Ваня Григорова
Тази седмица имаше две дискусии на тема „Анализ на еднодневните трудови договори“. Знам, че не е толкова интересно като международната ситуация и наркотиците на Коцето, но повечето от нас са наемни работници, не работодатели и въпросът би трябвало да ни засяга пряко. Първата дискусия се проведе в Националния съвет за тристранно сътрудничество, втората – в комисии на Народното събрание. Основа за анализа е документ, изготвен от Инспекцията по труда. Някой ще рече, че в него има данни за направени проверки, колко са изрядните работодатели и колко – санкционираните. Нищо подобно. След въвеждането на тези договори, основната функция на Инспекцията е не да проверява изрядността на земеделските производители, а да осчетоводява броя на продадените и броя на върнатите формуляри. Нашата администрация по принцип работи по документи и много рядко на терен.
Какви данни няма в т.нар. анализ: колко човека са били наети на еднодневен трудов договор и колко би трябвало да бъдат, за да може реално да се извърши работата (Министерство на земеделието разполага с оценки за нужните работници на декар площ по култури); какви са приходите в бюджета от осигурителни вноски и данъци (НАП); колко са санкционираните работодатели, въпреки възможността да ползват човек за ден (Инспекция по труда); какво е дневното възнаграждение за работа на полето (НАП); сравнение на показателите с тези от минали години. С две думи анализ няма и макар да не съществува, на него се позовават министри и депутати и „доказват“, че с тези договори почти сме преборили сивата икономика.
Според представените данни, използвани са около 72 000 еднодневни трудови договора за период от 5 месеца и 10 дни. Внимание! Това не са 72 000 заети в селското стопанство, а 72 000 изработени дни.
Много или малко е това?
Резултатите са плачевни, ако се съди по признанието на представител на Българска национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“. На дискусията в НСТС г-жа Узунова спомена, че толкова еднодневни договори са нужни само за събирането на розов цвят. За обработването и събирането на какви други насаждения могат да се ползват тези т.нар. ваучери за труд можете да видите в следващия списък:
| маслодайна роза и лавандула; домати – полски, градински, оранжерийни; краставици: полски, градински, оранжерийни, фасул, грах, картофи; пипер – полски, градински, оранжерийни; зелен фасул; други зеленчуци; тикви; дини; пъпеши; череши; вишни; кайсии; зарзали; праскови; сливи; ябълки; круши; арония; ягоди; малини; други ягодоплодни; орехи; бадеми; лешници; кестени; лозя – десертни, винени; култивирани гъби. |
Тоест, огромното мнозинство от наетите на полето остават в сивия сектор, откъдето нямат никакъв шанс да се измъкнат поради сговора на държава и бизнес срещу най-беззащитните хора.
Официално заетите в селско, горско и рибно стопанство за 2015 г. по данни на НСИ са 71 733 души. Експертни оценки сочат, че в селскостопанския сектор работят реално между 700 хил. и 1,3 млн. български граждани – предимно сезонно заети. Т.е. минимум 600 хил. души се трудят без договор! Максимум 1,2 млн. работници са с несигурна заетост, без осигуровки – здравни и за пенсия, без никакво бъдеще. С това предизвикателство трябваше да се справи еднодневният трудов договор. Поне такива бяха обещанията на министри и работодатели миналата година.
Престъпление и наказание
Правителството отказва да публикува статистика за броя на лицата, които са работили на еднодневен договор. Няма и информация за размера на заплащането, социалните и пенсионни осигуровки. Равносметка без данни?! Явно може. На изпратеното миналата седмица запитване към Министерство на земеделието от страна на КТ „Подкрепа“ отговор все още няма. Но това не попречи на министър Танева седмица по-късно да обяви високопарно в комисия към Народното събрание: „С еднодневните договори направихме огромна крачка към изсветляване на икономиката! Никой земеделски производител не иска да работи в сивия сектор.“
Наистина ли? Защо в такъв случай просто не подписваха временни трудови договори – възможност, която съществуваше и преди еднодневките. Защото крият социални осигуровки. А в началото на 2015 г. укриването на осигуровки беше криминализирано. Некоректните работодатели са заплашени с глоба до 5 000 лв., затвор до 8 години, а в по-тежките случаи и с конфискация на имущество. Ето това е причината за въвеждане на еднодневните ваучери.
Еднодневните трудови договори не водят до изсветляване на сектора, а до премахване на заплахите от санкции и затвор за сивия сектор.
Защо това е чадър над псевдоработодателите? Обичайна практика, споделена в лични разговори от самите предприемачи в периода на преговори за въвеждане на договорите, е да ползват работници, без да сключват с тях договори. Когато и ако дойде проверка от Инспекцията по труда, отварят задната част на мрежата, която опасва нивата, и казват на работниците да бягат. Няма как да не бягаш. Ако не слушаш, утре просто няма да те вземат на работа, а селските райони са с най-висока безработица. Още преди въвеждането на еднодневните договори, земеделски производители са признавали, че смятат да дават договора-листче на част от черноработниците, а при проверка да прилагат старите способи да прогонват останалите. Дали такива практики е имало, следваше да бъде оповестено в справката на Инспекцията. За съжаление подобна информация там не може да бъде открита. Разчитаме само на отделни съобщения през изминалата година, които потвърждават горните опасения: „Фермерите са правили регистрации на такива договори в дирекция „Инспекция по труда“, но в момента на проверките са имали наети работници без контракти.“ При по-старателно търсене, се намират и дописки, от които става ясно, че са открити полски работници без договор, докато празните формуляри стоят в близкия фургон. Колко такива случаи са документирани, министерството мълчи.
Избегнахме наказанието, като прикрихме престъплението. Без съмнение сме гъвкави иноватори. В заобикалянето на собствените си закони.
Работодателски неволи
Ще ги чуете тук-таме. За да не останете с впечатление, че земеделските производители се гърчат в страшни мъки от тези договори, макар самите те да си ги поискаха, ще опиша основните им „главоболия“.
- Неквалифицирана, без трудови навици, работна ръка – много са, като скакалци, мързеливи, претенциозни. Извиват ръцете на земеделските производители. Идват сутрин по 400 броя. Четирима си тръгват, защото вали. По-късно още 40.
Да обобщим – 11% от пристигналите на нивата призори към 5-6 ч. кандидат-работници не остават до края на работния ден, защото вали. Работодателите нямат задължение и никакво желание да предоставят работно облекло, камо ли някакви предпазни средства. Чистото заплащане на ден е под 20 лв. Ръми или се излива порой, не се уточнява. Дали работодателят на следващия ден ще отдели 50 лв. за антибиотици обаче е ясно – няма да плати. Работниците може да нямат докторска степен, но могат сметнат, че за удоволствието да работят ще трябва да платят 30 лв.
Впрочем в деня, в който се проведе заседанието на Тристранния съвет, валеше. С висока степен на сигурност дамата-работодател, която недоволстваше от бягството на работници от дъжда, не е рискувала да дойде пеша до Министерски съвет. - Земеделските производители са с нисък административен капацитет – не можели да попълват толкова много договори. Предвидената електронна система нямало да им бъде от помощ, защото там, където живеят, или нямало интернет, или не можели да ползват подобни услуги. Затова комуникацията им с работодателските организации била основно с писма. Куп такива бяха размахани за доказателство.
Предполагам, че е трудно всяка сутрин да се подписват стотици договори. Обаче се сещам за предишната точка – нали работниците бяха неквалифицирани? Сега се оказва, че част от земеделските производители имат проблем с документацията и ползването на електронни услуги. Едни неграмотни трудно могат да се разберат документално с други неграмотни, разбираемо, но малко смирение пред реалностите е по-градивно от високомерни пози. - „Живеят от социални помощи“. Работниците се опасяват да не загубят социалните помощите, които получават, затова не искат да подписват договори, твърдят работодатели. Това законово не е така, беше решено да не губят социални помощи, заради това, че са се трудили един ден, но е възможно хората да не знаят. И тук като демотивиращ труда фактор се сочат „помощите за безработни“. А помощи за безработни няма. Има обезщетения за безработица, които се получават, ако човек е работил официално, правил е осигурителни вноски. Такива хора на полето почти не се срещат. Възможно е берачите да получават социални помощи, но за тази група месечният им размер е между 42,90 лв. и 65 лв. Без съмнение за крайно бедните всеки лев е от значение. Но може ли да се опитат работодателите да преживеят с такава сума цял месец, преди да укоряват нещастниците?
- „Крият истинските си имена и ЕГН“ – това е особено „креативен“ аргумент. При сключване на договор се изисква лична карта, нали? Досега само подписките за референдум бяха под въпрос, докато се проверят данните. Но явно такава практика ще трябва да въведем и в трудовоправните отношения. А междувременно земеделските предприемачи ще представят фалшиви договори, на които не че не искат, просто не могат да платят осигуровки…
Поради всички тези трудности, работодателите настояват за още повече гъвкавост. Това „повече“ може да е само отказ от договори въобще.
Какво разбраха от всичко това депутати и министри?
Че е много хубаво, а резултатите са чудесни. Затова Националната асоциация на зърнопроизводителите, хотелиери и хранителна промишленост настояват обхватът на еднодневните договори да се разшири и в други сектори. Министър Калфин като че не е склонен да приеме новите изблици на креативност. Но и не смята да отмени вече направената „огромна крачка“. Между другото работодатели включиха темата в плана за работа на НСТС за настоящата година.
Реформаторите също харесват идеята – техният представител Румен Христов, развихри въображението си като заяви, че така ще бъдат подписани стотици хиляди нови трудови договори. Да не си помислите, че е от незнание – всичко, което е написано по-горе беше изговорено. Друг Румен, но Желев (ГЕРБ), изрази съжаление, че хората все още не могат да бъдат напълно заместени от машини, затова ще трябва земеделските производители да се примирят с тази неквалифицирана работна ръка. А ние задължително трябва да ги облекчим още, като компенсация за тази тяхна нерадостна съдба.
Г-н Радан Кънев, след като почти не слуша дебатите, тъй като говореше почти през цялото време с хората около себе си, бодро заяви, че решението е във временната заетост. „Трябва да разчупим мисленето си, да променим системата, да бъдем гъвкави“. В тази среда, без да имаш какъвто и да е интерес или познания по темата, такива заключения винаги са на място. Няма как да сгрешиш. След като сподели мъдрите си насоки, излезе. Може би се присъедини към десетината души пред сградата на Народното събрание, които държаха голям плакат „Съдебна реформа сега“.
Впрочем не беше сам в будисткия си непукизъм към темата. През по-голямата част от времето беше трудно да се чуят изказванията. Депутатите си говореха на групички, живият разговор помежду им периодично бе прекъсван от жизнерадостен смях. Но да оставим тази част на отдел „Хумор, сатира и забава“. По-притеснително е, че вместо справката от Инспекция по труда, може да им бъде изчетена една глава от „Война и мир“, въз основа на която с чиста съвест да гласуват отмяна на Кодекса на труда.
Председателят на комисията по труда – г-н Адемов, заключи, че разговорът е бил ползотворен, всички са участвали градивно в него, трябва да подобрим еднодневните трудови договори и (Слава богу!) не е имало крайни искания, като например за отмяна на еднодневните договори. Нищо, че в позицията на КТ „Подкрепа“ освен настоятелно искане за реален, детайлен анализ на ефектите върху бюджета и правата на работниците, се подчертава, че от самото начало синдикатът алармира, че идеята е изключително вредна и ще пробие и в други сектори. Неудобните позиции се забравят. Всички сме в хармония. И се борим със сивата икономика.
