Пазете правосъдния министър от някои негови фенове!
Министърът на правосъдието в оставка Христо Иванов спечели уважение. Не успях да се убедя, че идеята му за съотношение 5:6 между избраниците на прокуратурата и на парламента в прокурорската колегия на ВСС е панацея за възцаряване на тъй дефицитната у нас справедливост. Или 6:5 е по-добра пропорция, както твърдят неговите противници. А, може би, оптималният вариант е 5:5? Не знам. Но когато тези, които са те избрали, отхвърлят възгледите ти, най-логичното е да им кажеш „Благодаря ви, довиждане!“. А не да се вкопчиш в стола и да се правиш, че нищо не се е случило, както постъпиха едни други, умерени „реформатори“.
Но Иванов няма да спечели повече уважение от обожествяването му като икона в борбата срещу мафията, корупцията и всички неправди в днешна България. Христо Иванов е уважаван български политик, а не нещо средно между Батман, Мандела и инспектор Корадо Катани. Е, на някои може да им се привижда и като съдиите Фалконе и Борсалино, но добре че не е.
Не знам как се чувства самият той, когато радикални привърженици на съдебната му реформа шестват по улиците на София с транспаранти за „Пълна и безусловна декомунизация и лустрация“.
Кого ще лустрират
и декомунизират,
може би такива като майка му?
И какво всъщност „реформират“ – резултатите от дейността на ранното СДС и Втори адвокатски колектив, ли? Та нали със същите хоругви декомунизатори като Филип Димитров, Соколов, Лучников, Васил Гоцев и пр. (и назначените от техните среди поне двама главни прокурори) през 90-те издялкаха съдебната система, такава каквато е сега. Не съм чувал да са останали комунисти там. Защо „декомунизация“, а не „деседесаризация“? Пак ли ще ни сервират от същото?
Като стана дума за мафия и за борци с нея, се сещам за типове като Братя Галеви. И за Първан Дангов – кметът на един български град, който пред пет години дръзна да им се опълчи , влизайки в конфликт и с ръководството на собствената си партия БСП. Дангов загуби, но загубиха и Галеви. Той загуби избори, може би, и възходящата си политическата кариера, те загубиха анонимността и спокойствието си, а впоследствие и града. Но нещо не се сещам къде бяха тогава сегашните борци срещу системата, статуквото, мафията и т.н.? Барем един статус във Фейсбук да бяха написали (това поне са доказали, че могат), ама и толкова нямаше. Или по това време още не отпускаха грантове за „борба с мафията“? Ще кажете – ама може да не са знаели. А как сега знаят всичко и имат отговор на всички въпроси? Впрочем, сетих се – някои от тях тогава обясняваха, че конфликтът в Дупница бил вътрешнопартиен и в него никой не бил от страната на „добрите“.
Е, защо се чудят, че много хора сега гледат на протестите им по същия начин – като на вътрешнокоалиционни драми?
Между другото,
какво става с Братя Галеви,
които бяха осъдени за организиране на престъпна група, но успяха да офейкат от България докато влязат в затвора? Търси ли ги някой, пита ли за тях? Къде са партньорските служби? Саддам го намериха в бункер, само Галеви ли са неоткриваеми? Или толкова активните по темата за съдебната реформа посланици не са чували за тях, може би? Започвам да си мисля, че „братята“ имат някакви неоценими услуги към „цивилизационния ни избор“ (които не са много за казване за пред хората), та затова са оставени на свободен режим някъде из глобалното село.
Ако на „борците с мафията“ случаят в Дупница им се вижда твърде провинциален за техния размах, ето и един глобален: сигурно вече са чували, че Европейският съюз и САЩ преговарят за Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ). В него е залегнал механизъм за съдене на държави от корпорации, в случай че последните се почувстват ощетени от регулации, политики, стандарти – социални, трудови и екологични.
Ако този механизъм влезе в сила, няма да има никакво значение в каква пропорция между професионалната и парламентарната квота ще се избират членовете на прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет на Република България – дали ще е шест на пет, шейсет и пет на шест или петдесет и шест на шест цяло и пет. Защото делата, в които става дума за най-много пари (при това обществени!), ще са
извън юрисдикцията на
българското правосъдие
и на всяко друго публично правосъдие в страните от Европейския съюз. Досегашната практика е показала, че в подобни трибунали се назначават корпоративни лобисти, делата се гледат при закрити врати, дори и мотиви на решенията не е задължително да се публикуват, а разноските задължително се плащат от държавите.
Това не е ли повод за протест? Виждали ли сте нашите поборници за съдебни реформи на такива протести? Аз поне не съм. И не очаквам да ги видя. Защото знам, че за тях световната финансова олигархия се състои от собственици на Лафки в България, каквито не се срещат никъде в цивилизования свят… Блажени са вярващите, а дваж по-блажени са пребиваващите в модерни пози и удобни стойки!
А какво ли мисли самият Христо Иванов за въпросното споразумение? Той все още е министър и може да обели поне дума за него. Още повече, че пряко засяга ресора му, докато все още има такъв ресор.
