Миналата седмица Реформаторският блок внесе в парламента промени в Закона за държавния служител, рекламирани като „връщане на конкурсното начало“ в администрацията и запушване на законовите „вратички“ за назначения на чиновници без конкурс. В стил „умни, почтени и красиви“ реформаторите се заявиха за пореден път като носители на нов морал и прозрачност без граници. При по-внимателно вглеждане в законопроекта, обаче, се вижда ясно, че поправките имат за цел да узаконят чистките в държавната администрация и да освободят терен за назначаване на „наши” хора. Под благовидния предлог, че промените ще спрат партийното кадруване, се легитимира бъдещата синя метла.
Какво ще последва от предлаганите промени в Закона за държавния служител?
До три месеца след влизането им в сила, ще бъдат прекратени всички заварени временни договори на служители в администрацията – по заместване или на непълен работен ден и за щатовете ще бъдат обявени конкурси. На съкратените служители се отнема възможността да бъдат преназначени на друга длъжност в същата или друга администрация без конкурс. В мотивите си вносителите от РБ се позовават на статистика, според която за последните три години чрез временни договори, заобикаляйки законовото изискване за конкурси, в държавната администрация са назначени средно около 1700 служители годишно. Което прави общо 5000 души. Тоест ако бъдат приети промените, около 5000 души автоматично ще загубят работата си, а за местата им ще бъдат обявени конкурси, на които те също ще могат да се явят, редом с други претенденти. Какво обаче гарантира, че тези конкурси ще са обективни? Практиката през последните две десетилетия показва, че в подобни случаи конкурсните условия се нагаждат спрямо „правилния” кандидат. В законопроекта липсват гаранции, че това няма да се случи и сега.
Потърпевши ще се окажат не само редовите чиновници, но и техните началници. Според реформаторските поправки ръководни длъжности в администрацията не може да се заемат при непълно работно време, затова с влизането на закона в сила тези служители ще бъдат незабавно отстранени. До месец след това за постовете им ще бъдат обявени конкурси, а през това време задълженията им ще се изпълняват от техни колеги срещу добавка върху заплатата в размер на 50% от минималната работна заплата. За отстраняването на тези ръководни служители дори няма да важи предвиденият за останалите 3-месечен преходен срок.
Ако бъде приет, законопроектът ще отвори широко вратата за масово трудоустройване на приятели, роднини и съпартийци под „конкурсно” прикритие. Чистката на кадри, назначени по време на предишното правителство, ще бъде легитимирана с предлаганите промени и така ще бъдат неутрализирани основателните понастоящем обвинения към реформаторите за „преяждане с власт“. Занапред „метлата“ ще е по закон.
Назначените „с конкурс” чиновници на ГЕРБ и РБ пък ще се бетонират на постовете си, пазени от закона.
Скандално е, че реформаторите правят заявката си за „оздравяване на държавната администрация” половин година след влизането им във властта, а през това време бе извършен кадрови погром в почти всички държавни агенции и комисии, държавни болници и военни предприятия.
Последният скандал с масови уволнения е от миналата седмица, когато бяха „изметени” 7 души от Агенцията за малки и средни предприятия, подопечна на икономическия министър Божидар Лукарски. Още не е затихнал и скандалът с партийните назначения в Комисията за защита на потребителите (КЗП), начело на която бе поставен без конкурс Димитър Йотов – не щеш ли съпруг на началничката на политическия кабинет на Меглена Кунева. Факт е и поголовната чистка на реформатора-земеделец във военното ведомство, който успя да уреди на сладка служба цяла плеяда свои земляци и съпартийци със съмнителна компетентност.
Междуособните войни вътре в РБ настървяват още повече конкуренцията между отделните партии в коалицията, тъй като всяка се бори да разшири своята квота с цената на унизително ходатайство пред премиера Бойко Борисов. Надпреварата в кадруването заприлича на безразборна горска сеч и вместо да укрепи, в крайна сметка рискува да ерозира публичната администрация.
„С този закон поставяме на диета всички политически партии” , рекламира го съпредседателят на РБ Радан Кънев. Но защо ли ми се струва, че диетата на партиите от Реформаторския блок се очертава по метода „Дюкан“?
