дейност от типа „пощенски кутии“.
5) Бойкот за внос от страни, в които не се спазват минимални екологични, хуманитарни и цивилизационни  изисквания.

Това, че се бяга от истинските проблеми на международната търговия показва, чии интереси изразява инициативата за ТПТИ, защо е такъв форматът на преговарящите и защо изпълнява рушителни идеи.

 

 

След като натиснете бутона „Изпращане“ се появява нова страница, в която е нужно да въведете кода, който е изписан в текстовата кутия.

Усешното изпращане на отговорите приключва, когато се изпише референтния номер на въпросника Ви. На същата страница Ви дават възможност да принтирате и/или запазите отговорите си в pdf формат.

 

 

 

Коментари

коментара